17-11-2017 20-11-2018

Трайната безработица намалява, но продължава да доминира в Северозапада и пограничните райони

Представената информация е изчислена от ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта

Снимка: БТА

Трайната безработица намалява, но продължава да доминира в Северозапада и пограничните райони

10:21 | 7 декември 2024 | Автор: Адриан Николов*, старши икономист в Института за пазарна икономика 11 3090 Снимка: БТА

На фона на общото добро състояние на пазара на труда, с ниска безработица и висока заетост, регионалните дисбаланси остават много големи. Този извод се подчертава за пореден път от разпределението на трайно безработните през 2023 г., като остават цели райони на страната - най-отчетливо в Северозапада и пограничните общини - в които делът на хората, които не могат да намерят работа повече от година е много висок, а те формират голяма част от свободния трудов ресурс, което се превръща в осезаема пречка пред новите инвестиции и икономическото развитие.

Представените данни са изчисления на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не публикува средногодишни данни за трайно безработните, тук ползваме средният за 12-те месеца на 2023 г. брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, представен както като дял от общото население в работоспособна възраст, така и от всички безработни. Важно е да отбележим, че в това число не влизат онези, които търсят работа самостоятелно (да речем, с помощта на лични контакти, познати или чрез онлайн платформи), тъй че най-вероятно включените тук индикатори подценяват дългосрочната безработица.

През 2023 г. средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 33 хиляди души. Разпределението им обаче е силно неравномерно, като силна концентрация има в относително малки общини - в Котел броят им надхвърля 1100 души, в Каолиново приближава 1000, почти по 900 лица са и във Велинград, Плевен и Кюстендил. И обратно, има цели групи общини в които този феномен практически не съществува - в Средногорието, почти всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави впечатление също, че въпреки големия размер на пазарите на труда на водещите общински икономики, броят на трайно безработните в тях е много малък - във Варна това са средногодишно едва 29 души, в Пловдив - 95, в столицата - 247. В община Добричка пък няма нито един трайно безработен. Оформят се няколко района, които концентрират мнозинството от трайно безработните - практическия целият Северозапад около Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, значителни части от Североизтока около Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки струпвания в Благоевградско и Смолянско и край Кърджали.

Сходно е и разпределението на коефициента на трайна безработица, който описва дела на безработните с регистрация над година сред трудоспособното население (на възраст между 15 и 64 години) на общините. В три малки общини - Каолиново, Димово и Макреш - коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук видими струпвания има в Северозапада и Североизтока, но се открояват и някои гранични райони - на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В повечето общини коефициентът на трайна безработица е нисък - в 103 от тях е под 1%, в 138 - под 2%, в София - едва 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна означава, че в почти цялата страна делът на хората, които искат да работят, но не могат да намерят заетост за дълъг период от време, остава относително малък.

Най-интересният показател е делът на трайно безработните сред всички безработни. Той е индикативен за състоянието на местните пазари на труда, и най-вече за способността на потенциалните работници да се адаптират към търсенето на труд по места. В 11 общини - и тук най-вече в Северозапада, Североизтока и пограничните райони - делът на трайно безработните надхвърля 50% от всички търсещи работа, но е над 20% в 138 общини, или малко под половината. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда - тези на най-големите областни центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални райони. По този показател има видимо разделение между общините на юг и на север от Стара Планина, в Северна България високият дял на трайно безработните е по-скоро правилото, а малкото общини, в които той е нисък, сред тях Габрово и Велико Търново, както и някои в района на Варна и Добрич - изключението.

В унисон с общото успокояване на динамиката на пазара на труда, трайната безработица остава без значителните промени в почти всички общини през 2023 г. Свиване с над 1 процентен пункт на коефициента на трайна безработица се наблюдава в 15 общини, като клъстери с по-видим спад се оформят край Благоевград, Плевен и Пловдив. Същевременно обаче влошаване с над 1 пункт има в 48 общини, като негативно развитие има най-вече в групи общини край Кърджали, Видин и Разград. Важно е да отбележим обаче, че тази разнопосочна тенденция се развива на фона на лек спад на трайно безработните на национално ниво.

Силната регионална концентрация на трайната безработица за пореден път подчертава потребността от прилагане на регионален подход към политиките на пазара на труда. Тя е, разбира се, само един от аспектите на многомерен проблем - големи групи лица остават трайно извън заетост въпреки желанието си да си намерят работа са в голямата степен непригодни за заетост към момента заради ниско образование и неподходящи умения. Това е видима пречка пред икономическото развитие на едни от най-бедните български региони, където насочването на инвестиции има потенциал да доведе бърза промяна, но липсата на подготвена работна сила е сред най-сериозните пречки такива инвестиционни решения да бъдат взети от гледна точка на отделните компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи пречки пред намирането на подходящи кадри обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-важен ресурс за разширяване заетостта, което прави толкова по-ключово подобряването на техните умения така, че да отговарят на потребностите на потенциалните бъдещи работодатели.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>