Експертите на Националния осигурителен институт (НОИ) установяват фрапиращи случаи на опити за злоупотреба с фондовете на Държавното обществено осигуряване - сега през опита на териториалното поделение на института в Кюстендил. В последния информационен бюлетин на НОИ, публикуван на сайта на институцията, е описан случай, при който експертите в Кюстендил попадат на осигурителни данни от 1997 г., но върху бланка, чийто образец е утвърден чак през 2006 г.

Гражданин подава заявление за отпускане на пенсия и представя, и трудова книжка с вписан трудов стаж в дружество от бъдещето, защото попълненият в документа период е с начало две години и четири месеца преди регистрирането на самото дружество. Нещо повече - положен е печат, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, като е посочено, че е до декември 1999 г.

"Дребната" документална подробност, която спъва опита за измама е, че подобни вписвания се правят едва от началото на 2003 г.

Друг кандидат за пенсия представя формуляр за доказване на осигурителен стаж, издаден от софийски осигурител за периода 1 януари 1995 г. - 31 декември 1997 г. Проверката на достоверността показва не само, че липсват подобни данни в регистъра на осигурените лица, където се попълват всички осигурителни данни от началото на 1997 г., но и самият документ е антидатиран - данните са попълнени на бланка, която е утвърдена чак през 2006 г.

В анализа са описани и други злоупотреби.

669 лв. средна пенсия през 2024

Пенсията за трудова дейност средно на пенсионер през 2024 г. да достигне 669 лева - това е само една от дългосрочните последици от актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2021 г., които са предмет на концептуален анализ от третия брой на информационния бюлетин на Националния осигурителен институт, съобщават още от пресцентъра на НОИ.

В бюлетина се анализират краткосрочните, средносрочните и дългосрочните последици от последните промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. Според промените процентът за година осигурителен стаж се увеличава от 1,2 на сто до 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.

Размерът на пенсията средно на пенсионер се очаква да достигне 538 лв. за 2021 г. при отчетна стойност от 437 лв. през 2020 г. Това предполага ръст от 23 на сто.

Мерките ще доведат до увеличение в размера на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер с 84 лв. през 2022 г., 87 лв. през 2023 г. и 91 лв. през 2024 г., което гарантира допълнителен ръст от 16-17 на сто на година.

На годишна база нарастването е с около 7-8 на сто, като размерът на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер се очаква да достигне: 2022 г. - 588 лв.; 2023 г. - 628 лв. и през 2024 г. - 669 лв.

При текущите демографски и макроикономически допускания, допусканията за пазара на труда и параметрите на приходната част на бюджета, мерките водят до влошаване на недостига от средства в държавното обществено осигуряване като дял от брутния вътрешен продукт с допълнителни 1,7-1,8 пункта. Като дял от брутния вътрешен продукт прогнозният недостиг плавно ще намалява спрямо очакваната си стойност за 2021 г. от 5,7 на сто, достигайки: 2022 г. - 5,5 на сто; 2023 г. - 5,3 на сто; 2024 г. - 5,1 на сто.

В дългосрочен план пакетът от мерки води до трайно увеличение на разходите за пенсии - както в абсолютен размер, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Ефектът ще отслабва, достигайки 1,2 пункта от брутния вътрешен продукт след 2025 г., 1,1 пункта през 2042 г., 1,0 пункта през 2056 г. и задържайки се трайно около тази стойност до края на прогнозния период през 2070 г, анализират експертите на НОИ.