Два модела за въвеждане на прогресивно данъчно облагане в България предлагат експерти в разработка за данъчна реформа, предаде БТА. Анализът "Плосък данък или демокрация?" е съвместно изследване на Колектив за обществени интервенции и Солидарна България и бе представено в централата на КТ "Подкрепа" от Ваня Григорова, която е председател на "Солидарна България" и икономически съветник в синдиката, от Огнян Касабов, Ивайло Атанасов и Боян Захариев.

И двата модела на прогресивно данъчно облагане включват необлагаем минимум, равняващ се на минималната заплата.

Първият модел е без максимален осигурителен доход. Залага се социалните осигуровки да станат "плосък данък", като според експертите премахването на регресията на осигуровките ще се постигне автоматично с отмяната на максималния осигурителен доход. Ваня Григорова посочи, че такъв не съществува в 40% от страните в ЕС, а в няколко други се отнася само за част от заетите или част от дохода. Други страни с максимален осигурителен доход го компенсират с високи прогресивни данъци за богатите.

Премахването на максималния осигурителен доход ще донесе 710 милиона лева, което е 57,4 на сто от нужните средства за въвеждане на необлагаем минимум.

Предлага се и въвеждане на добавка "Солидарност" - 20% данък върху доходите над 5000 лева, като за всички доходи до тази сума важат необлагаем минимум и 10% данък над него. Това ще донесе на бюджета 267 млн. лв. или 22,7 на сто от цената на необлагаемия минимум, твърдят синдикатите.

Предлага се и корпоративният данък да стане 12 на сто, като ставката от 12% върху печалбите на бизнеса ще донесе 415 млн.лв. или 33,6 на сто от цената на необлагаемия минимум, изчисляват от органзиацията. Сумарно над 113% от необходимите средства за необлагаем минимум ще дойдат от прилагането на тези три мерки, каза Ваня Григорова.

Вторият модел е с таван на осигурителния доход, компенсиран от по-прогресивен данък. При него се залага изместване на максималния осигурителен доход на 5000 лева, което ще донесе 257 млн. лв. допълнително на хазната, като изчисленията са за 2016 г.

Предложението е за доходите до 2600 лева да се запази сегашната ставка от 10%, да има данък от 15 на сто за доходите между 2600 лв. и 5000 лв. и данък "Солидарност" в размер на 25 на сто за доходите над 5000 лева, което ще допринесе 554 млн. лв. Оставащите средства за покриване на необлагаемия минимум могат да дойдат от минимално повишение на корпоративния данък и свиване на бюджетния излишък.

Ваня Григорова представи моделите в контекста на официални данни на Министерството на финансите към юли 2018 г, цитирани от нея. Данъкът върху доходите на физическите лица за групите, които получават доходи под минималната работна заплата сумарно е около 30 милиона лева. "30 милиона лева влизат в държавния бюджет само от хората, които трудно преживяват", коментира Григорова. От липсата на необлагаем минимум са засегнати най-тежко 810 хил. български граждани - от тях в бюджета постъпват над 29 милиона лева. Хората, които ще са засегнати от въвеждането на по-висок максимален осигурителен доход от догодина са около 102 000 души, като средствата, от които те ще се лишат за една година са около 5 милиона лева сумарно, направи съпоставка Григорова. 

Тя отбеляза, че на европейско равнище се водят дебати в контекста на прилагането на Европейския стълб за социалните права, като едни от най-дискутираните мерки за сближаване на заплащането в ЕС са увеличаване на необлагаемия минимум и засилване на прогресивната данъчна система.

Експертите са категорични, че десетгодишнината от въвеждането на плоския данък е тъжна годишнина, защото плоският данък без необлагаем минимум е направил България страната в ЕС с най-голямо неравенство между бедни и богати. 38,9 на сто от хората в България са в риск от бедност и социално изключване, а коефициентът на Джини вече минава 40 пункта.