Шишков: България се нуждае от 2100 км магистрали, а има построени само 870 км
Изградили сме само половината аутобани, а наличните са в изключително незадоволително състояние, каза регионалният министър
Състоянието на основните магистрали е изключително незадоволително, като километри и обхват, както и състоянието като дължина и връзки. Това каза служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, който с екипа си представи състоянието на автомагистралите на България и визията за тяхното доизграждане и развитието на пътната мрежа в страната.
"Ако България има нужда от 2100 километра магистрали, при положение, че са построени 870 километра и остават 1230 километра, мога да предложа като приоритет за следващите правителства да бъде завършен целият процес на проектиране, ускоряване на всички съгласувателни процедури, стриктен график за реализация и ясна стратегия", заяви министърът.
Шишков съобщи, че 38 на сто от магистралите, които трябва да се проектират и да построят в България, са с в изключително незадоволително проектантско и с никакво строително решение. По думите му България няма ясна стратегия по строителството на големите инфраструктурни обекти. "За съжаление, всички спорове стават за дадени пари и малки участъци, но нямаме нито ясна представа кога ще завърши проектирането на магистралите, нито кога ще ги изградим", допълни министърът и посочи, че би трябвало следващите правителства да направят подобна стратегия, защото страната е изключително изостанала.
Прегледът на МРРБ показва, че до 2000 г. са построени 15,43% от магистралите, от 2000 до 2010 година са построени 6,66%. След 2010 година са построени 19,33%. 8,86% км са участъците на магистралите, които се строят в момента. 10,9% км са участъците с проектна готовност.
Той посочи, че най-важното направление е по посока "север - юг" - от Русе за Маказа, връзката от Румъния към Гърция. "Започнахме с първата част от тази връзка, участъкът е с обща дължина "Русе - Велико Търново" 67 километра, "Велико Търново - Свиленград" - още 218 км", каза министърът и посочи, че е належащо да се започне бързо да се проектира и да се строи, съобщава БТА.
Други важни обекти са магистралите "Черно море" и "Рила", както и магистрала "Хемус", която е без проектни решения за 7, 8 и 9 лот. Шишков изрази надежда да може да се намери бързо решение на проблема, за да може и тази магистрала да има цялостно проектно решение и да продължи да се строи изцяло. Други обекти от голямо значение и важност са връзката с тунела под Петрохан, както и скоростният път, който сега се стори от Видин до Ботевград, по който има участък от Монтана до Враца, който е без осигурено трасе. "Тези обекти трябва в кратък срок да бъдат построени от следващите правителства, за да имаме нормална и проходима пътна мрежа", препоръча министърът.
"Магистрала "Черно море" е в много незадоволително състояние на тема проектиране", отбеляза още министър Иван Шишков. Според него е много важна и магистрала "Рила", тъй като "този ринг е връзка с три магистрали" — "Тракия", "Хемус" и "Струма", включително и със Северна Македония.
В началото на април Министерството публикува Интерактивна карта, която показва плановете за развитие на транспортната инфраструктура на България и свързаните региони до 2040 година. В периода 2022 - 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала "Струма" и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала "Хемус", посочиха тогава от ведомството. Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала "Европа" от граничния пункт "Калотина" до София. В този период трябва бъдат модернизирани и отсечките Видин - Монтана и Враца - Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.
До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на АМ "Струма", отсечката между Павликени и Шумен на АМ "Хемус", както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала "Рила", посочиха през април от Министерството.