Съдът в Хага започва да разглежда най-голямото дело за климата, водено някога
Въпросът пред съда на ООН е поставен от малката островна държава Вануату, в която, поради изменението на климата, жителите все по-често виждат как части от земята им изчезват под водата
Най-голямото съдебно дело за климата, завеждано някога в Международния съд, е в ход. То е по инициатива на най-малката островна държава в света - Вануату, която се намира в Тихия океан.
Green Deal
- Богатите ще помагат с $300 млрд. годишно на бедните в борбата с климатичните промени
- Carbon Tracker: Действията в областта на климата в сектора на изкопаемите горива са „на пауза“
- Изкуственият интелект помага за борбата с климатичните промени, смятат експерти на СОР29
- "Шел" спечели обжалването срещу историческо постановление за климата в Нидерландия
- Климатичната криза се превръща в убиец на икономиките
15 съдии ще разгледат два ключови въпроса. Първият е какви задължения имат държавите-членки на ООН съгласно международното право, за да защитят други държави-членки и бъдещите поколения от катастрофалните климатични промени?
И ако държавите членки продължат да отделят големи количества парникови газове и не предприемат достатъчно действия за намаляването им какви са правните последици? Специално внимание се обръща на въздействието на изменението на климата върху уязвимите държави, като малките островни държави.
През следващите две седмици, освен Вануату, почти 100 други държави и няколко организации ще имат възможност да свидетелстват пред съда на ООН. Това е най-големият брой свидетели, изслушвани някога в 80-годишната история на съда.
След години на лобиране Вануату успя да спечели широка подкрепа за плана да поиска съвет от Съда. Малката островна държава се намира в средата на Тихия океан, източно от Австралия. Във Вануату живеят около 320 000 души, разположени на 83 острова, които често са на не повече от метър над морското равнище. Поради изменението на климата жителите все по-често виждат как части от земята им изчезват под водата.
"Ние сме на първа линия за тежките климатични промени. Ако продължи така, страната ни ще бъде напълно негодна за живот в рамките на 50 години", каза пратеникът на Вануату за климата Ралф Регенвану пред австралийската телевизия ABC, цитирана от нидерландската NОS.
Вануату не е единствената, която усеща последиците от изменението на климата. Глобалното морско равнище се покачва по-бързо от всякога. Това се дължи главно на глобалното затопляне, което причинява топенето на ледените шапки.
2023 г. беше най-топлата година в историята. Климатът е с 1,48 градуса по-топъл, отколкото в прединдустриалния период между 1850 и 1900 г. - малко под 1,5 градуса, договорени на срещата на върха за климата в Париж. Но въпреки обещанията, дадени на срещите на върха на ООН за климата, твърде малко всъщност се случва, според много страни, които са най-засегнати от изменението на климата.
След 29-ата среща на върха за климата в азербайджанската столица Баку надделя разочарованието. Вместо очакваните 1,3 трлн. долара помощ за климата за бедните страни, преговорите завършиха с 300 милиарда долара годишно. Представителите на по-бедните страни бяха бесни. "Видяхме отново в Баку, че уязвимите островни държави, които са най-засегнати от изменението на климата, не се слушат", каза Регенвану.
Ето защо те вече не искат да преговарят, а да действат през съда. Но за да се случи това, първо се нуждаят от правна рамка. Ето защо се търси съвет от най-висшия съд в света. Това е първият път, когато Международният съд се произнася по изменението на климата.
Идеята идва от група студенти по право в Университета на южната част на Тихия океан в Порт Вила, столицата на Вануату. Преди 5 години те излезли с план да поискат съвет от най-висшия съд по правния въпрос за отговорността. Правителството на Вануату се присъединява към инициативата.
За Синтия Хуниухи, една от тези участващи студентки, това означава да признае преживяваното всекидневно. "Изменението на климата засяга живота ни много пряко", каза тя пред австралийската телевизия ABC. Синтия идва от Соломоновите острови, които също са в Тихия океан и където изменението на климата причинява големи проблеми. "Не искахме да приемем, че не можем да направим нищо."
Въпреки че становището на съда не е правно обвързващо, то все пак може да има сериозни последици. Ако съдиите стигнат до заключението, че страните трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят щетите в други страни и да ограничат максимално емисиите на парникови газове, това може да бъде началото на безброй нови съдебни дела за климата.
В бъдеще това може да задължи замърсяващите държави да допринесат за отстраняване на щетите, понесени от други държави. Ето защо очите на света ще бъдат насочени към Хага през следващите близо две седмици. Очаква се Апелативният съд да излезе с решение през следващата година.