На климатичната конференция на ООН COP29 в Азербайджан бе постигнато споразумение за предоставянето на по 300 милиарда долара годишно на по-бедните страни за борба с промените в климата. По-голямата част от това финансиране ще идва от богатите страни.

Споразумението също така призовава страните да работят за освобождаване на общо 1,3 трилиона долара годишно, като повечето от тях се очаква да идват чрез частно финансиране. То бе разкритикувано от развиващите се страни, които го нарекоха недостатъчно. В един момент делегати от бедни и малки островни държави се оттеглиха от дискусиите, за да протестират срещу подготвяното финансово споразумение.

Развитите и развиващите се страни влязоха в преговорите с диаметрално различни виждания. В един момент в събота преговорите изглеждаха на ръба на провала, преди многобройните срещи при закрити врата да доближат всички до сделката.

Богатите нации се борят с редица фискални и политически ограничения, включително инфлация, ограничени бюджети и нарастващ популизъм. Избирането на Доналд Тръмп и заплахата да изтегли САЩ от знаковото Парижко споразумение за климата също хвърли сянка върху COP 29.

Съгласно постигнатия до момента компромис, богатите нации се съгласиха да отделят 50 милиарда долара повече от изискваното в проектоспоразумение в петък. Те също така поставиха всяко споразумение в зависимост от потвърждаването на миналогодишния резултат от COP28 в Дубай, който включваше обещание за преход от изкопаеми горива.

Но Саудитска Арабия, която ръководи блок от арабски нации, се противопостави на този ход за отделяне на който и да е сектор.

"Има предизвикателство да придобиеш по-голяма амбиция, когато преговаряш със саудитците", каза пред репортери Джон Подеста, главният преговарящ за климата на САЩ. "Във време, когато светът е изправен пред такива катастрофални последици от изменението на климата, малката еднократна стъпка не е достатъчна", добави той.

В крайна сметка развитите страни трябваше да се задоволят с простото потвърждаване на сделката, постигната миналата година на COP28 в Дубай, без изрично да споменават "изкопаемите горива" по име.

Климатичната конференция засегна централната тема за финансовата отговорност на индустриализираните страни, които в исторически план са използвали повече изкопаеми горива, което е довело до емисии на парникови газове.

На конференцията проличаха различията между богатите правителства, които са ограничени от строги бюджети у дома, и развиващите се страни, които трябва да се справят с последиците на бурите, наводненията и сушата.

Приемането на сделката дойде след възраженията на Индия, чиито делегати бяха вдигнали ръце в опит да се намесят и когато чукчето падна, се качиха на сцената в неуспешен опит да привлекат внимание.

Представителят на Индия Чандни Райна нарече сделката неадекватна. "Целта е твърде малка, твърде далечна", каза тя, а речта й често беше прекъсвана от аплодисменти и възгласи.

Все пак за някои резултатът вероятно ще послужи като доказателство, че процесът COP все още е най-добрият подход за координиране на глобалните действия за справяне с ескалиращите предизвикателства на изменението на климата.

"COP29 се проведе при трудни обстоятелства, но мултилатерализмът е жив и по-необходим от всякога", сподели и Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата, архитект на забележителното Парижко споразумение.

Новото споразумение ще помогне за информиране на ангажиментите на отделните държави за намаляване на емисиите на парникови газове до 2035 г., както и за следващия кръг от преговорите на ООН за климата в Бразилия. Много развиващи се нации подчертаха, че по-малкият от очакваното финансов ангажимент ще забави прехода им към енергия без емисии и ще ограничи амбицията им при определяне на цели за намаляване на въглеродните емисии.

Американският президент Джо Байдън нарече споразумението "историческо". Според него "никой не може да спре прехода към чиста енергия, който протича понастоящем в Съединените щати".

В изявление американския президент, публикувано днес, се казва, че постигнатото в Баку споразумение си поставя амбициозна цел в сферата на финансирането на борбата с климатичните промени.

Джо Байдън изтъкна, че споразумението ще спомогне за мобилизирането на финансиране на различни нива и създаването на пазар за американски електрически автомобили и други приятелски настроени към климата продукти.

Намеквайки за избрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който обеща да увеличи добива на петрол, щом встъпи в длъжност на 20 януари, Байдън заяви, че "макар някои да се опитват да отрекат или да забавят революцията на чистата енергия, която протича в Америка и по света, никой не може да я спре".

Постигнатото споразумение в Баку беше приветствано и от германската външна министърка Аналена Бербок.

"Знаем, че нашите решения днес няма да са достатъчни, за да покрият всички нужди", каза Бербок, цитирана от БТА.

Германската министърка подчерта, че постигнатото споразумение е само начална точка и увери, че Германия ще изпълни ангажимента си да осигури обещаното финансиране.

Това е така, "защото ние се поучихме от грешките си от миналото", изтъкна Бербок, като каза още, че Европейският съюз осъзнава какви са задълженията му.

"За ЕС е кристално ясно: никой не е забравил за историческата си отговорност", заяви германската министърка.

Две решения, свързани с функционирането на въглеродните пазари, бяха приети на заключителното пленарно заседание на СОР29 в Баку. То бе свикано в 20:00 часа днес, почти 24 часа след формалното приключване на програмата на конференцията за климата на ООН.

Времето не е на наша страна, каза председателят на СОР29 Мухтар Бабаев при откриването на заседанието. Той помоли страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК) да продължат да преговарят помежду си, за да се преодолеят различията.

Двата документа по чл. 6 на Парижкото споразумение, гласувани на пленарното заседание, са технически и заедно с приетите в началото на климатичната конференция са основа на споразумение за пазара на въглеродни емисии, проправящо пътя за двустранна търговия и създаване на регулиран световен пазар за постигане на целите на Парижкото споразумение. Допълнителни технически правила трябва да бъдат изчистени през 2025 г., но решенията от Баку са сериозна стъпка към търговията с въглеродни емисии, предаде БТА. Гласуването на двете решения бе приветствано с аплодисменти.

Въглеродните кредити се създават чрез проекти като засаждане на дървета или генериране на енергия от възобновяеми източници, които спестяват изхвърлянето в атмосферата на определено количество емисии. Един въглероден кредит е равен на компенсирането на един тон въглероден диоксид или еквивалент на въглероден диоксид. Държави и компании могат да купуват тези кредити, за да компенсират емисиите, отделени при дейността им, и по този начин да постигнат климатичните си цели.

Останалите решения, одобрени в продължилото около час и половина заседание, бяха протоколни, по процедури и свързани с одобрение на доклади за изпълнение на предварително поети ангажименти. Няколко решения бяха отложени за СОР30 в Бразилия и за ноември 2026 г.

След трудностите, които имаме в Баку, трябва да постигнем някакъв резултат, който да е минимално приемлив с оглед на извънредната ситуация с климата, пред която сме изправени, каза бразилската министърка на околната среда и климатичните промени Марина Силва.

"Ние сме на първата линия на защита, която ще спаси човечеството от много страдания и ще гарантира живота на планетата, добави тя. Силва каза, че следващата климатична конференция на ООН в Белем, Бразилия, ще бъде "СОР на всички СОР досега".

Тя добави, че страните трябва да отидат в Белем с нови национални климатични планове (NDC), съобразени с целта за удържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, защото "нямаме време за губене".