С алтернативен бюджет ИПИ даде рецептата си за повече инвестиции, заетост и доходи
Някои компании разпределят милиарди като дивидент. ако имат стимул могат да реинвестират част от тях, смятат икономистите от института
Експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) предлагат алтернативен държавен бюджет за 2022 година, който е балансиран - приходите са 54,903 млрд. лева, а разходите - 53,899 млрд. лева. Предложението на ИПИ бе представено днес онлайн във Фейсбук страницата на неправителствената организация.
Още по темата
- ИПИ: Половината от харчовете на правителствата за 23 г. са провал
- Лъчезар Богданов, ИПИ: Всяка следваща вълна на пандемията въздейства по-слабо на бизнеса
- ИПИ: 1600 лева е средната заплата в Югозападна България
- Алтернативният бюджет на ИПИ е с 1 млрд. лв. по-нисък дефицит от правителствения
- ИПИ: Нужна е обща по-ниска ДДС ставка за цялата икономика
ИПИ предлага да има нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне 5 милиарда лева още тази година и "изсветляване" на икономката, смятат икономистите.
Експертите предлагат нулев данък за реинвестираната печалба (100 процента амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план, посочиха от ИПИ. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.
България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - под 20 на сто от БВП, при 22 на сто средно за ЦИЕ и около 26 - 29 на сто в най-успешните и бързорастящи икономики в региона. Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари. Същевременно вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивидент годишно -
Идеята за нулев данък за реинвестираната печалба не е нова, през годините е предлагана нееднократно на различни нива, предимно експертни. В средата на 2019 г. бе лансирана и от тогавашния министър на икономиката Емил Караниколов.
ИПИ предлага намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат очакват ръст на нетните доходи на работещите с около 25 на сто спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход.
"В допълнение, очакваме увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания, вкл. пенсии, майчинство, болнични и други подобни", посочват от неправителствената организация.
Нужни са и реформи за по-ефективни публични разходи, отчитат в ИПИ. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява, като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури.
Предлагаме да се върнат в бюджета всички т.нар. "извънбюджетни" ресурси - вкл. набирателни сметки и "фирми-касички". Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск, посочват още от ИПИ.