"Отдели" ли се икономическата динамика от развитието на пандемията? Окончателен отговор на този въпрос все още не можем да дадем, но дори само рекордното поскъпване на тока на енергийните борси и отчетливите ценови тенденции при ключови суровини подкрепят подобна теза. Това е записано в анализ на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В България НСИ отчете ръст на БВП от 9,6% на годишна основа и 0,4% спрямо първото тримесечие на 2021 година. Растежът компенсира значителния спад през второто тримесечие на 2020 г. и по предварителни оценки можем да твърдим с голяма доза увереност, че икономическата активност през второто тримесечие на 2021 г. вече е над средното ниво за предкризисната 2019 година, отбелязва икономистът. Номиналният ръст на БВП спрямо същия период на 2020 г. доближава 12%, което отразява и вече коментираните засилени инфлационни процеси.

"Общата картина се допълва от сходни тенденции в останалите водещи индикатори", пише Лъчезар Богданов.

Пазарът на труда запазва позитивната динамика, като броят на наетите отново е над 2,3 милиона, или с 65 хиляди повече лица в сравнение с юни на 2020 година. Средната работна заплата нараства с над 14,1% спрямо второто тримесечие на 2020 г., а средният осигурителен доход - с 8,4%. Тези данни също показват, че дългосрочните характеристика на пазара на труда, мерките за запазване на заетостта в кризата, както и увеличаването на заплатите в публичния сектор (основно образование, но и здравеопазване и социални дейности) дават отчетлив ефект в по-високи нива на заплати, пише още в анализа.

Износът на стоки нараства на годишна база с близо 28% през юни, а общо на стоки и услуги - с 38% за второто тримесечие (но едва 21% в реално изражение за тримесечието, което разкрива силния ефект на нарасналите цени на суровини и енергийни ресурси с висока относителна тежест в структурата на българския износ). Март, април и юни изглеждат като месеци с рекордни стойности на износа в цялата нова стопанска история на България. Индустриалното производство се стабилизира след март и дори отчита минимално свиване през тримесечието, но като цяло нивата са вече над средните за предкризисната 2019 година.

Най-впечатляваща е динамиката в автомобилната индустрия и производството на велосипеди, но значителни ръстове отчитат в електрониката, производството на метални изделия, машини и оборудване, пластмасови изделия. При търговията на дребно, с изключение на февруари 2021 г., отчитаме 13 последователни месеца на растеж на индекса на продажбите, а към юни 2021 г. той вече е със стойност над средната за 2019 година.

"Все още не можем да твърдим с увереност, че възстановяването е необратимо, както и да правим хипотези за тежестта на здравната криза, която ще е свързана с вълната заразявания от лятото и идващата есен. Към несигурността в международната конюнктура трябва да добавим и специфичните фактори за България - политическата криза въздейства най-малкото на капиталовите разходи (разплащания към изпълнители, спиране на работа и договори и др. под. действия с неясни измерения), както и на потенциалните параметри на политиката на доходите, например различните сценарии за увеличаване на пенсиите. Отделно от това няма консенсус дали и какви мерки за субсидиране на засегнати бизнеси да бъдат прилагани през есента и зимата. Ако обаче закономерността всяка следваща вълна на пандемията да въздейства все по-слабо върху стопанското поведение на бизнес и домакинства, можем смело да обърнем дебата за политиките от непосредствени антикризисни действия към решаване на структурните проблеми, въздействащи върху производителността и дългосрочния потенциал за икономически растеж", казва в заключение Лъчезар Богданов.