17-11-2017 20-11-2018

Лъчезар Богданов, ИПИ: Всяка следваща вълна на пандемията въздейства все по-слабо на бизнеса

Трябва да обърнем дебата за политиките от непосредствени антикризисни действия към решаване на структурните проблеми, пише в анализ на Лъчезар Богданов от ИПИ

снимка: eBay

Лъчезар Богданов, ИПИ: Всяка следваща вълна на пандемията въздейства все по-слабо на бизнеса

09:58 | 23 август 2021 | Редактор : Александра Ангелова 1 1216 снимка: eBay

"Отдели" ли се икономическата динамика от развитието на пандемията? Окончателен отговор на този въпрос все още не можем да дадем, но дори само рекордното поскъпване на тока на енергийните борси и отчетливите ценови тенденции при ключови суровини подкрепят подобна теза. Това е записано в анализ на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Още по темата

В България НСИ отчете ръст на БВП от 9,6% на годишна основа и 0,4% спрямо първото тримесечие на 2021 година. Растежът компенсира значителния спад през второто тримесечие на 2020 г. и по предварителни оценки можем да твърдим с голяма доза увереност, че икономическата активност през второто тримесечие на 2021 г. вече е над средното ниво за предкризисната 2019 година, отбелязва икономистът. Номиналният ръст на БВП спрямо същия период на 2020 г. доближава 12%, което отразява и вече коментираните засилени инфлационни процеси.

"Общата картина се допълва от сходни тенденции в останалите водещи индикатори", пише Лъчезар Богданов.

Пазарът на труда запазва позитивната динамика, като броят на наетите отново е над 2,3 милиона, или с 65 хиляди повече лица в сравнение с юни на 2020 година. Средната работна заплата нараства с над 14,1% спрямо второто тримесечие на 2020 г., а средният осигурителен доход - с 8,4%. Тези данни също показват, че дългосрочните характеристика на пазара на труда, мерките за запазване на заетостта в кризата, както и увеличаването на заплатите в публичния сектор (основно образование, но и здравеопазване и социални дейности) дават отчетлив ефект в по-високи нива на заплати, пише още в анализа.

Износът на стоки нараства на годишна база с близо 28% през юни, а общо на стоки и услуги - с 38% за второто тримесечие (но едва 21% в реално изражение за тримесечието, което разкрива силния ефект на нарасналите цени на суровини и енергийни ресурси с висока относителна тежест в структурата на българския износ). Март, април и юни изглеждат като месеци с рекордни стойности на износа в цялата нова стопанска история на България. Индустриалното производство се стабилизира след март и дори отчита минимално свиване през тримесечието, но като цяло нивата са вече над средните за предкризисната 2019 година.

Най-впечатляваща е динамиката в автомобилната индустрия и производството на велосипеди, но значителни ръстове отчитат в електрониката, производството на метални изделия, машини и оборудване, пластмасови изделия. При търговията на дребно, с изключение на февруари 2021 г., отчитаме 13 последователни месеца на растеж на индекса на продажбите, а към юни 2021 г. той вече е със стойност над средната за 2019 година.

"Все още не можем да твърдим с увереност, че възстановяването е необратимо, както и да правим хипотези за тежестта на здравната криза, която ще е свързана с вълната заразявания от лятото и идващата есен. Към несигурността в международната конюнктура трябва да добавим и специфичните фактори за България - политическата криза въздейства най-малкото на капиталовите разходи (разплащания към изпълнители, спиране на работа и договори и др. под. действия с неясни измерения), както и на потенциалните параметри на политиката на доходите, например различните сценарии за увеличаване на пенсиите. Отделно от това няма консенсус дали и какви мерки за субсидиране на засегнати бизнеси да бъдат прилагани през есента и зимата. Ако обаче закономерността всяка следваща вълна на пандемията да въздейства все по-слабо върху стопанското поведение на бизнес и домакинства, можем смело да обърнем дебата за политиките от непосредствени антикризисни действия към решаване на структурните проблеми, въздействащи върху производителността и дългосрочния потенциал за икономически растеж", казва в заключение Лъчезар Богданов.

ИЗБРАНО