Руски анализатор: Европа в менгемето на Зелената сделка и логиката

Енергийната криза накара твърди противници на мирния атом да се обърнат в негова защита, пише Сергей Савчук

Снимка: iStock by Getty Images

Руски анализатор: Европа в менгемето на Зелената сделка и логиката

Енергийната криза накара твърди противници на мирния атом да се обърнат в негова защита, пише Сергей Савчук

12:16 | 6 януари 2022 | Автор: 3е-news.net 43 5651 Снимка: iStock by Getty Images

В Европа започна ядрен конфликт. Така е озаглавил статията си анализаторът на "РИА Новости" Сергей Савчук. Все пак става въпрос за мирния атом, а не за война. В очите на автора острото противопоставяне между държави-членки, подкрепящи развитието на ядрената енергетика и страни, остро противопоставящи се на мирния атом в момента наистина може да се нарече ядрен конфликт.

Green Transition

Савчук обаче отбелязва, че има данни, макар и непотвърдени официално, че в близко бъдеще ръководството на ЕС в лицето на Еврокомисията възнамерява да създаде условия, които максимално да облекчат и насърчат инвестициите в сектора на ядрената и газовата енергетика. Поне такава информация се е появила в британски медии, които се позовават на свои източници в Брюксел. Което означава, че ръководителите на ЕС от своя страна са готови да признаят мирния атом и природния газ за екологично чисти енергийни източници, което автоматично ще вдигне наложените върху тях ограничения заради прехода от традиционна към алтернативна енергетика.

Авторът припомня, че през декември редица държави от ЕС категорично изказаха своята подкрепа най-вече за бъдещето на атомната енергия. И на първо място сред тях посочва България, припомняйки как страната ни преди години под натиска на САЩ се отказа от проекта "Южен поток", а днес с известна завист наблюдава как Турция се радва на всички геополитически и икономически плюсове, произхождащи от статута й на южен газов хъб на Европа, след като руският газопровод направи лек завой на юг и вместо край Варна, излезе на сушата край Люлебургас. Благодарение на което на България се наложи да се задоволи с по-скромната роля на транзитьор на газ от "Турски поток".

В анализа се припомня и че преди време София отхвърли предложението на "Росатом" за изграждането на АЕЦ "Белене". Което се случи веднага след присъединяването на Крим към Руската Федерация. И българското правителство, следвайки сляпо политиката на Запада и модерния зелен дневен ред, просто се е отказало да допусне руските компании до участие в такъв проект. Но идва драматичната 2021 г., в която става ясно, че АЕЦ "Козлодуй" с двата си ВВЕР-1000 е едва ли не единственият сигурен източник на електроенергия в страната. Всъщност авторът на статията допуска грешка, цитиртайки и спрените отдавна реактори ВВЕР-440. Но отбелязва, че предвид турбуленциите с цените на тока през изминалата година, АЕЦ "Козлодуй" е успял почти да утрои приходите си, които са достигнали 414 млн. долара. Според думите на Севчук случващото се е накарало властите у нас да променят позицията си и да започнат да защитават включването на атомната енергия в списъка на екологосъобразните.

Полша също се включва сред защитниците на мирния атом в ЕС, предвид плановете си да изгради първа АЕЦ. От страната отдавна не се чува за окончателно скъсване с Русия и отхвърляне на зависимостта от нея с помощта на доставките на демократичния втечнен природен газ от САЩ. Местните медии вече ежедневно отбелязват за кой ден поред "Газпром" не резервира капацитет по полския участък на газопровода "Ямал-Европа". Вкарана в капана на собствената си политика, неспособна да задоволи вътрешните си нужди без въглищата и нямайки пари да изпълни своята част от т.нар. зелена сделка Варшава също се обръща към атомната енергия. Анкетите сред местното население показват, че 75% подкрепят изграждането на АЕЦ. Така в средата на декември полската компания Synthos Green Energy подписа споразумение с американската компания GE Hitachi Nuclear Energ и канадската BWXT за изграждането на поне 10 малки модулни реактора BWRX-300. Всичко би изглеждало прекрасно, ако нямаше едно но. Меморандума предполага, че американско-канадският тандем ще измъкне Полша от газовата схватка на Русия, но това ще се случи не по-рано от 2029 г., тъй като малкият модулен реактор BWRX-300 засега съществува единствено като красива презентация.

Но основният защитник на включването на атомната енергия към екологично чистите е Франция. Което в никакъв случай не е изненада. Към момента страната разполага с 56 реактора с обща мощност над 60 гигавата, което и определя първо място в Европа и второ в Света по този показател. Също така над 70% от потребяваната от французите електроенергия (413 тераватчаса) се произвежда от АЕЦ, а благодарение на ниската цена на френската атомна електроенергия страната изнася п над 76 тераватчаса годишно, което води до приход в държавния бюджет от поне 3 млрд. евро.

Именно поради всичко това Франция, получавайки подкрепата и на България, Хърватия, Чехия, Финландия, Полша, Унгария, Словакия, Словения и Румъния, изпрати до ЕК писмо, с което настоява ядрената енергия да бъде призната за безопасна за околната среда.

Но срещу това предложение твърдо застава Германия. Министърът на околната среда на страната Щефи Лемке, подкрепяна от австрийската си колега Леонора Гевеслер, остро разкритикува инициативата на 10-те държави, отбелязвайки как атомната енергия не може да бъде смятана за безопасна, като паралелно с това е способна не само да доведе до страховити катастрофи, но и да отрови околната среда за десетилетия напред. И тук вече ясно започват да се виждат две неща.

Първото е, че прехваленото европейско единство е налице единствено в случаите, когато по разпореждане зад океана трябва да бъдат въведени поредните санкции срещу Русия. А при всяка появила с заплаха за националната финансова или енергийна сигурност, европейските държави, забравяйки за всякаква дипломация, дърпат одеялото към себе си.

Но Берлин стои на позицията срещу мирния атом неслучайно. В края на социалистическата ера, когато ФРГ и ГДР се обединяваха, едно от основните изисквания за създаването на единна Германия бе незабавното спиране на ядрените централи в източната част на страната. Именно тогава бяха спрени завинаги централите в Грайфсвалд и Райнсберг, а строителството на АЕЦ "Щендал" е спряно. Като продължение на тази политика миналата седмица Германия затвори 3 от 6-те си останали ядрени реактора, благодарение на което се лиши от раз от 5% от генериращите си мощности.

Но позицията на германците може да бъде разбрана. Докато те десетилетия наред доброволно се отказваха от мирния атом за сметка на по-скъпия газ и нестабилните ВЕИ, техните съседи просто стояха и чакаха да видят резултата от този германски експеримент. И когато стана ясно, че дори за богатата Германия подобен преход не е съвсем по джоба, а във време на глобална криза няма и достатъчно енергия за всички, редица членове на ЕС преосмислиха позициите си. Така се стигна до трагикомичната ситуация, в която до вчера твърди противници на атомната енергетика днес застават зад нея и искат да бъде призната за екологична. В същото време Германия, като единствената съвестно изпълняваща всички изисквания за атомно енергийно разоръжаване, сега се оказа със спукано корито.

Второто, което се вижда в създалата се в момента ситуация, е констатираният за пореден път факт, че политиката на Запада не се формира от отбор професионалисти и представители на ключови сфери, а от временно управляващи популисти. А управниците на държавите трябва да знаят данните от статистиката, че има само един начин да се осигури електроенергия за всеки дом и същевременно да се забави глобалното затопляне и това е атомната енергия. Тя е единствената, която не само не замърсява атмосферата, но и активно намалява изхвърлянето на парникови газове. Докато в същото време любимите на екозащитниците ветрогенератори и фотоволтаици всъщност замърсяват природата. Всяка година в земята се погребват хиляди вятърни перки, съдържащи композитни материали, чиято преработка е икономически неизгодна, благодарение на което те ще се разлагат векове. В същото време вече има целия полета, затрупани с излезли от експлоатация фотоволтаични панели. Там са складирани милиони тонове кварцово стъкло, а никой не говори нито за повторното му използване, нито за утилизация.

Единният Запад е притиснат в реалността на собственоръчно построеното менгеме, в което от едната страна го натискат задълженията, произхождащи от Зелената сделка, а от другата - законите на физиката и на пазара. Като че ли изборът е очевиден, но западните държави не търсят лесния път.

3е-news.net

ИЗБРАНО