Битката за ETS ще се изостри тази седмица, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта варианти за намаляване на цените на енергията в писмо, изпратено до държавите членки в понеделник - преди срещата на лидерите на ЕС в четвъртък, коментира "Файненшъл таймс".

На предстоящата среща на върха на ЕС (19 март 2026 г.) се очаква лидерите на страните членки официално да поискат от Европейската комисия (ЕК) и Урсула фон дер Лайен мащабна реформа на Системата за търговия с емисии (ETS). Тази инициатива идва на фона на нарастващите цени на енергията, които поставят под въпрос конкурентоспособността на много индустриални сектори в Европа. В писмо до държавите членки, фон дер Лайен очерта варианти за намаляване на цените на енергията, но натискът за по-радикални реформи остава. Разгарящият се конфликт по въпроса за необходимостта от промени в ETS поставя страните членки в противоречиви позиции, като фон дер Лайен се опитва да балансира между различните интереси.

Какво предлага ЕК?

Въпреки натиска за радикални реформи, председателят на ЕК поддържа линия на запазване на основните климатични цели, но с въвеждане на по-голяма гъвкавост.

Предложението й предвижда:

Отлагане на ETS II: Стартирането на новата система, обхващаща сградите и автомобилния транспорт, се планира да бъде отложено с една година - от 2027 г. за 2028 г..

Механизми за ценова стабилност: Предлага се активиране на резерва за пазарна стабилност, ако цените на квотите надвишат определени прагове (например над €45 за ETS II), за да се избегнат шокови поскъпвания.

Облекчаване на административната тежест: Чрез т.нар. "Омнибус" пакети се цели опростяване на правилата за малките и средни предприятия и индустрията.

Преразглеждане на пазара: ЕК трябва да представи цялостен преглед на функционирането на ETS най-късно до юли 2026 г.

Фон дер Лайен предлага още промени в системата за ценообразуване на въглеродните емисии, включително използване на приходи от продажби на квоти по ETS - разрешителните, които индустриалните компании трябва да купуват, за да продължат да замърсяват - за подкрепа на усилията за декарбонизация в по-бедните страни членки.

"Също така е ясно, че трябва да ускорим подкрепата за енергоемките индустрии, докато те се модернизират и декарбонизират", каза тя.

Освен това, изпълнителният орган на ЕС ще реформира ключови инструменти за създаване на пазара, които регулират предлагането на налични разрешителни, за да "се справи по-ефективно с прекомерната нестабилност на цените и да ги държи под контрол в краткосрочен план", каза председателят на Комисията. Тя добави, че Комисията че ще ускори планирания от Комисията преглед и разширяване на системата, за да "определи по-реалистична траектория на декарбонизация след 2030 г." преди планираното преразглеждане в края на тази година — което показва подкрепа за стремежа на индустрията да забави спорното планирано намаляване на безплатните разрешителни.

"За" и "Против" промените в ETS

ETS изисква от компаниите да държат квоти за покриване на въглеродните емисии и ги стимулира да се декарбонизират. Схемата беше подложена на натиск и по време на енергийна криза, която беше изострена от пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., когато Русия прекъсна доставките на газ за Европа. Но блокът се въздържа от спиране на търговията с въглеродни емисии през този период.

Германия, Италия, Австрия, Полша категорично подкрепят реформата на ETS. Те изразяват опасения от деиндустриализация, прекалено високи разходи за домакинствата (за отопление и горива) и загуба на конкурентоспособност. Тези страни настояват за спиране на системата за търговия с въглеродни емисии на блока (ETS), която представлява около 11% от разходите за енергия, за да смекчи въздействието върху пазарите от затварянето на Ормузкия проток, през който обикновено преминава приблизително една пета от световния петрол и природен газ.

Италианският премиер Джорджа Мелони призова за спиране на схемата до нейния преглед това лято.

Германският канцлер Фридрих Мерц също постави под за търговия с емисии миналия месец, което доведе до спад в цените на въглеродните емисии с около 7% до 71,40 евро на тон отделен въглероден диоксид (CO₂), въпреки че по-късно смекчи позицията си.

Други държави - Испания, Нидерландия и скандинавските страни се обявиха за запазване на ETS. Те смятат системата за ключова за постигане на климатичните цели до 2040 г. (90% намаление на емисиите) и се противопоставят на нейното отслабване.

Испанският министър на енергетиката Сара Агесен Муньос обаче заяви пред финансовото издание, че използването на "тази криза за промяна на ETS системата, която работи, е безотговорно и голяма грешка", и че "ETS трябва да продължи и не можем да игнорираме поуките, извлечени от войната в Украйна".

Сара Агесен посочи, че схемата за търговия с емисии отново е "под заплаха", но трябва да бъде запазена, защото е постигнала "огромен успех" в насърчаването на зелените иновации и инвестиции в Европа.

При управлението на левия премиер Педро Санчес капацитетът за възобновяема енергия скочи до 57% от електроенергийния микс на Испания през 2025 г., с огромно увеличение на инсталациите за слънчева енергия през последните години. Обширното портфолио от възобновяеми източници остави Испания по-малко изложена на високите цени на газа през последните седмици.

"Ние сме по-конкурентоспособни именно защото има много часове, в които газът не определя цената на електроенергията", каза Агесен.

Агесен заяви, че може да подкрепи мерки, които да гарантират, че приходите от ETS се инвестират в декарбонизация и за намаляване на волатилността на цените на въглеродните емисии, използвайки резерв за стабилност от въглеродни кредити.

В писмото на Фон дер Лайен, публикувано вчера, се казва, че тя скоро ще направи предложение за използване на този резерв, за да "контролира цените в краткосрочен план".

България има специфична позиция по този въпрос. Официалната позиция често подчертава, че ETS е изгодна за страната (поради приходите в енергийния фонд), но има опасения за социалното въздействие на ETS II върху транспорта и сградите.

Битката се изостря, тъй като индустриалният сектор настоява за по-бързо смекчаване на правилата, докато ЕК се опитва да балансира между зеления преход и икономическото оцеляване на Европа.

Високите цени на квотите (ETS) действат като "невидим данък" върху фосилните горива

ETS е система, която изисква от компаниите да притежават квоти за покриване на въглеродните емисии, стимулирайки ги да внедряват технологии за декарбонизация. Системата засяга ключови сектори, включително енергийния сектор, индустрията, транспорта и строителството, които са изправени пред предизвикателства по отношение на конкурентоспособността и разходите. Това пренарежда печелившите и губещите сектори на икономиката.

Най-уязвимите сектори са т.нар. енергоинтензивни индустрии, които не могат лесно да заменят въглеродните горива с чиста енергия.

Производствата от тежката индустрия като стоманодобив, циментова и химическа промишленост изискват огромно количество енергия. Високите цени на квотите правят европейската продукция неконкурентоспособна спрямо вноса от страни без такива екологични такси (Китай, Турция).

Въглищната енергетика - минната индустрия и ТЕЦ-овете са най-засегнати. При високи цени на емисиите (над 80-90 евро), производството на ток от въглища става икономически нерентабилно спрямо газа и ВЕИ.

Сред засегнатите са и авиацията и транспортът. С постепенното премахване на безплатните квоти за полети в ЕС, авиолиниите са принудени да калкулират тези разходи в цените на билетите

Някои сектори обаче печелят от ETS, особено тези, свързани с възобновяеми източници на енергия. Инвестициите в зелени технологии и проекти за декарбонизация се увеличават, като Испания демонстрира значителен напредък в увеличаването на капацитета за възобновяема енергия. Страната е постигнала 57% от електрическия си микс от възобновяеми източници, което я прави по-малко уязвима на ценовите шокове на традиционните енергийни пазари.

Именно затова Испания е най-ревностният защитник на системата на ЕС за търговия с въглеродни емисии, като предупреждава, че би било "голяма грешка" ако тя бъде спряна, за да се облекчи шокът от скок на цените на енергията, предизвикан от войната с Иран, информира още "Файненшъл таймс".

Сред печелившите сектори са ВЕИ и Ядрена енергия. Те произвеждат "чист" ток, но го продават на пазарна цена, която често се определя от най-скъпия източник (газ или въглища + емисии). Така те реализират свръхпечалби.

Ползи от ETS имат и държавните бюджети. Всички приходи от търговете за квоти влизат директно в националните бюджети. В България тези пари отиват във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС).

Хедж фондовете, които търгуват с квоти като с акции, пък печелят от волатилността на пазара.

България е в парадоксална позиция

Страната ни едновременно сред най-засегнатите и сред най-облагодетелстваните.

От една сттрана ETS представлява риск за енергетиката ни. Маришкият басейн е под огромно напрежение. Високите цени на емисиите правят тока от нашите държавната ТЕЦ изключително скъп, което налага държавни субсидии, за да не фалират централите.

Съществува и значим социален риск. Предстоящото въвеждане на ETS II (за отопление на сгради и горива за коли) е най-голямата заплаха за България поради високия дял на енергийна бедност и стария автомобилен парк.

В същото време обаче пазарът на въглеродни емисии осигурява значителни приходи за държавата. България получава значителни суми от продажба на квоти (стотици милиони евро годишно). С тези пари държавата покрива дупките в енергетиката и субсидира цената на тока за бизнеса (за да не фалират фирмите от високите сметки).

 

Очакванията за ремонт на ETS свалят цените на емисиите

Междувременно цените на въглеродните емисии на ETS се понижават. В началото на търговията. към днешна дата - 17.02.2026 г. бенчмарк контрактът се търгува на нива около €65.41 - €67.55 за метричен тон въглероден диоксид. Цените паднаха с над 5% (около €3.59) само в рамките на днешната сесия. Това е най-ниското ниво на квотите от април 2025 г. Насам. Само преди два месеца (януари 2026 г.) цените бяха достигнали пик от над €92, което означава спад от близо 27% за осем седмици.

Така пазарът реагира на новините от Брюксел и действията на ЕК. Изявленията на Урсула фон дер Лайен за евентуално освобождаване на допълнителни квоти от резерва (MSR) с цел сваляне на енергийните разходи охладиха спекулативния интерес. Предстоящата среща на върха и исканията на големи икономики (като Германия и Италия) за реформи в механизма за стабилност на цените (Член 29а) карат инвеститорите да разпродават позиции.

Въпреки настоящия спад, анализаторите остават предпазливи. Прогнозите за средна цена през 2026 г. варират между €70 и €80. Очаква се цените да се стабилизират и постепенно да започнат нов ръст към 2027 г. поради планираното намаляване на тавана на емисиите с 8.7%.

Конфликтът около схемата за търговия с емисии (ETS) в ЕС се засилва, тъй като страните членки се разделят на две основни групи - тези, които искат промени, и тези, които се противопоставят на тях. Урсула фон дер Лайен се опитва да намери баланс между интересите на индустриалния сектор и целите за устойчиво развитие. Предстоящата среща на лидерите на ЕС ще бъде решаваща за бъдещето на ETS и за стратегията на Европа за справяне с климатичните промени.