17-11-2017 20-11-2018

Рекордна преждевременна смъртност в България: Как да намалим вредите върху здравето

Почти половината от предотвратимите смъртни случаи са свързани с нездравословно хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол

Снимка: ПанЕвропа

Рекордна преждевременна смъртност в България: Как да намалим вредите върху здравето

14:16 | 19 януари 2024 | Редактор : Виктор Стефанов 91 7318 Снимка: ПанЕвропа

"Научно доказаните подходи за намаляване на вредата от вредните навици, наред с профилактиката и превенцията на болестите, са по-добрият път, в резултат на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се осигури живот в по-добро здраве на населението в активна възраст". Това становище споделя ръководителят на катедра "Социално-икономическа география" към Геолого-географския факултет в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Георги Бърдаров в нов принос към Доклада "(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ" на ПанЕвропа, който беше представен на 18 януари в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Доц. Бърдаров се присъедини към призива на учени и експерти за търсене на решения за справяне с демографската криза у нас чрез по-ефективни здравни политики за подобряване на здравния статус на българите и намаляване на вредите от рисковите фактори за здравето - алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и прекомерна употреба на дигитални устройства.

Каква е връзката с тежката демографска криза

30 години вече сме в тройката на страните с най-висок отрицателен прираст. Водещи сме по преждевременна смъртност. Имаме най-ниска средна продължителност на живота, изтъкна доц. Георги Бърдаров.

Той се спря на всеки аспект на демографската криза, но особено мрачно прозвуча анализът му за продължителността на живота у нас. Въпреки известното увеличение в исторически план България има най-ниската средна продължителност на живота в ЕС. За трите години - 2020, 2021, 2022, показателят се спира на 71,9 години. От данните, които той представи, стана ясно, че най-голямата група население в страната са жените на възраст 45-49 години, но на второ място са жените на 65-69 години. Доц. Бърдаров смята, че няма общество и икономика, които да издържат на такъв демографски натиск от липса на активно население.

Снимка: ПанЕвропа

На следващо място Бърдаров поставя "скандално срамната за развита европейска държава и абсолютно нелогично висока ранна смъртност на населението". Това според него е най-големият демографски проблем на България - не е раждаемостта, която е близка до средната в ЕС, а рекордната преждевременна смъртност.

Какво предизвиква високата преждевременна (и предотвратима) смъртност

Високата заболеваемост, водеща до голяма преждевременна смъртност се дължи на различни фактори - стресов начин на живот, занижена здравна култура за нанасяните от рискови поведения и вредни навици вреди на организма, игнориране на профилактиката, залагане на лечението от страна на държавата, вместо на превенция. В България умират хора в активна възраст от контролируеми и лечими заболявания, изтъква доц. Бърдаров.

Почти половината от предотвратимите смъртни случаи в България са свързани с поведенчески рискови фактори - нездравословно хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол.

Пълното ликвидиране на рисковите поведения е нереалистична амбиция. Но за рискови поведения, като нездравословно хранене, тютюнопушене, алкохол има съвременни щадящи начини вредата от тях да се намали, което същевременно ще снижи скоростта на развитие на социалнозначимите заболявания - оттам и намаляване на преждевременната смъртност.

Затова са необходими разяснителни и обучителни кампании за опасностите за здравето от всички вредни навици и за научно-доказаните по-малко вредни алтернативи.

Доц. Бърдаров представи и виждането си, както го нарече, за демографски рестарт, който да започне с нов поглед към системите на образованието, доходите, инфраструктурата, социалната справедливост, имиграционната политика и здравеопазването.

Снимка: ПанЕвропа

Ключовият подход: Намаляването на вредата от рискови фактори

Некачествената храна, липсата на профилактика, обездвижването и затлъстяването, дигиталната зависимост, стреса, алкохола, цигарите - справянето с всички тези вредни навици и рискови поведения са ключът към това да не се превърнем в "демографска пустиня". Това са рискови фактори, които подценяваме, а те всъщност убиват 7 от всеки 10 души в света.

За кардиолога и един от авторите на доклада, проф. д-р Борислав Георгиев, ключово е как да излезем от позицията на първи по предотвратима преждевременна смъртност. Той обърна внимание на системата - "лекарят няма време да разговаря с пациента" за рисковите фактори, за здравословният начин на живот, защото е зает с документация.

54.5% от случаите на смърт през 2022 г. се дължат на сърдечно-съдови заболявания (48%) или други внезапни случаи (6.5%). Според анализа на ОИСР, 29% от смъртността, предизвикана от тях, се дължи на нездравословно хранене (при 17% за ЕС), 18% се дължи на тютюнопушене (при 17% за ЕС) и на алкохол 7% (при 6% за ЕС). В същото време опитът показва, че дори след прекаран инфаркт, пушачите не се отказват от цигарите или ако го направят - се връщат към навика скоро след това.

"Имам пациенти, които пушат по 3 кутии на ден, и дори след ампутиране на крака, не можем да ги откажем. Спирането от днес за утре е невъзможно, но проучванията показват, че бездимните устройства могат да увеличават вероятността от отказване от тютюнопушенето", допълни проф. Борислав Георгиев. "Хората не познават добре рисковите фактори, нямат информация и обвиняват за здравословните си проблеми основно стреса", смята кардиологът.

Снимка: ПанЕвропа

Проф. Георги Момеков, също автор в доклада, специалист по фармация и фармакология, напомни, че при тютюнопушенето вредим не само на себе си, но и на близките си, защото има вторично и третично пушене - третично е когато вредните вещества в дима попиват в пода, стените, килимите. Ако спирането на цигарите е невъзможно, преминаването към алтернативи без горене, където се генерират по-малко вредни вещества, е в полза за околните и общественото здраве, смята проф. Георги Момеков.

Устройствата, за които говорим като алтернативи, увеличават вероятността за отказване от вредния навик, допълни проф. Борислав Георгиев. Ако не можеш да се откажеш, по-добре е да преминеш на по-щадящи варианти. От опита си като лекар той направи извода, че мнозина, преминали на бездимните алтернативи, се отказват от тютюнопушенето.

Данъци и здраве

Икономистът Аркади Шарков обвърза потенциалният резултат от вредните навици - влошено здраве, със стойността, която всеки създава. И така Индикаторът Дали (DALY - disability-adjusted life year) показва каква е стойността, която се губи от отсъствието от работа на човек с влошено здраве. Използването на подходи, които намаляват вредата, влияят на този индикатор - по-здравословно хранене, по-малко употреба на алкохол, използване на бездимни алтернативи вместо цигари.

Като икономист Аркади Шарков наблегна на ролята на данъчното облагане като стимул (санкция). Така с акциз се облагат всички вредни продукти. Диференцираното облагане насочва хората към това какво потребление да ограничат или да увеличат, каза Аркади Шарков, който също е автор в доклада.

Това се отнася и за цигарите и новите бездимни алтернативи. Aĸцизнaтa пoлитиĸa, ĸoятo oтчитa cтeпeнтa нa вpeднocт нa вceĸи oблaгaeм пpoдyĸт, мoжe дa cтимyлиpa пpoмянa в пoтpeбитeлcĸoтo пoвeдeниe чpeз пpeнacoчвaнe oт нaй-виcoĸo pиcĸoвитe пpoдyĸти ĸъм пo-ниcĸo pиcĸoвитe нaлични aлтepнaтиви.

(Не)Здравословното хранене

Проф. Милена Георгиева, специалист по молекулярна биология в БАН, също автор в доклада, постави пръст в раната: затлъстяването също води до намалена продължителност на живота.

Според нея медицината и науката напредват изключително, а в същото време се борим с доста банални рискови фактори за нашето здраве - като затлъстяването например. Прогнозите са 60% от населението на света да бъде затлъстяло в следващите 30 години. Намалената продължителност на живот и увеличената смъртност са резултат от именно този начин на живот, затова трябват незабавни и работещи мерки.

Проф. Георгиева е на мнение, че учените и медицинските експерти у нас могат да се справят с хроничните, незаразни заболявания чрез превенция и профилактика, както и когато има добра образованост и комуникация на здравословния начин на живот.

*Докладът "(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ" е част от инициативата на ПанЕвропа, която обединява водещи български учени, лекари, здравни и икономически експерти в подкрепа на промяна на досегашните остарели и неефективни политики с актуални на съвремието и доказано ефективни подходи за адресиране на най-разпространените рискови фактори, отговорни за хроничните заболявания на населението. Авторите на доклада представят начини и подходи за намаляване на вредата от алкохола, тютюнопушенето, нездравословното хранене, заседналия начин на живот и прекомерна употреба на дигитални устройства, тъй като тези вредни навици са се превърнали в постоянен начин на живот на българите от години.

Подходът за намаляване на вредата вече е част от приетата на 13 декември миналата година "Резолюция за борба с незаразните болести на Европейския парламент", където е записано, че "политиките за намаляване на вредите и първичната и вторичната профилактика на заболяванията могат да намалят разпространението на незаразните заболявания с до 70%.

След разпространението на научните данни в доклада в края на 2022 г. през май 2023 г. десет научни дружества в България съвместно с Министерството на здравеопазването се обединиха около Консенсус, обобщаващ насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори като допълнение към дейностите по тяхното ограничаване и контрол с цел подобряване на здравния статус на населението.

ИЗБРАНО