Работодателите са длъжни да платят извънредния труд по време на кризата

В ситуацията на извънредно положение отчитат ли работодателите реално положените часове?

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Работодателите са длъжни да платят извънредния труд по време на кризата

В ситуацията на извънредно положение отчитат ли работодателите реално положените часове?

09:21 | 2 април 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 0 1347 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Работодателите са длъжни да регистрират, да отчетат и да изплатят положения по време на кризисната ситуация извънреден труд по общите правила в Кодекса на труда, коментира за БТА вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.

Извънредна обстановка

По обяснението на на Христов, който е и юрист в областта на трудовото право, трудно е да се посочат с точност секторите, в които се полага най-много извънреден труд. Сред тях са дейности на полицаи, някои служители в администрацията, журналисти, медицински специалисти. Той посочи обаче, че е вярна и обратната хипотеза - намалените потребности от труд диктуват разбирането, че едва ли ще има много сектори, в които се полага извънреден труд.

Вицепрезидентът на КНСБ коментира алинеята за извънреден труд в чл.8 от Закона за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. Отпадането на ограниченията за полагане на извънреден труд за тези работници не означава обаче, че са отпаднали задълженията за заплащане на такъв труд по правилата за заплащане на извънредния труд в Кодекса на труда.

Системата от правни норми, свързани с извънредния труд в КТ е относима и за държавните служители. В Закона за извънредното положение изключенията за ограничения за полагане на извънреден труд и неговата продължителност са регламентираните в Кодекса на труда. Това са случаите, при които поначало забраненият извънреден труд е допустим. Сред седемте хипотези е и работата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

Допустимата продължителност на извънредния труд е:

дневна - 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни;
седмична - 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
месечна - 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
годишна - не повече от 150 часа през 1 календарна година за един работник или служител.

Това са ограниченията като комплекс от условия за допустимост и продължителност. Според закона за извънредното положение именно те не се прилагат спрямо "работниците и служителите на намалено работно време" .

Преди обявяването на извънредното положение се обсъждаха проектопромени в Кодекса на труда, като сред тях беше и възможността чрез договаряне между социалните партньори да има по-голяма продължителност на извънредния труд в една календарна година - до 300 часа.

ИЗБРАНО