Производителите са готови да посрещнат всички заявки за храни, дори да няма реколта

Има наличност от 1,7 млн. тона пшеница

Снимка: "Булфото"

Производителите са готови да посрещнат всички заявки за храни, дори да няма реколта

Има наличност от 1,7 млн. тона пшеница

08:19 | 26 март 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 6 1560 Снимка: "Булфото"

България е аграрна страна - тя е способна сама да осигури изхранването на населението с основни храни. Родните производители са готови да посрещнат всички заявки от хранителните търговци за доставка. Това заявяват експерти от ресорните дирекции на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) в отговор на въпрос от БТА. Ведомството е попитано дали страната ни разполага с достатъчен резерв за изхранване на населението в условията на извънредната ситуация и за какъв период от време, както и очаква ли се евентуален недостиг от определени храни и какви са вариантите за доставка в подобни случаи?

Оттам посочват още, че производителите имат ресурси от няколко месеца до две години. Дори да няма нова реколта, те могат да задоволят вътрешното потребление на храни, уверяват от ведомството. Страната ни е много богата на зърнени суровини. Към момента имаме в наличност 1, 7 млн. тона пшеница, информират от земеделското министерство. Това количество според ведомството е достатъчно да задоволи вътрешното потребление за повече от една година за всички нужди, като хляб и хлебни изделия, фуражи и всичко, което се преработва.

Наличността при царевицата е над 2 млн. тона, с настоящата наличност за вътрешно потребление ще стигне за до 2 години, дори и да няма реколта. В предприятията за производство на олио има налична суровина за минимум 3 месеца, за да произведат олио, отговарят от МЗХГ.

На въпрос за състоянието на есенниците - пшеница, ечемик и рапица, и дали безснежието на тази зима се е отразило на тези култури, експертите отговарят, че първият етап на обследване /10 процентна извадка/ на есенниците - пшеница и ечемик, следва да приключи в края на тази седмица. След обобщаване на резултатите ще има и моментна оценка за състоянието на есенниците.

В следващите месеци - април, май и преди жътва, предстои да бъдат извършени още три етапа на обследване на тези култури, след което в зависимост от агроклиматичните условия се очаква да има по-ясна представа за очакваната реколта. Според земеделското министерство на този етап е твърде рано да се направи прогноза за очакваното производство от пшеница и ечемик.

От МЗХГ посочват още, че по информация на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН, през януари агрометеорологичните условия се определят от относително сухо време, с редуващи се краткотрайни застудявания и периоди с меко за сезона време. Заради дефицита на влага в някои райони на страната при пшеницата е отчетено частично пожълтяване на листната маса. Не са констатирани обаче повреди от измръзване при есенните посеви, уверяват от министерството.

Падналите валежи през февруари и до момента са подобрили почвените влагозапаси в петдесетсантиметровия почвен слой, както и условията за развитие на зимните житни култури и зимната рапица.

Експертите на МЗХГ определят като подходящи в началото на този месец условията за извършване на предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури. В средата на март започва агротехническият срок /15-20 март/ за сеитбата на слънчоглед в Южна България, а в средата на третото десетдневие /2 март - 5 април/ - в Дунавската равнина.

В отговор на въпроса дали проблемите с транспорта, свързани с ограниченията заради коронавируса, са се отразили на снабдяването с торове, препарати за растителна защита и семена за българските земеделски стопани, от ведомството посочват, че в МЗХГ и Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ не са получавани сигнали от земеделски производители относно снабдяването с торове и препарати. Всеки е получил доставката си, в количества, необходими за стопанския сезон. В сектор "Земеделие" тези доставки се извършват през зимния период, твърдят от ведомството.

Помолен за коментар по тези проблеми Костадин Костадинов, председател на Нациналната асоциация на зърнопроизводителите, изрази умерен оптимизъм по отношение на очакваната реколта от пшеница.

"Що се отнася до добивите, те няма да са много високи или рекордни, но говорим, че нещо ще има, ще има пшеница. На този етап обаче е твърде рано да се направят прогнози. Стоката ни е навън и докато не я приберем, не можем да кажем със сигурност колко и каква ще бъде тя. Сега правим прогнозите отдалече", коментира Костадинов.

По думите му нормалните стойности на валежите са около 450 - 500 литра на кв. метър за есенно-зимната влага, а тази година те са около 80 - 100 литра на кв. метър, без последните дъждове. Предишната седмица паднаха около 50 л/кв.м, но това е много под нормалните стойности. Сега вали дъжд, сняг и това е добре, обяснява специалистът.

Според Костадинов като развитие есенните култури са в добро сътояние и в Северна, и в Южна България. Проблем обаче има в Североизточна България.

"Там, където земеделските стопани напръскаха преди седмица, се наблюдава покафеняване на пшеницата, заради ниските нощни температури. На места те стигнаха минус 8, 9 градуса и в същото време относително високите дневни температури - плюс 17, 18 градуса до 20 градуса. Тази много голяма амплитуда в Североизточна България плюс третирането с хербицид доведе до стрес, който пшеницата трябваше да преодолява. В края на миналата седмица колеги споделиха за по-масови случаи на покафеняване и измръзване на братилите растения. На някои места още през есента се наложи реколтиране /презасяване/ на пшеницата", обяснява председателят на НАЗ. Това според него обаче са много малки стойности, в рамките на нормалното.

При ечемика в същия регион не се наблюдават проблеми, отчитат зърнопроизводителите.

"От тук нататък надеждата ни е за една нормална пролет с нормални валежи, за да възстановим баланса на водата в почвата. Проблемът няма да е толкова при пшеницата, при тези дъждове те ще закрепят баланса", посочва Костадин Костадинов.

Според него подготовката на пролетните култури върви нормално, като най-съществен при тях е също дефицитът на влага. "Последните валежи задържат влагата отгоре. На някои места, като Южна България, Централна и Северозападна България слънчогледът вече се сее. В Североизточна България все още се подготвят площите и се чака подходящият момент. В тази част на страната сеитбата върви с около две седмици по-късно от останалата част", обяснява Костадинов.

Като цяло агротехническите срокове се спазват, но в последните години се забелязва тенденция за по-ранна сеитба. Тя е наложена от по-топлото време или от по-сухата зима, за да хванем влагата от почвата. Проблем за растенията са още различията на температурите в един и същ сезон, и през май сме имали слани, което особено за Северна България е проблем. "Затова първо сеем в Южна България, по-късно в Дунавската равнина, а последно в Северозападна България", посочва в интервюто си за БТА председателят на НАЗ.

Проблемите с транспорта в настоящата ситуация според него обаче сериозно са засегнали бизнеса.

"Тези от фирмите, които имаха на склад семена, торове и препарати за растителна защита и заявките бяха направени навреме, нямаха проблем, но на други например семената закъсняват. Все още обаче не е толкова късно, в края на март сме, и се надявам за тези стоки, които са от първа необходимост, защото от тях зависи хлябът на населението, да бъде осигурен коридор за превоз, от Западна Европа до България, и те да достигнат навреме в страната", посочи Костадинов.

"За целта водим всекидневни разговори с министър Десислава Танева както по този, така и по всички останали въпроси, свързани с кампанията по сеитбата, по прибиране на реколтата, движението на нашите машини извън градовете в условия на карантина, необходимите документи, декларации др. Полагаме усилия да правим прогноза за колкото е възможно по-дълъг период и да контролираме доколкото е възможно нещата," заявава Костадинов.

Според председателя на НАЗ с производството от около 6 млн. тона пшеница традиционно имаме ресурс за справяне с подобни кризи. Той припомни, че потреблението ни е около 1,2 - 1,5 млн. тона пшеница годишно с фуражите, като не трябва да пренебрегваме проблемите с животновъдството и затворените обекти миналата година. С това количество, което е налично в страната, хлебният баланс по думите му е гарантиран. "

Трябва да се има предвид, че и тази година все пак пшеница ще излезе, макар и с не толкова големи добиви, и това трябва да ни прави оптимисти. Не на последно място имаме добри запаси от брашно в хлебозаводите и другите пекарни, така че в това отношение проблем няма да има", уверен е той.

Сега най-важното е да спазваме всички изисквания, които ни се налагат от Националния кризисен щаб, от Министерството на здравеопазването, за да запазим здравето на хората, апелира председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

ИЗБРАНО