17-11-2017 20-11-2018

Полакоми ли се Путин за украинското жито?

Руската инвазия изстреля цената на пшеницата до невиждано равнище на европейския пазар - 344 евро за тон на борсата "Юронекст"

Снимка: iStock by Getty Images

Полакоми ли се Путин за украинското жито?

18:41 | 24 февруари 2022

| Редактор : Лилия Чалева

20 6928 Снимка: iStock by Getty Images

Украйна осигурява 12 процента от световния износ на пшеница и затова е известна като "Житницата на Европа". Египет и Индия са основните й купувачи. В момента Русия държи първенството с 20 процента от световния износ на жито. Ако си присвои украинските производствени региони, Москва, която превърна житото си (освен газа) в оръжие на геополитическо и стратегическо влияние, може да сложи ръка на една трета от световния износ.

Още по темата

Руската инвазия в Украйна днес изстреля цената на пшеницата до невиждано равнище на европейския пазар - 344 евро за тон на борсата "Юронекст" (Euronext), съобщиха за АФП анализатори и търговци. Котировките на житото и царевицата, на които Украйна е четвърти световен износител, хвръкнаха още при откриването на сесията, няколко часа след началото на руската инвазия в страната. Ситуацията тласна цената на житото в Чикаго до най-висока стойност от 2012 година - 9,26 долара за крина.

Започналият днес конфликт може да доведе до морска блокада на украинските пристанища от руския флот, което да лиши международния пазар от значителни количества зърно, а това поражда опасения от свиване на предлагането, отбелязва в. "Трибюн". Браншовият изследователски център "Агрител" (Agritel) вчера предупреди в комюнике, че безпокойствата от въоръжен конфликт, който да блокира украинската логистика, са реални.

Полакоми ли се Путин за украинското жито? Руско-украинската криза се основава на геополитически мотиви, но възможно ли е Москва да проявява и икономически интерес и към ресурсите на своята съседка?

На такова мнение е Себастиен Абис, изследовател в института "Ирис" (Iris) и директор на аграрния клуб "Деметер" (Demeter), цитиран от Бе Еф Ем Те Ве (BFM TV).

"40 процента от производството на пшеница е съсредоточено в източните области на Украйна, а 8 на сто са в двете сепаратистки области Луганска и Донецка - където се намира пристанищният терминал Мариупол и където Русия изпраща "миротворци"", отбелязва изследователят.

През последните десетилетия Москва наводни с износа си на жито Северна Африка, Близкия изток и Индонезия, които страдат от структурен дефицит на тази стока. Кремъл използва зърното, което носи в руската хазна около 10 милиарда долара, като с оръжие на влияние и може да обвърже доставките с подписването на стратегически споразумения.

Последната житна реколта в Русия обаче беше лоша тази година заради сушата. Американското министерство на земеделието оценява добива на 85 милиона тона.

В същото време украинският добив задържа нивото си и дори се е повишил. Според земеделското ведомство в САЩ той се равнява на 33 милиона тона.

Така че двете заедно, Русия и Украйна, са източник на близо една трета от световния износ на пшеница. Което е възможно да подхрани нечии апетити.

Между Донбас, т.нар. "Луганска република" и Крим се простира цяло крайбрежие и очевидно то е следващата цел на Владимир Путин, изтъква от своя страна историкът и икономист Филип Шалмен пред радио "ФрансЕнфо" (FranceInfo). Той също припомня за наличието там на големи украински пристанища и за 40-те процента от зърненото производство.

Руско-украинският конфликт несъмнено ще подхранва дискусиите на Агросалона, който се открива в събота в Париж, посочва в. "Ле-з-еко". Изданието подчертава, че освен чисто военния аспект на кризата, напрежението между Русия и Запада вече се отразява на световните цени на зърното.

В последно време много се говори за последиците от конфликта върху цените на енергията, и по-специално на руския газ, отбелязва Ер Те Ел (RTL). Много по-малко се говори за зърното обаче, но то също се превърна в един от залозите на тази война.

Въпросът е още по-актуален и в контекста на поскъпването на храните в света. А с икономическите санкции срещу Русия ситуацията може да се усложни, тъй като тя е най-големият износител на зърно. Миналата година цените нараснаха заради лошите реколти в резултат на сушата в Източна Европа и силните дъждове във Франция. В Южна Америка обаче жътвата вече започна и добивът се очертава добър. След това остава да се надяваме на благоприятни метеорологични условия в Европа, за да се смекчи ефектът от войната в Украйна върху цените на храните.

ИЗБРАНО