Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов е гостът във "Властта говори! Открито" тази седмица. Вицепремиерът ще отговаря на въпросите на граждани и медии. Въпросите към него ще могат да бъдат задавани както по време на живото излъчване, така и предварително публикувани в коментарите под видео анонса на вицепремиера на страницата на Министерския съвет във Фейсбук.

До този момент на въпроси в социалните медии отговаряха министърът на икономиката Кирил Петков и министърът на културата Велислав Минеков.

Няма да е редно в последните дни или в последния ден на служебния кабинет да изпратим Националния план за възстановяване и устойчивост, защото такава е индикацията от европейските институции: "не ни го изпращайте, за да дойде някой след това и да каже след два дни - не, не, може ли да ни го върнете". Това обясни Атанас Пеканов, като подчерта, че в случай, че скоро няма редовно правителство служебното ще трябва да внесе плана в много кратък срок. 

По отношение на мониторинга вицепремиерът обясни, че трябва да се случват реформите, които сме обещали, за да получаваме парите по плана.

"Надградили сме досега използваните методи - ще има информационен сайт, в който всички проекти ще бъдат публикувани, ще могат да се следят дали се изпълняват", обясни Пеканов.

По отношение на финансирането на проекти основно в столицата Атанас Пеканов заяви, цитиран от БТА: 

"Не трябва европейските средства, които са за сближаване, да подпомагат дивергенцията в страната - да се фокусират в един регион".

Той добави, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е имало такъв елемент.

"Специално за София бяха отделени 560 млн. лева, да, може би от 12,6 млрд. лева те не изглеждат толкова много, но всъщност са много, защото това е единственият град, за който имаше отделени специално такива средства за два проекта, другите програми са за цялата страна", коментира министърът.

"Ние намалихме един от тях, имахме желание да намалим и другия, но след силна и доста разгорещена дискусия с госпожа Фандъкова, която каза, че няма възможност да финансира своя собствен проект за метрото, той остана, но другият проект беше намален с 200 млн. лева", каза Пеканов.

Според него трябва да се прави дори обратното, "да преразпределяме към остатъка от страната, особено в Северна България". Той отбеляза, че кратките срокове за работа по последната версия на плана не са позволи да бъдат анализирани нуждите на отделните градове - в транспорта или други сфери, защото това би забавило подготовката на му.

"Смятам, че именно в тази посока трябва да вървим и такива са индикациите, които получавам от ЕК", каза вицепремиерът, като уточни, че е било посочено, че по Оперативна програма "Транспорт" не може да се развива само метрото в София. Трябва да се развива транспорт и в другите градове, което смятам, че е правилно, заяви вицепремиерът.

В момента се опитваме да адресираме критиките и препоръките, които бяха изложени от парламентарните групи по плана, допълни той.

"Бяхме критикувани за отпадането на проекта за напоителни системи, според мен некоректно, защото проектът не беше допустим, но се опитахме да увеличим средства за сектор "Земеделие" и го направихме - с още 170 млн. лева за последните две седмици", каза вицепремиерът. Той допълни, че сега се прави анализ на това как най-ефективно да се използват тези средства.

Една от основните критики към предишната версия Националния план за възстановяване и развитие беше, че не са заложени достатъчно мерки и реформи в сферата на върховенството на закона, припомни вицепремиерът.

Той изтъкна, че по темата е имало дискусия с Министерството на правосъдието и с неправителствени организации.

"Мисля, че имаме напредък. Възложихме нова стъпка, която да повиши отчетността на главния прокурор", каза Пеканов, но изтъкна, че е трудно да се заложат стъпки от служебното правителство. Вицепремиерът уточни, че сега се водят дискусии с парламентарните групи за това те да намерят консенсус и на какви реформи са готови в тази сфера.

Той допълни, че в Националния план за възстановяване и устойчивост не е разписано кога ще бъдат затворени въглищните централи в България, макар че получаваме запитване от службите на ЕК.

Вицепремиерът изрази съжаление, че през годините по темата за въглищните региони не е правено достатъчно и допълни, че вина за това имат и политиците.

"По "Зелената сделка" на европейско ниво интензивно се говори през последните две - три години, но в България този дебат не е воден достатъчно, за да се обясни на хората какво е добро, какви са рисковете и как да ги адресираме", коментира вицепремиерът. Той изтъкна, че с оглед на цената на емисиите е трудно въглищните централи да бъдат поддържани завинаги.

"В плана за възстановяване всичко което заложим, след като подпишем договора и получим парите, ние трябва да го изпълним. Не е добре и да обещаваме нещо, което в парламента няма да се случи в бъдещ период", заяви вицепремиерът.