Пазарът е залят от хранителни добавки, не всички са регламентирани, а някои - опасни

От сдружение "За достъпна и качествена храна" настояват за законодателни промени

Снимка: Shutterstock

Пазарът е залят от хранителни добавки, не всички са регламентирани, а някои - опасни

От сдружение "За достъпна и качествена храна" настояват за законодателни промени

13:09 | 30 май 2024 | Автор : Ива Иванова 6 2737 Снимка: Shutterstock

В обществото липсва информираност за хранителните добавки, като хората не знаят най-вече произхода им. За това алармираха специалисти от различни сектори по време на кръгла маса, посветена на правната рамка, търговията и контрола на хранителните добавки. Те се обединиха около извода, че е необходима разяснителна кампания. От сдружение "За достъпна и качествена храна" обявиха готовност да инициират широка информационна кампания с привличане на доказани професионалисти, инспектори от регулаторните институции и спортисти.

"При един пазар на хранителните добавки, който се увеличава годишно с 10 - 15%, трябва много активно да комуникираме в училищата и от ранна възраст да възпитаваме хората", категорична е Мария Дойчинова, представител на консултативния орган на сдружението. "Както ги възпитаваме да ползват електроенергията разумно и да не пилеят водата, така трябва да ги възпитаваме и за това какво слагат в устата си", подчерта тя. От сдружението са убедени, че по-добрата информираност ще предпази хората от грешки, които понякога може да им нанесат здравословна вреда, а също да защити бизнеса, който работи коректно.

"В европейското законодателство за хранителните добавки, което датира от 2002 г. и многократно е допълвано, не са казани най-важните неща - допустимо съдържание поне на витамини и минерали", отбеляза д-р Димитър Димитров от дирекция Политики на агрохранителната верига в МЗХ и изтъкна, че България е една от държавите, в които този въпрос е сравнително строго и изчерпателно решен. Отпреди 2 години новата наредба за хранителните добавки, която освен че стъпва на европейската директива, въвежда национални изисквания, свързани най-вече с допустимо съдържание за витамини и минерали, тъй като няма общоевропейски изисквания за това, уточни той. Според него, поне от гледна точка на законодателството, у нас има всички предпоставки за ефективен контрол и правилно предлагане на хранителни добавки на пазара.

Ситуацията

"Пазарът е залят от хранителни добавки и не всички са регламентирани", посочи зам.-изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Галя Викьова. Тя увери, че тези хранителни добавки, които влизат в регистъра на агенцията, са годни за консумация и предупреди, че на тези продукти по никакъв начин не трябва да се приписват лечебни свойства при тяхното етикиране и представяне пред потребителя.

"Само от началото на годината до днес са направени 5000 заявления за регистрация на хранителни добавки - по около 1000 на месец, а 5 човека в агенцията се занимават с това", допълни д-р Камен Николов, началник дирекция Контрол по храните в БАБХ.

От фитнес гилдията алармираха, че хранителните добавки са във всяко домакинство и всяко училище, а липсва информираност какво е хранителна добавка, къде е пресечната й точка с лекарствата и какви претенции има за лечение, превенция и профилактика. "Необходима е информационна кампания - какво са хранителните добавки, кога имат място в нашето ежедневие и как ги използваме", категоричен е Иван Неделчев, представител на фитнес гилдията, академичен преподавател, който от 20 години се занимава с хранителни добавки.

"Хората не знаят най-вече произхода на предлаганите им хранителни добавки и се притеснявам, че това е изключително трудно в дигиталната среда, в която фалшивите сайтове се роят на часове", коментира Андрей Велчев, председател на сдружението. "Залети сме отвсякъде с неща, чийто произход не може да бъде лесно проследен - институциите докато отреагират на сигнала, сайтът вече е закрит и нарушителят не може да бъде открит", добави той. За съжаление, неправилно избрана хранителна добавка може да се окаже опасна за здравето, отбеляза той и уточни, че такива за смъкване на килограми съдържат съставки, които биха повлияли много зле на човек със сърдечни проблеми или проблеми с кръвното.

Рекламата

"Етикетът, представянето и рекламата, не трябва да представят хранителната добавка като притежаваща свойства да предпазва, лекува или излекува заболявания", подчерта инж. Виктория Дойчева от БАБХ. С това са свързани редица засечени злоупотреби, добави тя и посочи на първо място използване на здравни претенции като намаляване на възпаления, облекчаване на симптоми на кашлица, дискомфорт, болки в ставите, лечение на различни болести, инфекции, интоксикации и пр. Други чести похвати са реклами с известни личности, без самите те да знаят, посочи още инж. Дойчева. Неизписване на подсладителите или съдържанието на кофеин също е сред често срещаните нарушения, както и да се изписват използваните растения с българските им наименования, а не с латинските.

Каналите

"Кой казва някому да употребява хранителни добавки", коментира д-р Димитър Димитров от МЗХ, визирайки медицинските специалисти, спортния сектор и медиите. Хипотезата, че хранителната добавка лекува, идва от това, че винаги на рецептата от лекаря присъства хранителна добавка и хората започват да смятат, че тя е част от лечението, обясни той. "И начинът на предлагане е както за лекарствата - в аптеки и дрогерии. Медицинските специалисти създават впечатлението че това са лекарства", добави Димитров и също настоя, че е необходима информационна кампания.

"Трябва да има широки училищни кампании с подкрепа на НПО, министерството на младежта и спорта, успели български спортисти и децата да виждат добрия пример на живо, а не в социалните медии", присъедини се участващ в дискусията мастър треньор по любителски детски и женски бокс. Той отбеляза още, че много деца и родители бъркат хранителната добавка със стероиди.

След 8 клас да има час по хранителни добавки и да се обяснява и на родителите на учениците какви може да се ползите и минусите, предложи Николай Немигенчев, зам.-председател на Сдружението.

Опасения в бизнес средите

"Адмирирам да има все по-сериозни регулации и санкции за хората, които дискредитират бизнеса и хранителните добавки в цялост", заяви Георги Стоянов, представител на големите фирми в бранша по време на дискусията. Защото, както обясни той, големите риби в бранша имат най-голяма нужда регулацията да стане все по-сериозна, тъй като вече всеки втори човек в България решава да се занимава с този бизнес и го компрометира по този начин.

В хода на дискусията бе обърнато внимание, че има и хранителни добавки-ментета и че много хранителни добавки се разпространяват чрез търговия от разстояние от домейни извън територията на Европа. Проблемът с електронната търговия е доста голям, потвърдиха от БАБХ и посочиха, че често хранителни добавки се предлагат от нерегистрирани оператори.

В очакване на 50-то Народно събрание

За промени в Закона за храните, чрез които да може да се оповестяват нелоялните търговци, продължават да настояват от Сдружение "За достъпна и качествена храна". Такова предложение има депозирано преди година и половина, но все още не е срещнало разбиране. "В правната комисия и комисията по земеделие не ни обърнаха внимание. Предложението беше и продължава да бъде за разрешаване упоменаването на имената на фирми, които са рецидивисти и които си позволяват в една година да имат повече от 2-3, понякога и 5 нарушения", уточни Андрей Велчев. "И в момента действащото законодателство ги пази и не позволява на медиите и на нас, като неправителствен сектор, да оповестяваме имената на нелоялните търговци, което прави информираността на потребителите доста ограничена", коментира той и добави: "Не сме се отказали. Година и половина водим тази битка. Пишем поредно пето писмо. Надяваме се в 50-то Народно събрание да срещнем разбиране".

ИЗБРАНО