17-11-2017 20-11-2018

Парламентът е напът да сложи край на "френската безработица"

Комисията по труда и социалната политика гласува промени в начина на определяне на парични обезщетения за безработица

Снимка: Кореспондент на БТА в Бургас Христо Стефанов

Парламентът е напът да сложи край на "френската безработица"

13:38 | 24 юли 2024 3 2234 Снимка: Кореспондент на БТА в Бургас Христо Стефанов

Парламентарната комисия по труда и социалната политика гласува проект за допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, предвиждащ промени в начина на определяне на паричните обезщетения за безработица. В подкрепа на предложенията гласуваха 13 от членовете на комисията, против гласуваха двама, въздържали се нямаше.

Председателят на комисията Деница Сачева каза, че утре ще бъдат подготвени докладите, така че предложенията за промени да бъдат предложени за обсъждане и гласуване в пленарна зала тази седмица.

Целта на предложените промени - еднакъв ред за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица, е да се осигури справедливост при определяне на размера на обезщетението за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на Европейския съюз (ЕС), както и намаляване на злоупотребите при отпускането на обезщетенията за безработица, се посочва в мотивите на вносителите - Деница Сачева и група народни представители.

През последните години се наблюдава увеличаване на броя на случаите, в които след заетост в България с продължителност, осигуряваща придобиването на право на обезщетение за безработица, с осигурителен доход обикновено около минималната работна заплата, лицата упражняват трудова дейност в друга държава-членка на ЕС с краткотрайна продължителност (от няколко дни до няколко седмици), с висок осигурителен доход, от който се определя размера на обезщетението, се посочва още в мотивите за предлаганите промени.

Тази практика беше наречена "френска безработица", тъй като Франция предимно е избирана като държава с краткотрайна заетост (виж по-долу).

Наблюдава се и повишаване на броя на случаите, в които след упражняване на трудова дейност в друга държава от ЕС, лицата са наемани за кратък период от време с висок (обикновено максимален или близък до него) осигурителен доход от български осигурители, след прекратяване на правоотношението с които размерът на обезщетението се определя само и единствено от този доход, получен за този последен завършен осигурителен период в България.

Вносителите на предложенията за промени посочват, че по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) средният дневен размер на обезщетения за безработица на лица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е в пъти по-висок от този, определен на лица с осигуряване само в България. Освен това, референтният период, от който е определен размерът на обезщетението за хората с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е около три пъти по-кратък.

През 2023 г. броят на лицата с изплатено обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73 % от общия брой лица с изплатено обезщетение, като тези лица са получили 26,33 % от общо изплатените обезщетения, показват още данните на НОИ, цитирани от вносителите на предложенията за промени. Средномесечният размер на обезщетението, определен по българското законодателство, е 538 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 1365 лв.

Подкрепа на направените предложения за промени изразиха представителите на Българска стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, от НОИ, от Министерството на труда и социалната политика.

На заседание на Съвета за тристранно сътрудничество на 24 април т.г. Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, каза, че схемата с "френската безработица" (по-рано наричана "испанска") българи работят фиктивно във Франция, след което връщат се в България, регистрират се в Бюрата по труда и по европейски регламент получават 1800 лева месечно възнаграждение за безработица.

Добрин Иванов бе категоричен, че в България съществува законово установена практика, която води до източване на осигурителната система през обезщетенията за безработица.

ИЗБРАНО