Европейската комисия вече подготвя нова цел: поне 40% от зелените технологии да се произвеждат в ЕС до 2030 г. Това е част от стремежа на съюза за постигане на климатичните цели и укрепване на енергийната си независимост. Допустимите технологии включват възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и улавяне и съхранение на въглерод, заедно с още други нововъведения за декарбонизация, съобщава Euractiv, позовавайки се на чернова на документ на ЕК.

Проектозаконът трябва да бъде публикуван на 14 март и да разгледа възможностите за увеличаване на подкрепата за ключови технологии, които ще помогнат на Европа да намали своите емисии и да премине към производство на нискоемисионна енергия.

"Европа е решена да поведе революцията на чистите технологии", каза президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен, когато обяви индустриалния план за Зелената сделка през февруари. "Имаме възможност сега, веднъж за това, да покажем пътя с бързина, амбиция и чувство за цел, за да осигурим промишленото лидерство на ЕС в бързоразвиващия се безвъглероден технологичен сектор", добави тя.

Новият закон бележи "превъзходен момент за Европа", според Ан Метлър, европейски вицепрезидент на Breakthrough Energy, инициатива на американския милиардер Бил Гейтс, насочена към подкрепа на чисти технологии. "Ускоряването на енергийния преход е ключовото предизвикателство за поколенията на нашето време. Индустриалният план за зелената сделка и актът за декарбонизация на промишлеността трябва бързо да се справят със зейналите недостатъци, които разкриха екзистенциални уязвимости", смята Метлър.

Наред с общата цел за създаване на производствен капацитет в Европа без вредни емисии, проектът включва конкретни цели за определени индустрии. Това включва покриване на поне 40% от годишното разгръщане на слънчева фотоволтаична енергия, 50% от електролизаторите и 60% от разгръщането на термопомпи с продукти "произведени в ЕС" до 2030 г. За батерии и вятърна енергия процентът трябва да достига до 85% до 2030 г.

Това може да бъде предизвикателство за Европа. Например, според индустриалната организация WindEurope, "веригата за доставка на компоненти за вятърната енергия и в момента има затруднения в резултат на ниски пазарни обеми и натискът върху разходите поради бавно и тромаво издаване на разрешителни, лош дизайн на търгове и некоординирани търговски политики на ЕС".

"Европейската верига за доставки на вятърна енергия не е достатъчно голяма, за да отговори на огромния обем от проекти за нови вятърни паркове, които Европа иска", каза Фред ван Бирс, главен изпълнителен директор на SIF, компания във веригата за доставки на компоненти за ВяЕЦ. "Нуждата от инвестиции в ново производство е особено остра за офшорните вятърни централи. Има специфични затруднения при създаването на основите за офшорни турбини. Днес Европа може да произвежда около 500 от тях годишно, но трябва да прави 1500", обясни той.

За слънчевата енергия целта "е възможна, в зависимост от това докъде ще стигнат рамките на финансовата подкрепа", смята Драйс Аки, политически директор в SolarPower Europe. Ще зависи и на какво се основават тези 40%, добави той, като каза, че е странно, че това е процент, а не цел за гигавати, което би осигурило повече яснота за инвеститорите и е по-близо до нормалния подход на ЕС.

Европа също ще трябва да се бори за производството на слънчева енергия от Китай, който доминира на пазара.

"Въпреки че нашият континент е новатор във фотоволтаичния сектор от първия ден, ние загубихме пазарните си дялове и се борим да използваме потенциала за работни места - един милион работни места до 2030 г. - на този сектор", обясни преди два месеца и еврокомисарят за вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон.

Според изтеклия проект, ако ЕС не успее да постигне индивидуалните или общите цели, Европейската комисия ще предложи "без забавяне допълнителни мерки, насочени към покриване на идентифицираните пропуски".

3eNews