Недоволните фермери искат не 150 млн., а 432 млн. лева за чувствителните сектори
Инициативен комитет от 26 браншови организации представи декларация с искания в земеделието
"Не сме съгласни със 150 млн. лева за чувствителните сектори." Това каза на пресконференция Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Съюза на говедовъдите в България, според когото комуникацията със земеделското министерство е едностранна. Зоров твърди, че подписаният през септември меморандум не е изпълнен в цялост и отбеляза, че техните искания са 432 млн. лева за чувствителните сектори по украинската помощ и подпомагане от 20 лева на декар без ограничения от размера на стопанството. Зоров съобщи, цитиран от БТА, и че искат също политики за просъществуване и прогнозируемост на сектора.
Още по темата
- Едното крило на протестиращите фермери одобри споразумението с кабинета
- Раздор между фермерите и полуконсенсус с премиера, протестите продължават
- Фермери запалиха клада под прозорците на Вътев, остават в протестна готовност (снимки)
- Вдигат блокадите: Повечето правителства в Европа се разбраха с протестиращите фермери
(В графата чувствителни са секторите зеленчукопроизводство, трайни насаждения, етерично-маслени и лекарствени култури, животновъдство. В анализ на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се казва, обаче, че "определянето на тези сектори като чувствителни, не е подкрепено с подробни данни в аналитичната част от предложението. Още повече - по отношение на трайните насаждения в анализа на сектор "Земеделие" се отбелязва ръст, както на използваните площи, така и на произведената продукция", написа специализираното издание agri.bg.)
Както съобщи в петък премиерът Денков, тези производители, които са най-малки, получават подкрепа, пропорционално на площта, но със съответна ставка, за другите фермери с по-големи площи - над 300 и 600 хектара, ставката е различна. Над 600 хектара ставката е още по-малка.
Пресконферецията събра недволните от постигнатото в края на миналата седмица споразумение на правителството с част от фермерските съюзи. Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов заяви в понеделник, че са се събрали онези организации, които не са били допуснати до преговорите, които според министър Вътев "не са истински".
"Хората, които сме тук, осигуряваме над 300 000 работни места, 80 процента от млякото и млечните продукти в страната, 30 процента от зърното, над 70 процента от месните продукти, 100 процента от маслодайната роза и ориза. Нашите асоциации са от над 20 години в тази сфера и сме работили през всички тези години в тази сфера", заяви Върбанов, допълвайки, че всички си носят големите папки с писания, становища, искания до Министерство на земеделието и храните (МЗХ), които не са взети предвид.
Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, каза, че във вторник в 11:00 часа ще се проведе национален протест пред сградата на Министерския съвет. Синапов изрази мнение, че управлението на министър Вътев вкарва сектора в повече кризи, вместо да ги решава.
Мария Степанчева, председател на Асоциацията на българските биволовъди, заяви, че в Българската аграрна камара властват няколко човека и има диктатура от тяхна страна. Нейната организация е била член на камарата, но снощи чашата е преляла, така че те са я напуснали. "Искаха споразумението да подпишат само Костадин Костадинов и Илия Проданов, сякаш това е камара на зърнопроизводителите", коментира Степанчева.
Картофопроизводителката Чолакова от Самоков посочи, че картофопроизводство вече в България няма. "Хората трябва да разберат, че ако няма земеделие, няма да има храна на масата. Още 5 години и всичко ще бъде внос", каза тя.
"Фактът, че сме се събрали тук днес, показва, че сме изчерпали всички възможности за конструктивен диалог с МЗХ", каза Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България, според която, откакто е влязъл в сила Стратегическият план, всичко е в административен хаос.
Гроздева подчерта, че през 2023 г. площите с плодове и зеленчуци са намалели и това не е нова тенденция. Увеличава се количеството на внос, като в момента около 50 процента от плодовете и зеленчуците у нас са внос. "На този фон на МЗХ приоритет му е създаването на закон за аграрна камара, на закон за браншовите организации", отбеляза Гроздева.
По думите ѝ след излизането на индикативния график за плащания на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) производителите на плодове и зеленчуци са в ступор, защото за първи път обвързаната подкрепа ще бъде изплатена през май, което е два месеца по-късно от обикновено.
Представители на Инициативния комитет, който не одобрява постигнатото споразумение, и продължава протестите
Снимка: БТАМариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България, подчерта, че земеделието се намира в много тежък етап. "Нашият сектор - производството на плодове и зеленчуци, е пред закриване. От години алармирам, че българските плодове и зеленчуци ще станат екзотични плодове. Борим се от 15-20 години да се обърне внимание на този сектор. Стигнахме до положение, в което министър Вътев реши да води преговори с организация, която е създадена преди година", посочи Милтенова.
По думите ѝ техните политически искания са да има правилни политики в земеделието. Пенка Христова, председател Съюз на животновъдите в България, апелира премиера Николай Денков да не подписва нищо. Според нея Българската аграрна камара се е оказала Българска аграрна катастрофа.
Върбанов информира, че днес на 25 пътни възела в страната има протест, утре продължават в София, а от други ден активни протести ще продължат на тези 25 места. Протестите ще продължават и ще набират скорост, защото земеделските производители се чувстват предадени, коментира Върбанов.
Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз, уточни, че за понеделник са имали покана за среща в МЗХ, но тя е от 23 януари, така че нямат работа там.
В неделя министър Вътев заяви, че "утре (понеделник) в 12:00 часа ще дойдат тези, които протестират - представители на две организации. Ще се срещнем и с тях".