Намаляването на инфлацията в страната, което се наблюдава от октомври 2022 г., се очаква да се запази. Средногодишната инфлация за 2024 г. се прогнозира на 2.4%, а тази в края на годината ще се забави до 2.3%, измерена с Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) - индикатор на ценовата стабилност. Единствено този критерий за членство в еврозоната засега страната ни не изпълнява.

Най-голямо поскъпване и най-голям принос ще имат компонентите на базисната инфлация (без разходите за храна и енергия) и в частност услугите. През следващите години инфлацията в края на годината ще продължи плавно да се забавя, по линия най-вече на очакваната динамика при международните цени.

Това се казва в пролетната прогноза на Министерството на финансите (МФ) публикувана на неговата интернет страница.

Енергийните стоки също, както услугите, ще имат слаб положителен принос в размер на 0.1 пр.п. Сред факторите за това са очакваното поскъпване на транспортните горива във връзка с динамиката на фючърсите на суровия петрол в края на годината.

Нисходящият тренд

Тенденцията на намаление на годишния темп на инфлация в страната, която се наблюдава от последното тримесечие на 2022 г., се задържа през цялата 2023 г. и продължи в началото на 2024 г. Инфлацията според ХИПЦ през февруари 2024 г. се сви до 3.5% спрямо същия месец на предходната година. Забавянето на инфлационните процеси в страната се дължи в най-голяма степен на тенденцията на намаление на международните цени на суровините, както и на базов ефект от ускореното поскъпване през предходната година.

МФ отбелязва, че забавяне в темпа на поскъпване се наблюдава при всички основни компоненти на ХИПЦ, с изключение на групата алкохол и тютюневи изделия, след като през март 2023 г. и януари 2024 г. бяха въведени по-високи акцизни ставки за цигарите. С най-висок положителен принос за формиране на инфлацията към февруари 2024 г. бяха услугите, следвани от неенергийните промишлени стоки и храните, докато енергийните продукти допринесоха отрицателно.

Какви са рисковете

Рисковете така заложеното да не се осъществи са свързани с геополитически фактори и те остават  съществени. Продължаващите военни конфликти водят до отрицателни ефекти за глобалната икономика, с потенциално по-силно въздействие върху ЕС и България, поради географската близост. Рискът от ограничено предлагане на дадени суровини все още съществува. Влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен негативен ефект върху инвестициите и потреблението от очаквания, коментират експертите на МФ.

Източник: МФ

Лошият сценарий

Като част от тази прогноза е разработен и алтернативен сценарий с допускания за по-неблагоприятно развитие на външната среда и по-високи международни цени на суровините.

Резултатите от симулацията показват, че инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий с 0.8 и 0.3 пр.п., съответно през 2024 и 2025 г., а реалният растеж на БВП ще бъде по-нисък с 0.7 и 0.6 пр.п., съответно през 2024 и 2025 г. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.

Инфлация за март, измерена чрез ХИПЦ

Графика: НСИ

Мерки за намаляване на инфлацията

В прогнозата са включени и три конкретни мерки за намаляване на инфлацията. Те са насочени към понижение на цените на дървата за огрев за населението и по-ниско доплащане от страна на пациентите на лекарствените продукти за сърдечно-съдови заболявания по позитивен лекарствен списък на НЗОК, както и отпадане на таксите за обучение по държавна поръчка в държавните университети. Общият им ефект в средногодишната инфлация се оценява на -1 пр.п.

Инфлацията средносрочно - ръст до 2,8%

През следващите години инфлацията в края на годината ще продължи плавно да се забавя, по линия найвече на очакваната динамика при международните цени. Прогнозира се тя да бъде 2.2%, 2.1% и 1.8%, съответно през 2025, 2026 и 2027 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията поради очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Приносът на компонентите на базисната инфлация ще продължи да се свива, но ще бъде водещ за формиране на инфлацията във връзка с прогнозираното нарастване на вътрешното търсене, както и на разходите за труд.

Прогнозата на МФ е средногодишната инфлация слабо да се ускори до 2.8% през 2025 г. Причината за тва е планираното за началото на 2025 г. връщане на стандартната ставка на ДДС за ресторантьорските услуги, както и изчерпването на базовите ефекти от описаните по-горе мерки за намаляване на цените на дървата за огрев, лекарствата за сърдечно-съдови заболявания и таксите за обучение по държавна поръчка във ВУЗ. Средногодишният темп на инфлация, както прогнозира МФ, ще се забави до 2.0% през 2026 г. и 1.9% през 2027 г.

Инфлация в ЕС

Графика: Евростат

Инфлацията в еврозоната

Потребителите в еврозоната понижиха краткосрочните си инфлационни очаквания през февруари, но прогнозите остават непроменени, показа ново проучване на ЕЦБ във вторник. "Сега те са на най-ниското ниво от началото на неоправданата война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г.", се казва в изявление на ЕЦБ, което 3eNews цитира във вторник.

Инфлацията в 20-те страни от валутния съюз се очаква да бъде 2.6% през март, без промяна спрямо предходния месец, показва проучване на Reuters сред икономисти.

През март потребителските цени в Германия, хармонизирани със стандартите на ЕС (измерение чрез ХИПЦ), се повишиха с 2.3% - най-ниското ниво на германската инфлация от април 2021 г.

Експертните прогнози са, че основният процент на инфлация ще се стабилизира, но ще остане над целта на ЕЦБ от 2% през следващите месеци.