17-11-2017 20-11-2018

МФ очерта два фактора за икономическия растеж: вътрешното потребление и инвестициите

Очакванията са за увеличение на БВП с 1,8 на сто през 2023 г. и около 3,2 на сто за 2024 г.

Снимка: БТА

МФ очерта два фактора за икономическия растеж: вътрешното потребление и инвестициите

Очакванията са за увеличение на БВП с 1,8 на сто през 2023 г. и около 3,2 на сто за 2024 г.

17:21 | 17 октомври 2023 2 248 Снимка: БТА

Очакваме ръст на икономиката от 1,8 на сто за тази година и от около 3,2 на сто за 2024 г., заяви заместник-министърът на финансите Георги Клисурски по време на конференцията "Среща на бизнеса с правителството", организирана от "Капитал".

Ротационно правителство

Съгласно последните данни на НСИ, инфлацията към септември е под 7 на сто и очакваме това постепенно намаляване да продължи и през 2024 г., като към края ѝ да бъде под 3 на сто, а средногодишно за 2024 г. - около 5 на сто", прогнозира зам.-министърът, цитиран от БТА.

"В БВП на България има два ключови компонента, които тази и особено следващата година ще допринесат за по-високия растеж. Първият от тях е потреблението, което за мен е неочакван и изненадващ двигател на българския икономически ръст през последните две-три години, което стои на сравнително високи нива от 4-5 на сто на годишна база, които да се запазят и в следващата година", коментира Георги Клисурски.

Другият голям фактор, който ще движи растежа догодина, според Клисурски са инвестициите, които тази година са по-слаби, но през 2024 г. той очаква да се увеличат заради влизането на европейски фондове и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Зам.-министърът припомни, че преди дни България подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по ПВУ в размер на до 1,4 млрд. лв. до края на 2023 г., но средствата реално ще се изразходват и инвестират през 2024 г. "С подаване на документите за второто плащане страната ни си осигури правото догодина да заяви още две плащания и ако успеем да получим и тези средства, това би представлявало огромен финансов ресурс за инвестиции, който да влезе в българската икономика."

"Нашата политика е дългосрочно да се стремим към 2 процентна инфлация, която е цел и на ЕЦБ, и на другите водещи централни банки по света. За нас е най-добре приходите в държавния бюджет да идват от реален растеж на икономиката, а не от повишаване на цените. Ние работим в посока стимулиране на бизнес средата и намаляване на цените, така че да се произвежда реална добавена стойност", обясни Георги Клисурски.

Във връзка с проектите на данъчните закони зам.-министърът потвърди, че визията на правителството е ставките по ДДС да бъдат уеднаквени на 20 на сто, възможно е да има малко на брой изключения, поради специфични причини и предложенията на МФ са именно в тази посока. "Продължават нашите разговори с ресторантьорския бранш и решението ни какво да предложим на парламента - дали 20 на сто ДДС или комплекс от мерки за изсветляване на бизнеса - ще бъде взето на база на това коя от двете опции изсветлява повече сектора и произвежда повече приход за държавата", уточни той.

В отговор на въпрос относно консервативността в планирането на следващия бюджет и възможни буфери срещу външни шокове заместник-министър Клисурски коментира, че очакваният приход от различни еврофондове би осигурил един добър резерв и че в бюджета се залагат съответните буфери, така че и догодина да се постигне дефицит от 3 на сто, който е изискване за приемане на еврото. "Това е и може би цел номер едно на нашето правителство - на 1 януари 2025 г. да се поздравим като членове на еврозоната, така че ние ще направим всичко възможно да го постигнем", категоричен е Георги Клисурски.

ИЗБРАНО