Кога за последно сте подавали документ на ръка - може би не е било толкова отдавна? А кога за последно сте писали ръчно документ или сте ползвали индиго за неговото копиране - може би преди повече от 20-тина години?

В днешно време дигиталните технологии са все по-голяма част от ежедневието ни. Почти всички хора, които познаваме имат компютър, смартфон и връзка с интернет. Все повече дейности, изискващи физическото ни присъствие, вече могат да се извършват у дома и само с няколко клика. От поръчването на пица за вкъщи, през четеното на новини, до извършването на банкови операции - примерите за успешна дигитализация са много, но процесът е едва в началото си.

Какво е дигитализацията?

Снимка: Shutterstock

Най-общо казано, дигитализацията е процесът, чрез който дейностите, които извършваме в ежедневието си, се прехвърлят от реалния свят - към виртуалния. Процесът, при който необходимостта от физическото ни присъствие някъде или нуждата от физически носител на информация изчезва, като днешният етап може да бъде сравнен с преминаването от каменни към хартиени носители на информация в древността.

Днес носителят на информация все по-често дори не съществува във физическата реалност, поне не и непосредствено пред нас.

Така например докато преди 2 века музиката е можела да се слуша единствено на живо, а преди 20-тина години бе необходимо да притежаваме CD, на което са съхранени песните ни, то днес можем да прослушаме почти всеки един албум в YouTube - без да имаме физическо копие от него.

Снимка: Pixabay

Процесът по дигитализация обаче далеч не е завършил. Все повече бизнеси се ориентират към онлайн продажбите или интегрират в някаква степен комуникацията чрез интернет с потребителите.

Подобен процес тече и в държавните администрации, като на някои места висене по гишета вече е неприятен спомен от миналото.

Дигитализацията често върви ръка за ръка с изкуствения интелект и роботизацията, а крайният резултат винаги е повишената ефективност и по-голямо удобство.

Кой е засегнат от нея?

Снимка: Shutterstock

На практика всеки.

Дигитализацията отваря нови възможности за бизнес и предприемачество, като заради нея се наблюдава бум на технологичните стартъпи и печалбите в ИТ-сферата. За останалите компании - както от едрия, така и от дребния бизнес, дигитализацията обещава по-висока ефективност и повишаване на печалбите.

Повишаването на ефективността важи и за всички държавни агенции, които освен това биха станали и по-прозрачни за своите граждани.

Що се отнася до крайния потребител, то дигитализацията би го улеснила значително, спестявайки му време, а и пари при избора на стоки и услуги. Освен това тя позволява потребителите да правят по-информирани и рационални решения, защото имат много по-голямо и лесно достъпно количество информация пред себе си.

Как ще бъдат засегнати финансовите институции?

Снимка: Pixabay

Дигитализацията има потенциала да трансформира финансовите институции, като най-общо казано тя протича в две направления.

При първото, засегнати са вътрешните за компанията процеси, чиято скорост нараства значително, без необходимостта от наемане на нов персонал.

При второто, основният печеливш са клиентите. Днес, чрез интернет банкирането, те могат да извършват редица дейности без да им се налага да ходят до най-близкия до тях клон на банката, на която са клиенти.

Паричните преводи, кандидатстването за потребителски кредит или откриване на депозит вече могат да стават по интернет.

Всъщност дигитализацията вече е променила финансовият сектор, защото освен да си сътрудничи, днес той трябва и да се съревновава с новите технологии и начини за разплащане.

Онлайн системата за разплащане PayPal е отдавна наложена, но изцяло дигитализираните банкови услуги, като Revolut, тепърва ще стават все по-използвани. Компании, като Apple също имат желание да навлязат в света на финансовите операции, превръщайки смартфона ви в дебитна или кредитна карта.

Увеличаването на конкуренцията има потенциала да направи банковите услуги по-изгодни и удобни за техните клиенти.

Къде стои България?

Снимка: Shutterstock

Индексът EDI (Enabling Digitalization Index) измерва условията за работа и развитие на дигиталните компании, както и възможностите за дигитализация на бизнеса в съответните страни. Най-общо казано, този индекс не мери наличната към този момент дигитализация, а потенциалът за нея.

От общо 115 държави, оценени по EDI, за 2018 година България се класира на 58-о място, като по-напред от нас са класирани Гърция, Турция, Румъния, Сърбия и Хърватия.

Въпреки това, България има доста голям потенциал, тъй като страната ни се нарежда в Топ 20 на страните с най-бърз интернет в света - далеч пред Германия, Австрия, Канада и др. Що се отнася до публичния безжичен интернет, то ситуацията е още по-добра, а България заема 11-то място.

Всъщност 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, но едва 20% от българите използват интернет за взаимодействие с органите на държавната администрация.

Поръчаният от Facebook индекс III (Inclusive Internet Index) пък нарежда България на 17-о място в света от общо 86 страни по отвореност и достъпност на интернет, като по параграфът количество съдържание, идващо от страната спрямо населението страната ни се нарежда на трето място.

Снимка: III

Така основната трудност пред дигитализацията в България не е достъпът до интернет или грамотността на потребителите. Страната ни заема 58-о място по дигитализация заради малкото си население, ниските доходи и сравнително малката покупателна способност.

Така например индексът III нарежда България на 29-о място по съотношението между средните заплати и средната цена на интернет в страната, като пред нас са Колумбия, ЮАР, Монголия и др.

Това, което е сигурно е, че макар и не с равномерни темпове, то страната ни уверено е поела по пътя на дигитализацията, като нейното разпространение в частния и държавния сектор тепърва ще се увеличава.