17-11-2017 20-11-2018

Как САЩ искат да натиснат Китай в борбата против климатична криза

Вашингтон обмисля въвеждане на климатични мита и тарифи, с което да стимулират намаляване на китайските въглеродни емисии от металургията

Снимка: iStock by Getty Images

Как САЩ искат да натиснат Китай в борбата против климатична криза

14:32 | 6 юни 2023 | Автор: Симеон Томов, БТА 23 2130 Снимка: iStock by Getty Images

Администрацията на американския президент Джо Байдън продължава да търси начини да накара най-големия замърсител в света да намали въглеродните си емисии на фона на съперничеството между двете суперсили, хвърлящо сянка върху крехките двустранни отношения, които могат да определят бъдещето на глобалното затопляне.

Green Transition

Откакто преговорите между специалния пратеник по въпросите на климата на САЩ Джон Кери и китайските му колеги, ръководени от специалния китайски пратеник Сие Чжънхуа, през август достигнаха задънена улица, китайските провинции ускориха одобряването на строежа на нови въглищни електроцентрали, което породи опасения, че Пекин вероятно иска да се отдалечи от целите си в областта на климата, а не да се стреми към тях, пише американският вестник "Вашингтон пост".

Сега официални представители на администрацията на Байдън се опитват да върнат преговорите в правилната посока, макар че проучват и други инструменти за намаляване на китайските въглеродни емисии, като например налагането на мита и тарифи, които биха могли да бъдат обвързани пряко с нивото на емисиите на продукти като стомана и алуминий.

На срещата на върха на групата на седемте най-развити икономики (Г-7), състояла се миналия месец в Япония, основен акцент бе поставен върху това как ще се регулират отношенията на Запада с Китай. Лидерите предложиха множество строги мерки по отношение на Пекин и призоваха държавите, които "имат възможности и все още не участват в международно финансиране за климата", да се активизират и да направят повече, за да помогнат на развиващите се страни да инвестират в проекти, свързани със зелена енергия. Този призив бе и пряка препратка към Китай и други мощни икономически играчи като богатите на петрол държави от Близкия Изток.

Китайските заводи, които произвеждат батерии, слънчеви панели и други ключови инструменти на енергийния преход към зелена енергия, са толкова доминиращи на световния пазар, че всяко глобално усилие за намаляване на емисиите ще се окаже силно зависимо от действията на Пекин.

"В крайна сметка не можем да решим проблема с изменението на климата без Китай. Той е най-големият замърсител в света", казва Джоана Люис, специалист по Китай в Джорджтаунския университет. "Ако просто кажем: "Добре, ще се откажем от тази възможност да се ангажираме конструктивно с тях", не виждам как това ще ни помогне да решим проблема с изменението на климата в световен мащаб."

Нарастващ източник на напрежение в отношенията между Вашингтон и Пекин

Годишните емисии на въглероден диоксид на Китай са повече от два пъти по-големи от тези на САЩ, а до 2050 г. се очаква да надминат цялостно емисиите на САЩ в периода от началото на индустриализацията през 19 век, което прави Пекин най-важния актьор на международната сцена, който може да определи дали светът ще може да предотврати най-лошите последици от изменението на климата. Картината в азиатската суперсила обаче е смесена: дори докато Китай одобрява нови въглищни централи, той също така силно набляга и на възобновяемите енергийни източници, отбелязва американското издание.

Поддръжници на ангажираността с Пекин по отношение на въпросите с климата - която при администрацията на Байдън се ръководи от специалния пратеник Джон Кери, твърдят че постоянният разговор изгражда доверие и предоставя възможност на двете държави да работят заедно в области, в които интересите им съвпадат. По време на конференцията на ООН за климата "COP26", провела се в Глазгоу през 2021 г., съвместното китайско-американско обещание за сътрудничество по въпросите на климата подтикна и част от останалите държави към по-амбициозно окончателно споразумение, заявиха тогава дипломати.

Декларацията доведе и до постигането на редица важни резултати, включително обвързването на Китай с един вероятно по-отговорен двустранен процес за намаляване на емисиите на метан. Споразумението също така допринесе за възстановяване на двустранната работна група, която постави основите на техническото сътрудничество в редица области, припомня американското списание "Форин Полиси".

Това, което не успя да постигне, бе да разгледа въпроса за изолирането на проблемите с климата в рамките на двустранните отношения. Ето защо пътуването на тогавашния председател на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси до Тайван през август даде възможност на Пекин да преустанови ангажимента си в редица области, включително и в тази на климата. От гледна точка на Китай червената линия беше премината и нищо - включително климатът - не беше защитено, отбелязва изданието.

С втвърдяването на отношението към Китай обаче във Вашингтон пространството за маневриране се стесни. Преди идването на власт на администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп Пекин и Вашингтон често изолираха климатичната дипломация от напрежението в други сфери на отношения си и можеха да продължат да си сътрудничат по редица въпроси, казват дипломати, работили по въпросите на климата при бившия президент Барак Обама.

Напоследък въпросите на климата са основна част от конкуренцията между двете суперсили. Усилията на Байдън в борба с глобалното затопляне, най-ярко представени с подписването на Закона за намаляване на инфлацията (налагащ различни видове мита и тарифи), са съсредоточени върху изграждането на местна индустрия за възобновяеми енергийни източници, като до голяма степен това би могло да се случи за сметка на китайските производители.

"Днес сме изправени пред наистина сложна геополитическа обстановка. И не мисля, че правителството на САЩ има ясно разбиране за това как климатът се вписва в цялостната му стратегия по отношение на Китай", казва Кели Симс Галахър, професор във "Флетчър Скул" към университета "Тъфтс", която е била старши съветник по въпросите на Китай за климата при президента Обама.Междувременно Китай може да играе от другата страна на разделението, използвайки климата като разменна монета, за да постигне други ползи в общите си отношения с Вашингтон, каза тя.

"Китай разбира, че климатът е нещо, което САЩ искат, и използва климата като източник на влияние в многостранните отношения", добави Галахър.

Този подход може и да е довел до непрестанното подновяване и прекратяване на диалога между Кери и Сие Чжънхуа през последните няколко месеца. Китай официално преустанови всички преговори за климата след посещението на Пелоси в Тайван през август. След това ги възобнови преди конференцията на ООН за климата през ноември. Но Сие имаше здравословни проблеми и срещата с американския пратеник не се състоя.

Ролята на Китай в глобалното затопляне

Целите, които Вашингтон преследва, не са свързани единствено с емисиите на Китай. Американските политици настояват азиатската суперсила да отделя повече средства за финансиране на мерките срещу изменението на климата извън границите на страната си. Някои експерти се надяват, че същите тези евтини соларни панели и батерии, които "дразнят" някой от законодателите, занимаващи се с търговската политика на САЩ, могат да бъдат използвани за подпомагане на по-бедните страни в прехода към по-зелена енергия.

През февруари по-широките взаимоотношения бяха изправени пред още една пречка, след като китайски шпионски балон навлезе в американското въздушно пространство, което накара държавния секретар Антъни Блинкън да отмени планирано пътуване до Китай, припомня "Вашингтон пост".

Междувременно Пекин бързо одобрява изграждането на нови проекти за въглищни електроцентрали в цялата страна. През първите три месеца на годината правителствата на китайските провинциите са дали зелена светлина на повече въглищни електроцентрали, отколкото през цялата 2021 г., съобщиха миналия месец от екологичната организация "Грийнпийс" (Greenpeace). През последните години някои големи китайски региони се сблъскаха със сериозен недостиг на електроенергия, а правителствата на провинциите може да разглеждат мащабните проекти и като начин за стимулиране на икономиката, отбелязва изданието.

Китай все още може да постигне целите си за достигане на най-високите си стойности на въглероден диоксид преди 2030 г., а след това да постигне и нулеви стойсти на вредните емисии до 2060 г. Миналата година Китай инсталира рекордно количество мощности за генериране на енергия чрез слънчеви лъчи, а само през тази година се очаква да инсталира повече от целия съществуващ капацитет на слънчева енергия, генерирана на територията на САЩ. Критиците обаче твърдят, че плановете ѝ за климата не са достатъчно амбициозни и няма да предотвратят най-тежките последици от глобалното затопляне.

Нов вид търговска тарифа

Предвид застоя в усилията на дипломатическия фронт администрацията на Байдън започна да проучва други инструменти, с които да накара Китай да намали емисиите и да действа по-амбициозно по въпросите на климата, включително чрез налагането на мита и тарифни такси, които да бъдат пряко обвързани с въглеродния отпечатък на китайския внос в САЩ.

Администрацията започна работа по пилотен проект, като предложи на Европейския съюз да се обедини около глобални митнически тарифи върху стоманата и алуминия, които по същество ще наложат такси върху отраслите, генериращи завишени нива на въглеродни емисии. Това предложение е в процес на обсъждане на фона на разговорите между Вашингтон и Брюксел относно тарифите срещу европейската стомана и алуминий, въведени по време на управлението на бившия американски президент Доналд Тръмп. Байдън преустанови действието на въпросните тарифи, насочени към Европа, през 2021 г., но до момента те все още не са отмени и ще бъдат върнати отново в сила в края на годината, ако не бъде постигнато споразумение за намиране на алтернативен подход.

Тарифите, насочени към въглеродните емисиите, биха могли да бъдат ефективен дългосрочен стимул за китайските производители да инвестират в по-чисти технологии и научни изследвания за намаляване на емисиите при износа на стомана, алуминий и други продукти, казва Филип Беноа, учен от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет в Ню Йорк, дори ако в краткосрочен план емисиите на Китай се определят от други съображения, като например необходимостта от повече електроенергия.

Но предложението на Вашингтон има несигурно бъдеще.

Ръководителите на Европейския съюз нямат друг избор, освен да преговарят с американците, но мнозина в Брюксел са скептично настроени към подхода на Вашингтон, който според тях е прекалено фокусиран върху Китай. Европа работи по въвеждането на свой собствен набор от митнически тарифи, свързани с емисиите, които планира да въведе постепенно през следващите няколко години. Официални представители на Брюксел твърдят, че техният подход ще бъде по-успешен и по-съвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО).

"Трябва да облагаме замърсяващите дейности с повече данъци, но това трябва да става по недискриминационен начин", казва Бас Ейкхут, нидерландски член на Европейския парламент от партията "Зелена левица", който е участвал активно в разработването на нормативната уредба на ЕС в областта на климата. "Предложението на Вашингтон обаче е ясно насочено само към Китай", заяви той.

Пекин също гледа скептично на потенциалните американски мита, твърдейки, че те не са толкова свързани с борбата с изменението на климата, а са още един инструмент в усилията на Вашингтон да ограничи китайската търговия.

Китайски учени предупреждават за нарастващ режим на "зелени търговски бариери", които заплашват да подкопаят конкурентоспособността на китайския износ.

Въвеждането на тарифи "ще има за цел преди всичко да защитават конкурентоспособността на вътрешната промишленост", казва Сун Юнпин, директор на Изследователския център за глобално управление на климата към Университета за наука и технологии Хуачжон в Ухан. Ако бъде приложен, търговският инструмент ще "хвърли сянка" върху сътрудничеството между САЩ и Китай в областта на климата и ще навреди на взаимното доверие, като създаде предизвикателства за китайския износ, казва той.

Само малък процент от китайската стомана се изнася за САЩ, но митата биха могли да окажат съществено въздействие върху производителите на алуминий.

Геополитическото напрежение в отношенията със САЩ означава, че "Китай няма да се отнесе добре, особено ако допълнителните разходи за въглеродни емисии не бъдат наложени еднакво и на американските производители", казва Ли Шуо, старши съветник по въпросите на климата в източноазиатския клон на "Грийнпийс".

Малцина в администрацията на Байдън изглеждат готови да се откажат от преговорите за климата с Китай.

"За САЩ би било огромна пропусната възможност да не участват в една от малкото области, в които можем да водим конструктивни разговори с Китай", каза Джоана Люис, специалист по Китай в Джорджтаунския университет.

В крайна сметка няма как да се направи двоен избор между сътрудничество и конкуренция в областта на климата. Както е подчертано в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, най-доброто за планетата (и за САЩ) вероятно е постигането на внимателен баланс между двете. Процесът на преговори обаче трябва да бъде изолиран от развитието на геополитическата обстановка. Това е и причината, поради която климатът остава най-добрият подход към по-широкообхватни усилия за стабилизиране на отношенията, в сравнение, например, с ядреното разоръжаване, световната икономика или дори управлението на пандемиите. Нито едно от тези неща не е толкова лишено от политика, колкото може да бъде сътрудничеството в областта на климата. Въпреки това, при липсата на договорена рамка за това техническо сътрудничество, този ангажимент остава фрагментарен, закрепен на политическо ниво и силно уязвим от стратегическите обстоятелства на деня, пише "Форин полиси".

Създаването на политическо пространство за двете страни, за да се върнат там, където бяха в средата на 2022 г., преди посещението на Пелоси, е критичната задача, която стои пред тях. Сътрудничеството в областта на климата може да помогне за спасяването на планетата, а също така може да бъде стратегическият парапет, който да спаси отношения между САЩ и Китай от излизане извън релсите, отбелязва изданието.

ИЗБРАНО