Европа остави въглищните централи в миналото, но не и Китай
Докато Западът загърбва въглищната енергетика, Китай и Индия строят нови ТЕЦ, заличавайки усилията за климатична неутралност
Броят на планираните и работещи въглищни централи в света е намалял през 2022 г. както в развитите, така и в развиващите се страни. Редица ТЕЦ-овете са спрени, а новите проекти са отменени в световен план. Изключение от тази тенденция обаче е Китай. Това сочи деветото годишно проучване на Global Energy Monitor за плановете за намаляване на използването въглищните централи.
Но глобалният темп на пенсиониране трябва да се движи четири пъти и половина по-бързо, за да постави света на път към постепенно премахване на въглищната енергия до 2040 г., както се изисква за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата. За да останат на път, всички съществуващи въглищни централи трябва да бъдат спрени до 2030 г. в най-богатите страни в света. Всички останали термични централи трябва да се спрат навсякъде най-късно до 2040 г., сочи проучването.
Европейският съюз (ЕС) и Обединеното кралство изглежда са прекратили разработването на въглищни електроцентрали: в момента няма въглищни електроцентрали в процес на подготовка за строителство и само един проект е в процес на изграждане.
Докато газовата криза в Европа доведе до забавяне на оттеглянето на въглищата от енергетиката през 2022 г., ЕС забрани вноса на руски въглища и постепенно намали вноса на руски газ и петрол след нахлуването на страната в Украйна. Паралелно бяха засилени ангажиментите за изграждане на възобновяеми енергийни източници. В ЕС беше изграден безпрецедентен капацитет от слънчева енергия с 41,4 GW, свързани към мрежата, което доведе до значителен растеж, движен основно от промишлените ВЕИ инсталации.
Все пак газовата криза накара седем държави да разрешат рестартиране или разширяване на дейността на 26 захранвани с въглища термични блока поради опасения за енергийната сигурност - 19 (73%) от тях в Германия. Но благодарение на изобилието от слънчева и вятърна енергия, съчетано с мека европейска зима, тези блокове имаха ниски нива на електропроизводство. Това, което изглеждаше като скок в капацитета на употребата на ТЕЦ, добави едва 1% към общото производство на въглища в ЕС през 2022 г.
От доклада става ясно, че страни като Унгария, Гърция запазват възможността за работа на своите въглищни мощности и през 2028 г. Други страни от Източна Европа като България и Полша не са споменати от Global Energy Monitor. Припомняме, че страната ни се стреми максимално късно да затвори въглищните си централи - планира се те да работят до 2038 г.
Въпреки глобалната газова криза и ценовите шокове, спрените въглищни мощности достигнаха 26 гигавата (GW) общ капацитет през 2022 г., а други 25 GW получиха обявена близка дата 2030 г. за спиране. Размерът на планираните въглищни мощности в развиващите се страни, с изключение на Китай , спадна с 23 GW. Планираният капацитет на Китай обаче се увеличи със 126 GW, компенсирайки далеч промените в останалия свят.
В световен мащаб действащият въглищен парк нарасна с 19,5 GW, или по-малко от 1%, през 2022 г. Повече от половината (59%) от 45,5 GW са нови, включени мощности в експлоата и те са в Китай. Общо 14 страни добавиха нова въглищни електроцентрали в мрежите си. Извън Китай глобалният въглищен флот продължи да се свива, макар и с по-бавни темпове в сравнение с предходните години.
Общият въглищен енергиен капацитет в процес на разработка - включително етапите преди изграждането и самото строителството - остава относително на нивата от 2019 г. след значителен срив от върховете си моменти през 2014 г. Цифрата достигна рекордно ниско ниво от 479 GW мощности през 2021 г., но постепенно се върна до 537 GW през 2022 г.. Това 12-процентно едногодишно увеличение е водено основно от Китай.