Инж. Георгиев, с вас доста пъти коментираме "Зелената сделка" в качеството Ви на специалист и председател на Асоциация на топлофикационните дружества в България. Организацията, която оглавявате, обединява почти всички топлофикации в страната. Много от тях заявиха намеренията си да осъществят радикални промени в производствата си, за да отговарят на изискванията на Европа, касаещи се до подобряване на влиянието им върху околната среда.

С Вас неведнъж сме говорили, че природният газ на този етап се счита, за гориво, което ще гарантира гладкия преход към нисковъглеродна енергетика. Това е причината да търсим мнението Ви отново. Как ще коментирате фактът, че Европейската комисия преразглежда позицията си за газа в политиката си за устойчиво развитие?

Европейската комисия ще разглежда своята позиция за природния газ, защото все пак призна ролята на изкопаемите горива най-вече при поддържането на енергийната система по време на пика на търсенето на електрическа енергия. Ясно е, че енергийна система, съставена само от ВЕИ, няма как да гарантира на 100% енергийната сигурност и енергийната независимост. Важно е да работят или поне да са в готовност такива източници на енергия, които да "покрият" ВЕИ-тата, в ситуациите, когато те не са способни сами да произведат необходимата електрическа енергия. Такива могат да са не само газови мощности, а и АЕЦ. Но и за работата и смисъла от въвеждането и поддържането на атомните централи мненията са разнопосочни.

Ще ни разясните ли малко по-подробно ролята на природния газ в прехода към въглеродонеутрална енергетика?

Несъмнено, производството на електрическа енергия от природен газ, играе важна роля за гарантиране на надеждността на електрозахранването, както вече споменах. Идеяата е мощностите на природен газ да компенсират периоди на ниско производство чрез периодично генериране на възобновяема енергия. Очаква се именно тези мощности да допринесат за гарантиране на стабилността на мрежата.

Какви са вариантите, които ЕК разглежда?

Възможностите са две. Първата, е да бъде призната ролята на газообразните и течните горива при осигуряването на резерв за производството на електрическа енергия, като се определи максимален предел на изпусканите емисии, който не бива да се превишава. Втората, е да се създаде нова категория, която признава ролята на газовото производство на електрическа енергия за стабилността на мрежата и отново да се въведе максимум на изпусканите емисии, който да не се нарушава. В дискусиите се засяга и въвеждането на максимален брой работни часове на година за този тип централи. Ако се въведе такова ограничение, работните часове на газовите централни в крайна сметка могат да стигнат 0 до 2050 година.

Какво е Вашето мнение?

Газовите горива трябва да бъдат признати, за да се стимулира безпрепятственият и плавен преход към въглеродонеутрална енергетика през следващите тридесет години. Не мога да не обърна внимание на водородните технологии. Усилено се говори за въвеждането им, но истината е, че все още никой в ЕС не е на етап, в който да е изработил концепция, чрез която да ги въведе в кратки срокове. Още не са изяснени много въпроси, които трябва да бъдат решени, преди да се говори категорично за масово въвеждане на водородни технологии.

Каквото и да се говори от т.нар. "зелени" и други компетентни или не чак толкова добре обучени експерти, Франс Тимерманс, който отговаря за въпросите на ЕС по климата даде ясен знак за намеренията на Брюксел чрез едно от изказванията си. Той заяви, че синьото гориво ще продължи да играе ключова роля при заместването на въглищата в производството на електрическа енергия и изграждане на водородна инфраструктура с най-малко разходи.