Държавите-членки на ЕС са раздали на индустрията безплатни кредити за замърсяване с CO2 на стойност близо 100 милиарда евро от 2013 г. насам. Това е по-голяма сума, отколкото са спечелили страните в ЕС от пазара на въглеродни емисии. Данните са от показва ново проучване на WWF, цитирано от Euractiv.

Докато законодателите на Европейския съюз се стремят да постигнат споразумение за реформата на въглеродния пазар на ЕС до края на годината, доклад на WWF хвърля светлина върху поставените въпроси.

Между институциите на ЕС се водят текущи преговори за преразглеждане на настоящата схема за търговия с емисии (СТЕ), която определя цена за всеки тон CO2, отделен от около 10 000 промишлени предприятия. Те са предимно от енергийния сектор и тежката промишленост, припомня Euractiv.

Общият брой на квотите за емисии е ограничен и намалява с времето в съответствие с целите на ЕС за климата. Въпреки това голяма част от емисиите от енергоемките индустрии и авиационния сектор са освободени и могат да се възползват от безплатни квоти. Общо 53% от емисиите в СТЕ на ЕС са били обхванати от безплатни квоти, показва проучването.

В периода от 2013 г. до 2021 г. страните от ЕС събраха общо 88,5 милиарда евро приходи от СТЕ, сочи доклада на WWF. Той се основава на данни, докладвани от страните-членки на ЕС, и информация, събрана от Европейската агенция за околна среда (EEA).

През този период Германия беше основният бенефициент от приходите от СТЕ с 18,4 милиарда евро, събрани през разглежданите девет години, докато Полша е на второ място с 13,5 милиарда евро, следвана от Италия и Испания.

Но индустриите, които се възползваха от безплатни квоти, също направиха добри печалби от схемата. През този период те са събрали общо 98,5 милиарда евро безплатни квоти, според проучването. Сумата е по-голяма от това, което държавите-членки на ЕС са събрали през същия период (88,5 милиарда евро).

Съгласно съществуващата директива за схемата за търговия с емисии, от държавите-членки на ЕС се изисква да изразходват поне половината от приходите си от търгове за действия в областта на климата - внедряване на възобновяеми източници на енергия, улавяне и съхранение на въглерод, подобряване на енергийната ефективност или централно отопление.

Анализът показва, че през последното десетилетие СТЕ се основаваше на принципа "замърсителят не плаща" - с милиарди и милиарди пропуснати приходи, които страните от ЕС биха могли вместо това да инвестират в индустриална декарбонизация.

3eNews