17-11-2017 20-11-2018

Има ли опасност пред продажбата на ДЦК за нов вътрешен дълг от 500 млн. лева?

БНБ ще организира по поръчка на Министерство на финансите четвърто за годината наддаване за 3.5-годишни дългови книжа на вътрешния пазар на 11 април

Shutterstock

Има ли опасност пред продажбата на ДЦК за нов вътрешен дълг от 500 млн. лева?

19:43 | 10 април 2022 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 33 3621 Shutterstock

След като не успя да пласира държавни облигации за 500 млн. лева на аукцион, проведен от БНБ в понеделник, 4 април, още същия ден Министерство на финансите отправи нова покана за 11 април към инвеститори на вътрешния пазар за дългови инструменти.

Още по темата

Българската народна банка (БНБ) ще проведе четвърти за настоящата година аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации, този път със срочност три години и шест месеца (1 277 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 301 21 110/17.11.2021 г. с падеж 17.05.2025 г. при следните условия, определени от Министерството на финансите: 0.00% годишна лихва, дата на плащане на заявките на 13.04.2022 година.

Досега от началото на годината БНБ е организирала три аукциона по поръчка на финансовото ведомство. От двата одобрени са набрани общо 1 млрд. лева вътрешен дълг: на 14 март бяха пласирани облигации за 500 млн. лева, след като беше отворена отново 3.5-годишната емисия BG2030121110 с падеж 17.05.2025 година и постигната средна годишна доходност от 0.55%; на 21 март бяха пласирани облигации също за 500 млн. лева, след като беше отворена отново 7.5-годишна емисия BG2040121217 с падеж 24.05.2029 годна и постигната средна годишна доходност от 1.33%.

Провалените аукциони

Третият за тази година аукцион, обаче, се провали, тъй като Министерството на финансите не одобри подадените оферти на обща номинална стойност от 452.45 млн. лв., с близо 48 млн. лева по-малко от офертата или с 0.90% коефициент на покритие (индикатор за интереса на инвеститорите към предложената емисия ДЦК), което не се бе случвало през последните десет години. На 4 април беше предложена емисия от 10.5-годишни ДЦК на обща стойност 500 млн. лева с падеж 06.10.2032 година.

Липсата на достатъчно заявки показва, че инвеститорите на вътрешния дългов пазар - предимно банки, следвани от застрахователните дружества, пенсионни фондове, гаранционни фондове, инвестиционни посредници и други инвеститори, не проявяват достатъчен интерес към тази емисия.

Справка от проведените през миналата 2021 година 11 търга (също един неуспешен) и трите за настоящата година (един неуспешен) показва, че за миналата година коефициентът на покритие варира между 2.12% (най-висок, постигнат на аукциона, проведен на 7.09.2021) и 1.04% (най-ниския от аукциона на 25.10.2021 г.) или средно от 11-те търга покритието е 1.65%, докато на двата одобрени аукциона, проведени на 14 март и 21 март тази година коефициентът на покритие е съответно 1.93% и 1.20%.

От справката за търговете с ДЦК на Министерство на финансите за миналата година прави впечатление, че интересът към вътрешния дългов пазар спада в сравнение с аукционите през 2020 година, когато БНБ е провела 7 аукциона при среден коефициент на покритие от 1.74%, който е по-висок от средния за миналата година.

Подобен случай на неодобрение на проведен аукцион имаше и през миналата година, на 9 март 2021 г. Тогава изненадващо Министерството на финансите не одобри подадените заявки за покупка на 10.5-годишни ДЦК в размер от 200 млн. лв. с падеж 17 август 2031 година, въпреки че беше постигнат коефициент на покритие от 1.77%, но аргументът беше, че интересът на инвеститорите към десетгодишните книжа е бил по-слаб, а исканата доходност - по-висока. В разпространеното тогата съобщение от ведомството, ръководено от Кирил Ананиев, пишеше: "Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и наличния фискален резерв, както и целта за финансиране при оптимална възможна цена", но уверява, че ще продължи с водената балансирана и гъвкава политика по управление на държавния дълг, имайки предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране.

Ако погледнем съобщението от 4 април тази година може спокойно да се каже, че е направено пълно копие, защото от ведомството, ръководено от Асен Василев, съобщиха: "Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и целта за финансиране при оптимална възможна цена. Министерството на финансите ще продължи балансираната си и гъвкава политика по управление на държавния дълг, който е един от най-ниските в Европейския съюз, имайки предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране." Както и през 2021 година и през настоящата пазарните участници искат по-висока доходност, т.е по-високи лихви на предлаганите ДЦК.

Има и още един неодобрен аукцион за последните 10 години, проведен на 27 април 2020 година, когато бяха предложени за продажба 5-годишни ДЦК за 200 млн. лева. И тогава предложенията бяха повече - 263.3 млн. лв. или 1.32 коефициент на покритие, но отново

пазарните участници искат по-висока доходност

Всъщност това искане продължава, защото в момента е породено от няколко основни фактора - от една страна войната в Украйна и икономическите рискове, пред които са изправени страните от ЕС, заради наложените санкции. Галопиращата инфлация, предизвикана най-вече от повишаването на енергийните цени - петрол, природен газ и електроенергия, също е обезпокоителен фактор. И не на последно място увеличаващата се доходност на дълговите книжа в Западна Европа, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки извън еврозоната обявиха намерението си да повишат основната си лихва за пръв път след пандемията и да прекратят постепенно програмите си за подпомагане на местните икономики с изкупуване на държавни и корпоративни дългови книжа.

Последните данни за дълговия пазар в Европа от 8 април показва, че доходността на германските 10-годишни държавни облигации (Бундове) се е повишила над 0.7%, доближавайки почти 4-годишния връх от 0.74%, достигнат на 29 март, тъй като залозите за увеличение на лихвените проценти от страна на ЕЦБ с 60 базисни пункта до края на годината се повишиха, след като протоколите на ЕЦБ от мартенското заседание, които бяха публикувани миналата седмица, показаха, че голям брой от политиците искат незабавно нормализиране на политиката поради настоящото високо равнище на инфлацията и нейната устойчивост.

Германските Бундове се определят за еталонен показател за предстоящата динамика на лихвените проценти на капиталовия пазар - не само в Германия, но и в цялата еврозона. Доходността по облигациите на други държави от еврозоната и ЕС-27 се измерва спрямо Бундовете.

Българският държавен дълг е един от най-ниските в ЕС

България продължава да е страната-членка на ЕС с един от най-ниския държавен дълг. Последните данни на Евростат показват, че държавният дълг на Българя е намалял до 24.2% от брутния вътрешен продукти (БВП) през третото тримесечие на миналата година, спрямо 24.7% в края на второто тримесечие, като преди нас е само Естония (19.6 на сто). В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. съотношението на държавния дълг към БВП в нашата страна също намалява от 25.0% година по-рано. В същото време в края на третото тримесечие на 2021 г. съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 97.7%, в сравнение с 98.3% в края на второто тримесечие на 2021 г. В ЕС съотношението също намалява от 90.9% до 90.1%.

Затова и правителството си позволи да предложи и Народното събрание да приеме Държавен бюджет за 2022 година, в който е предвидено Министерство на финансите да пласира държавни облигации на международните пазари, както и на вътрешния, за общо 7.3 млрд. лева. От тях 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4.3 млрд. лева ще са нов дълг, като средствата ще са за финансиране на бюджетния дефицит.

ИЗБРАНО