17-11-2017 20-11-2018

Газово бижу, водороден и ВЕИ бум, нов живот за панелките: Какво още има в новия план

Водородни технологии, подкрепа за ЕСО, при поемане на новото енергийно натоварване, и премахване на акциза за зелената енергия, собствено потребление, предвижда обновеният План за възстановяване и устойчивост

Снимка: istock by Getty Images

Газово бижу, водороден и ВЕИ бум, нов живот за панелките: Какво още има в новия план

22:15 | 22 юли 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 56 13131 Снимка: istock by Getty Images

Серия от нови проекти в областта на енергетиката са предвидени в ревизирания План за възстановяване и устойчивост, който бе представен от служебното правителство. В следващите години ще видим обновяване на системите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да се поемат гъвкавите товари на ВЕИ производството. Вече у нас ще говорим за създаване на енергийни общности, директни ВЕИ договори между производители и потребители, без да се заплаща акциз и да се правят данъчни складове по покривите.

Възстановителният фонд на ЕС

Освен тези инициативи, има и серия от проекти за водородна инфраструктура и доставки на природен газ и водород в комплекса "Марица Изток". Там се очаква да бъде изградена и нова газова централа с мощност от 1000 MW. Ще видим и първата геотермална централа, която ще се проектира и строи в Северна България.

В Плана за възстановяване няма предвидени средства за работа на водни централи или проекти в ядрената енергетика. Тези две сфери не са във фокуса на Европейската зелена сделка, а и ЕС е оставил всяка държава сама да прецени дали да развива ядрена енергетика или не. При водните централи проблем се получава заради оскъдния ресурс за водоползване, като и там се търсят съвременни технологични решения. Вероятно и в този подход трябва да се търси причината в новия План за възстановяване на България да не са предвидени средства за разширяването на ПАВЕЦ "Чаира".

Газовото бижу на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2"

Реформата в енергийния сектор започва с финансово закъсалата ТЕЦ "Марица Изток 2" чрез изграждане на съоръжения, работещи на природен газ. Проектът предвижда разполагане на система, базирана на газ, чрез публичен търг, заместващ капацитета за производство на въглища в ТЕЦ "Марица Изток - 2", чрез изграждане на надежден газов енергиен блок (или блокове) с нетна инсталирана мощност от най-малко 1.0 GW с висока степен на непрекъсваемост, отлични възможности за балансиране на мрежата и горивна ефективност от над 60%.

Проектът също така има за цел да съдейства за енергийния преход на икономически оправдана цена, допринасяйки за сигурност, надеждност и непрекъснатост на енергийните доставки в страната и региона.

Като последваща мярка и дългосрочно решение по пътя към пълно преминаване към възобновяеми енергийни източници и нетни нулеви вредни емисии се очаква инсталираният капацитет от 1000 MW да бъде прехвърлен на водородна горивна електроцентрала до 31 декември 2029 г. в съответствие с регламентите и насоките на ЕС. За това начинание ще се търсят отделно инвестиции като му дойде времето.

За сегашния проект за газова централа са предвидени общо 1,66 млрд. лева и проектът трябва да бъде изпълнен до 2025 г.

Водородна инфраструктура и ново поколение газопровод за "Марица Изток"

Работна група от четири министерства и една агенция ще разглежда вариантите и ще излезе със становище за създаване на Пътна карта за разгръщане на потенциала на водородните технологии. Доклад и консултация с всички заинтересовани страни е планирано да се направи до края на тази година, а Пътната карта да се представи за обществено обсъждане в началото на 2022 година.

Виж още Климатичният пакет може да изстреля цената на CO2 до €100: Какво значи това за бизнеса

Първите наченки на водородна инфраструктура, с пари от ЕС ще се изграждат до комплекса "Марица Изток". Проектът включва комплекс от дейности за осигуряване на нова довеждаща газопроводна инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранване на "ТЕЦ Марица Изток - 2", "Контур Глобал Марица Изток 3", "Ей и Ес - 3С Марица Изток 1" и други потребители в източномаришкия въглищен басейн (газопроводи с обща дължина около 125 км).

С цел осъществяване на прехода на икономически обоснована цена и гарантиране на сигурност, надеждност и непрекъсваемост на енергоснабдяването, в страната и съответните региони се предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива (водород, биогаз, природен газ) и техните смеси в различни съотношения, пише в Плана за възстановяване.

Виж още Възстановителният план: Още 9 км метро, 5G революция, жп възход

Проектът ще позволи внедряване на иновативни технологии и ще допринесе за намаляване, както на емисиите на парникови газове, така и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици и вредни вещества в съответните региони. Общият планиран финансов ресурс е 362.7 милиона лева и водопроводната инфраструктура се очаква да бъде изпълнена до 2025 г.

Други почти 137 млн. лв. са предвидени за подкрепа за разработване на пилотни проекти, позволяващи въвеждането на зелен водород и биогаз. Те ще са с приложение в индустриални производства, както и с цел бъдещото им използване в транспорта и за производство на електрическа и топлинна енергия. Предвижда се изграждане на нови електролизьори, произвеждащи водород от възобновяема енергия и нови инсталации за производство на биогаз, спазвайки разпоредбите на ЕС.

Енергийното обновяване на сгради - изцяло безплатно за панелките

Проектът е структуриран в два работни пакета в зависимост от първоначалните енергийни характеристики на жилищните сгради: пакет 1 за сгради с енергийни класове E, F, G и 100% проектно финансиране от схемата и пакет 2 за сгради с енергиен клас D с 85% финансиране на проекти. Целта е да се постигне минимален клас на консумация на енергия B и в двата пакета. За да кандидатстват за схемата, собствениците на сгради представят съответните технически проучвания, архитектурни проучвания и проучвания за енергийна ефективност на своята сграда, които определят допустимостта им за съответния работен пакет. Компонентът осигурява разработването на база данни за мониторинг и докладване на процеса на обновяване на жилищната сграда. Планираният ресурс за този компонент е 1,2 млрд. лева подкрепа от ЕС.

Виж още Ще топлим сградите с водород: Ето къде още ще използваме идеалното гориво

Вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор туризъм. Задължително изискване след изпълнение на мерките по този компонент е да се постигнат икономии на първична енергия от 30% за всеки обект, като постигнатите енергийни параметри се оценяват въз основа на изготвен доклад за одит на енергийната ефективност. Планираният ресурс за двата компонента е 617.6 милиона лева от Европа.

Общият планиран ресурс за енергийна ефективност е 2,46 млрд. лева (от които 1,84 млрд. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 621.7 милиона лева национално съфинансиране, вкл. 252.8 милиона лева частно съфинансиране). Проектите трябва да се изпълнят до 2026 г.

Други 240 млн. лева са предвидени за създаване на ВЕИ инсталации за топла вода и електроенергия в малките къщи. Там финансирането е 60% от плана, а другите 40 на сто трябва да ги даде собственика на еднофамилния имот. При домакинствата, получаващи енергийни помощи финансирането е изцяло, но до определен лимит.

Друга реформа пък предвижда създаване на възможност за директни договори между ВЕИ производители и потребители на зелена енергия. Това не е допустимо в сегашното ни законодателство. Предвидено е и освобождаване от акциз при използване на електроенергия за собствени нужди, заедно с изискването за данъчен склад.

Повече средства за ЕСО

За изграждане на съвременни технологични системи за управление на енергийната мрежа за ЕСО са предвидени общо 611 млн. лева. Проектът включва широкообхватна програма за цялостна дигитална трансформация на системите и процесите в Електроенергийния системен оператор и включва следните подпроекти: система за автоматизирано управление на подстанции, модернизация на SCADA в опорен пункт с въвеждане на възможност за далечно резервиране, разширение и модернизация на телекомуникационната мрежа с нови устройства за дистанционното управление на подстанции, цялостна система за киберсигурност, допълване на функционалности в резервен център за управление на електроенергийната система, дисплейни стени, изграждане на виртуална работна среда, модернизация на системата за администриране на пазара на електрическа енергия и балансиращия пазар, система за динамично наблюдение на преносните възможности.

3e-news.net

ИЗБРАНО