Цените на петрола са на път да отчетат най-големия си седмичен спад от март 2023 г. в петък, тъй като липсата на съществени прекъсвания в доставките заради конфликта между Иран и Израел доведе до намаляване на риска.

Фючърсите на Brent се повишиха с 35 цента, или 0,52%, до 68,08 долара за барел към 04:29 GMT, докато американският лек суров петрол (WTI) добави 40 цента, или 0,61%, до 65,64 долара. Това поставя и двата контракта на път за седмичен спад от около 12%, предаде "Ройтерс".

И двата бенчмарка сега се търгуват на нивата, на които бяха преди Израел да започне конфликта с ракетни удари по ирански военни и ядрени обекти на 13 юни.

Седмицата започна с поскъпване на петрола до петмесечен връх, след като САЩ атакуваха ирански ядрени обекти през уикенда, но цените спаднаха до най-ниското си ниво от повече от седмица във вторник, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви примирие между Иран и Израел.

В момента търговци и анализатори отбелязват, че не се наблюдава съществено влияние на кризата върху доставките на петрол.

"При липса на заплаха от сериозно прекъсване в снабдяването, продължаваме да смятаме, че петролният пазар е структурно пренаситен, като прогнозите ни за 2025 г. показват излишък от около 2,1 милиона барела дневно," посочиха анализатори от Macquarie в изследователска бележка в четвъртък. Те прогнозират, че WTI ще се търгува средно около 67 долара за барел тази година и 60 долара догодина, като повишиха и двете прогнози с 2 долара, отразявайки включването на геополитическа рискова премия.

Леките покачвания в цените към края на седмицата дойдоха, след като данни на американското правителство показаха спад в запасите от суров петрол и горива за предходната седмица, наред с ръст в рафинирането и търсенето.

"Пазарът започва да осъзнава, че запасите от суров петрол внезапно се свиват," коментира Фил Флин, старши анализатор в Price Futures Group.

Допълнителна подкрепа за цените дойде и от публикация на Wall Street Journal, според която Тръмп планира да обяви по-рано от обичайното следващия председател на Федералния резерв. Това породи нови спекулации за намаление на лихвените проценти в САЩ, което обичайно стимулира търсенето на петрол.