17-11-2017 20-11-2018

Европейската комисия прогнозира ускоряване на икономическия растеж в България

Брюксел очаква по-висок БВП, но и охлаждане при заплатите и пенсиите. И по-нисък бюджетният дефицит, отколкото го смята Министерството на финансите

Снимка: Istock photo/getty images

Европейската комисия прогнозира ускоряване на икономическия растеж в България

14:36 | 15 ноември 2024 | Автор : Виктор Стефанов 22 1131 Снимка: Istock photo/getty images

Европейската комисия прогнозира ускоряване на икономическия растеж в България. В есенната си прогноза ЕК залага ръст на БВП за 2024 г. от 2,4% и до около 3% през 2025 г. и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и износа.

Увеличаването на доходите е в основата на силния растеж на частното потребление. Инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да засилят бруто образуването на основен капитал, докато износът се очаква да навакса външното търсене. Очаква се през 2025 г. инфлацията да намалее до 2,3%, преди да се ускори умерено през 2026 г. поради трайната инфлация в услугите. Бюджетният дефицит се очаква да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г., обусловено от разходите за пенсии и заплати в публичния сектор. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,5% от БВП до 2026 г.

Източник: Европейската комисия

Факторите за ускоряване на растежа

Българската икономика е готова да расте по-бързо, подкрепяна от вътрешното и външното търсене след шока от цените на енергията през 2022 г. и слабото външно търсене през 2023 г. ЕК отбелязва и друг фактор - експанзионистична фискална позиция.

През първата половина на 2024 г. частното потребление се увеличи с 4,8% на фона на силното увеличение на заплатите на фона на затегнатия пазар на труда и намаляващата инфлация на потребителските цени. Банковото кредитиране на домакинствата се засили през 2024 г. в контекста на силната конкуренция за пазарни дялове. Експанзията беше финансирана предимно от по-високи вътрешни депозити, а банките също намалиха нетните си чуждестранни активи.

ЕК обаче очаква намаляващ ръст на заплатите и увеличаване на спеставанията, което ще забави нарастването на частното потребление през втората половина на тази година и през следващите две години.

Инвестициите в основен капитал не се представиха достатъчно добре през първата половина на 2024 г., след силна експанзия през 2023 г., докато натрупването на запаси се възстанови след силното свиване през миналата година. ЕК очаква изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост да засили инвестиционна активност до 2026 г. Износът също се възстанови и се очаква да навакса външното търсене през останалата част от 2024 г. и следващите години.

На базата на тези прогнози, ЕК очаква растежът на БВП да се ускори от 2,4% през 2024 г. до около 3% през 2025 г. и 2026 г.

Миналия месец Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за икономическия растеж на България за 2024 г., като й отреди увеличение с 2,3% от БВП. Месеци по-рано - през април, МВФ прогнозира ръст от 2,7% през тази година.

Всряда НСИ оповести експресните си оценки за икономическия растеж през третото тримесечие на 2024 г., според които БВП нараства с 2.2% на годишна база и с 0.5% на тримесечна. - според сезонно изгладените данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ), на базата на експресните си оценки. Годишното увеличение на БВП нареди България на четвърта позиция в рамките на ЕС за отчетния период, по данни на Евростат.

Стегнат пазара на труда, но ръст на заплатите

Европейската комисия смята, че равнището на безработица остава ниско (3,6% през третото тримесечие по данни от днес на НСИ) на фона на ограниченото съкращаване на работна ръка в производствения сектор, компенсирано от интензивното наемане на служители в публичния сектор и услугите. Растежът на заплатите се ускори допълнително, движен от затегнатия пазар на труда и въпреки спада на инфлацията. Увеличаването на заплатите в публичния сектор и на минималната работна заплата с 19,6% през януари 2024 г. допринесоха за съвкупната динамика на заплатите, констатира ЕК. В бъдеще пазарът на труда ще остане стегнат, докато ограниченията и намаляващият брой на безработните и обезкуражените лица се очаква да запази заетостта почти постоянна. (Обезкуражените лица са останалите извън работната сила, които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото предполагат, че няма да намерят подходяща работа - по данни на НСИ за третото тримесечие те са 19 000, или 1.9% от икономически неактивните лица във възрастовата група 15-64 г.) При тези условия от фирмите се очаква да ограничат наемането на нови служители и постепенно да намалят растежа на номиналните заплати до средния исторически темп от около 8-9%, прогнозира Европейската комисия.

Инфлацията - посока надолу

След като се забави стабилно през 2023 г. и първите четири месеца на 2024 г., инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остана като цяло постоянна през летните месеци и след това спадна от 2,4% през август до 1,5% през септември (2% през октомври по данни на НСИ от днес).

През периода май-август 2024 г. продължаващият спад на инфлацията при неенергийните промишлени стоки до голяма степен се компенсира от силно изразения сезонен пик на инфлацията на туристическите услуги. Увеличението на цените на туристическите услуги е над обичайния сезонен модел и може да се обясни с по-високия процент на заетост на хотелите и броя на туристите в сравнение с миналата година (Министерството на туризма отчете 2024 г. като най-успешната година за отрасъла). Резкият спад през септември се дължи до голяма степен на понижените цени на горивата.

Инфлацията за тази година се очаква да бъде 2,5% (при пролетна прогноза от 3,1%), а през 2025 г. - 2,3%. Фактори за намалението, споредЕК, ще са отрицателната инфлация на енергията и ниската инфлация на промишлените стоки, както и базовите ефекти от покачването на цените на туристическите услуги през 2024 г. Очаква се общата инфлация през 2026 г. да се повиши, обусловена от инфлацията на услугите.

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет "замръзва"

Прогнозата на ЕК е, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България ще нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. спрямо 2% през 2023 г.

Консолидираният бюджет (или както Министерството на финансите го нарича - консолидирана фискална програма) съдържа публичните разходи, като освен републиканския бюджет, в нея влизат още бюджетите на съдебната власт, общините, на ДОО, НЗОК, ВУЗ, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите по извънбюджетните сметки и фондове към министерства и ведомства, както и европейските средства. Преди два дни правителството одобри доклада за изпълнението на КФП с 1,4% дефицит от прогнозния БВП в края на деветмесечието на 2024 г. Министерството на финансите залага на 3% дефицит за 2024 г.

Увеличенията на публичните пенсии и заплати, одобрени през 2022 г., продължават да оказват въздействие през 2024 г. Промените в разходната част надвишават нарастващите приходи от социалноосигурителни вноски и преки данъци, които се възползват от благоприятната динамика на заетостта. 100-процентният дивидент върху държавните предприятия остава в сила, а усилията за увеличаване на събираемостта на приходите включват по-строг контрол върху стоките с висок фискален риск от 2024 г. нататък, отбелязва Европейската комисия.

Прогнозата на ЕК за 2025 г. е дефицитът леко да нарасне до 2,8% от БВП. Разходите за публични пенсии и заплати ще продължат да се увеличават, но с по-бавни темпове, особено за пенсии. Очаква се публичните инвестиции да се увеличат в сравнение с 2024 г., което се дължи и на напредъка в изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост и на натрупването на военни разходи, отчетени при изпълнението. Що се отнася до приходите, изтъква ЕК, социалноосигурителните вноски се очаква да нарастват по-бързо от другите приходи в съответствие с очакваната динамика на заплатите, докато се очаква намаление на приходите от компаниите.

Запазване на дефицит 2,8% от БВП през 2026 г. прогнозира ЕК, като очаква публичните инвестиции да останат стабилни въз основа на ускореното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост. Същевременно приходите ще растат пропорционално на икономическото развитие, като в общи линии компенсират допълнителните разходи.

По отношение на консолидирания държавен дълг към БВП - прогнозата е съотношението да намалее от 24,5% през 2024 г. на 23,1% през 2025 г. и да се върне до 24,5% през 2026 г., "където колебанията до голяма степен се обясняват с корекцията наличности-потоци през 2025 г.", пише в прогнозата на Европейската комисия.

ИЗБРАНО