Какво е общото между сателитните технологии, иновациите на бизнеса, декарбонизацията и климатичните политики? "Българският павилион на COP28" - това е краткият отговор на въпроса, вярвайте или не. Страната ни има какво да покаже по отношение на климатичните си политики и визия за развитие. Сега рамо до рамо застават бизнеса, науката и правителството, които ще откроят заедно ключовите политики, които държавата ни ще води по отношение на опазването на околната среда и свързани с бъдещето на планетата. Част от тези политики вече са известни от събитието Green Transition - на което през лятото бизнесът, науката и политиците дадоха зелен тон и представиха визиите за климатичните политики. Сега част от тези визии ще бъдат материализирани и на българския павилион по време на конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата КОП28 (COP28).

Очаква се днес българският президент Румен Радев да открие българския павилион в международното Експо изложение в Дубай. Родният щанд ще събере на едно място 22 събития с различни експерти и бизнес организации. Този павилион е част от 200-те други щанда, които ще могат да разгледат посетители на COP28. Събитията са разпределени в различни дни от конференцията, а няколко министерства, заедно с президентската институция, са ангажирани с мащабната организация. В почивките между преговорите за бъдещата климатична политика всички делегати ще имат възможност да разгледат способностите на България в един свят, обграден от климатични предизвикателства.

А български представители на научните среди, технологичния сектор, екологични и ESG експерти ще обсъдят възможностите, които страната ни предлага като допълнение на общите глобални климатични политики. Внимание ще бъде отделено на енергийния сектор и ВЕИ политиките, иновациите при съхранение на енергия и CO2, заедно с добрите условия за офшорен вятър. Учените от няколко института на БАН, заедно с експерти от Висшето военноморско училище от Варна също ще покажат способностите на страната ни да бъде ключов фактор в новите климатични политики на света.

Още на 2 декември посетителите на експото ще могат да чуят повече за българските жирокоптери, съвременни строителни практики, machine learning, изкуствен интелект и как сателитните данни и наблюдението на околната среда могат да спомогнат и опазят живота ни и природата в климатичния хаос, в който живеем.

Последват дни с дискусии за предизвикателствата пред системите за здравеопазване и социална защита, свързани с изменението на климата. Тук също ключов момент е ролята на иновациите за превръщането им в по-отзивчиви, адаптивни и устойчиви.

Следващите дни на българския павилион са отредени на "тежката ни артилерия" - проекти за зелената индустрия, производство на офшорен вятър и системи за съхранение на въглеродните емисии, които подготвя бизнеса.

Представители на държавния енергиен сектор също ще откроят ключовите политики, които страната ни ще води в процеса на декарбонизация на държавната енергетика. А в дните след представянето на държавния сектор посетителите на експото ще разберат и в каква посока се движи бизнесът по отношение на новите технологии, ВЕИ проекти и съхранението на енергия. В отделен панел ще бъде разгледан и въпроса с ролята на страните от Централна и Източна Европа в процеса на климатичен преход и зелените амбиции на ЕС за утрояване на енергията идваща от възобновяеми източници.

Тежката индустрия, и по-точно металодобивната и минната, също имат свои визионерски проекти свързани с опазването на околната среда. Тяхното представяне и българската роля в тази част от климатичната политика ще може да бъде проследена на 6 декември. В същия ден ще бъдат показани и няколко иновативни български предприятия и защо именно малкия и стартъп бизнес може да е двигател на иновациите с поглед към опазването на околната среда.

На щанда в Expo City Dubai са представени български компании от различни сектори, финансиращи институции, местни власти и учени

Снимка: БТА

В дните напред важна дискусия ще има и относно финансирането на климатичните цели. В серия от няколко събития на българския павилион ще се разглеждат именно аспектите за преодоляване на пропастта между най-малките и най-иновативни предприятия и финансови институции, политици, визионери от Европа и света. И каква е ролята на малките предприятия тук и дали ще имат достъп до финансиране занапред.

Видяхме, че още в първия ден на КОП28 страните постигнаха съгласие да помогнат на бедните държави финансово да се справят с климатичните предизвикателства. Ще бъде отделено време и за малкия бизнес в Европа, който се е доказал като предприемчив и с различни възможности за нов поглед върху климатичния проблем, с който трябва да се справяме.

Следващата част от срещите ще бъде още по-напрегната, защото именно от 8 декември започват и интензивните преговори на КОП28, относно бъдещето на планетата. Тогава представител на Dir.bg ще следи отблизо процесите както по взимането на решения, така и за това какво се случва на българския павилион в Дубай.

България за първи път участва с павилион на годишната среща на ООН по въпросите на климата КОП28 (COP28), която започна в Дубай, Обединени арабски емирства

Снимка: БТА

Тогава е планирано представители на УНИЦЕФ да обсъдят ролята на децата и младежите по отношение на действията по климата в насърчаването на изпълнението на неотменимото им право. А то е децата да растат в здравословна околна среда, като сега е времето да се предприемат стъпки за закрепване на тези права в изпълнението на Парижкото споразумение и съгласно националните политики. Ще бъде обърнато и специално внимание на младежите и тяхното образование, свързано с климатичния стрес и околната среда.

Денят 9 декември ще бъде основен за морските проучвания, който България извършва. Ще се обсъдят възможностите за опазване на черноморските територии, както и какви научни достижения или похвати използват българските учени в базата ни в Антарктида.

В този ден ще има и дебат за зеленото възстановяване на Украйна след действията на руските окупационни сили.

След това погледът отново ще бъде върнат към България, когато ще бъде обсъдено какви зелени политики ще води страната ни във въглищните региони. Тук важна роля ще играят местните инициативни групи, НПО структури и бизнес - именно те ще бъдат гръбнак на зеления преход в регионите.

Тежката индустрия в района около Варна и Шумен също бе давана вече няколко пъти за пример от страна на министъра на околната среда и водите Юлиан Попов. А действията оттам са повече от впечатляващи - редица предприятия от тежката индустрия влагат усилия и средства в проекти, опазващи здравето на хората. А сега вече се търси и симбиоза в работата на предприятията с околната среда. Девненският регион може да се превърне в първата зелена индустриална територия на Балканите, ако бъдат осъществени всички зелени амбиции на дружества като Девня Цимент, Солвей Соди и Агрополихим.

Страната ни също така има да следва и една основна цел - да излъчваме колкото се може по-малко вредни емисии в атмосферата. Всички български политики, които ще бъдат представени на KOП28 кореспондират с европейските начинания и Зелената сделка. Да, Европа отговаря за едва 8% от вредните емисии на глобално ниво, но е лидер при опазването на природата. Именно този елемент ще бъде водещ и ще откроява България, заедно с другите държави от ЕС, в очертаващите се спорове на КОП28. А дебатите ще бъдат свързани с бъдещето на изкопаемите горива и зелената визия. Едно е сигурно в момента - България няма как да бъде домакин на следващата среща на КОП29, защото Русия и Беларус блокират българската идея. Но по план следващата климатична конференция трябва да се проведе в някоя от страните в Източна Европа. Дали ще има възможност това да се случи в няколко страни, освен нас, или ще се търси друг компромис ще стане ясно до 12 декември. Преговорите ще бъдат трудни, но и неизбежни, както обясняват експертите.