17-11-2017 20-11-2018

Демография на общините: През 2023 г. големите градове печелят население

Налице са много големи разлики остават между отделните населени места

Снимка: БТА

Демография на общините: През 2023 г. големите градове печелят население

Налице са много големи разлики остават между отделните населени места

16:30 | 11 май 2024 | Автор: Адриан Николов, Старши икономист в Института за пазарна икономика* 18 6390 Снимка: БТА

Изминалата година се характеризира с позитивна динамика на демографското поле - за поредна година страната има положителен миграционен баланс, а естественият прираст влезе в своите пред-пандемични рамки, макар и да остава силно негативен. Прегледът на данните на ниво община сочи, че обръщането на миграцията засяга почти цялата територия на страната, а големите градове като цяло успяват да увеличат населението си.

Източник: ИПИ

На фона на положителните демографски тенденции, регистрирани на национално ниво, през 2023 г. населението на почти всички общини в страната продължава да намалява - това се случва в 220 от тях. Големите градове обаче увеличават населението си, като общият ръст в София е 0,5% или 6,2 хиляди души, в Пловдив - 1% или 3,1 хиляди души, във Варна - 0,7% или 2,2 хиляди души. С най-висок ръст в рамките на година е община Несебър, която е увеличила населението си с 13%.

Източник: ИПИ

През 2023 г. намалението на населението на страната в резултат на естествените процеси е 44 хиляди. Очаквано най-големите номинални спадове са в големи общини - в София това са -1,9 хиляди души, а челната петица се допълва от Русе, Варна, Перник и Плевен. И тази година само четири общини са с положителен естествен прираст - Твърдица, Гърмен, Николаево и Ябланица.

Източник: ИПИ

Въпреки общото подобрение в естествения прираст - в резултат на свиването на смъртността през 2023 г. след годините на пандемията - много големи разлики остават между отделните общини. Броят на тези, в които естественият прираст е по-силно негативен от -20‰ е 30, а с по-малко от -10‰ са 118 общини, струпани най-вече в Северна България и особено в Северозапада, както и в пограничните райони със Сърбия. В големите градове се наблюдава нормализация, като в столицата естественият прираст е -1,5‰, в Пловдив -1,9‰, във Варна 2,8‰.

Източник: ИПИ

Далеч по-шарена е картината при миграцията, където през 2023 г. балансът на напусналите и заселилите се е положителен в цели 188 общини, което покрива много голяма част от страната. Очаквано най-висок е нетният брой мигранти в София - 8,5 хиляди души, а на второ място се нарежда Несебър, с 4,9 хиляди души, най-вече в резултат от бързото възстановяване на туризма. С над 4 хиляди души положителен баланс са и Пловдив и Варна, а в топ 5 е и традиционният лидер в миграцията Кърджали. Сред общините, които губят най-много население са по-слабо икономически развити областни центрове - Добрич, Монтана, Видин, Враца, Плевен, Сливен, но за сметка на малки околни общини, подобно на процесите които видяхме около най-големите центрове през 2020-21 г.

Източник: ИПИ

От гледна точка на механичния прираст, с най-висок положителен миграционен баланс спрямо населението през 2023 г. са малки общини като Трекляно (+21%), Несебър (+18%), Макреш (+17%). Сред по-големите градове в София коефициентът е 0,7%, в Пловдив - 1,3%, във Варна - 1,4%. Оформят се няколко клъстера от общини с по-ясно изразена негативна миграция - край Смолян, Плевен, Враца и Благоевград.

Демографските процеси от последните няколко година сочат към значително забавяне на негативната динамика, движено най-вече от положителната миграция. Също толкова окуражително е обстоятелството, че тя не е ограничена само в големите градове и водещите центрове с най-високи заплати и стандарт на живот, но засяга почти цялата територия на страната.

Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в "Икономедия" с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете "Инфограф" и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.

Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията е е от седмичния бюлетин на ИПИ и може да се прочете ТУК >>

ИЗБРАНО