Ресторантьорите ще ползват 9-процента намалена ставка на ДДС още една година, реши бюджетната комисия в парламента. На късно заседание, прекъсвано няколко пъти, данъчните текстове бяха приети на второ четене. Окончателното решение ще бъде взето във вторник в пленарната зала.

Бюджетната комисия отхвърли предложението за връщане на 20% ДДС на ресторантьорите от началото на следващата година.Депутатите оставиха настоящите текстове, според които и догодина те ще могат да се ползват от въведената заради пандемията 9-процентна намалена ставка.

Връщането на ставката за ресторантьорите от предпандемичните нива от 20% бе защитено с аргумента, че вече няма ограничения заради Covid-19. От бранша обаче твърдят, че все още търпят последици заради кризата, освен това - че така и не се е стигнало до обсъждания между основните организации в сектора и Министерството на финансите.

Предложението за 20-процентия налог бе на Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната - Демократична България", като той припомни, че всички мерки, които целят изсветляване на бранша през данъчните закони, са били отхвърлени.

Текстовете в Закона за местните данъци и такси, особено с автоматичното обновяване на данъчната оценка на имотите, предизвика смут при гласуването. В крайна сметка текстът не получи подкрепа.

Спорове предизвика и въвеждането на налог от 15% за мултинационалните корпорации. Бюджетната комисия все пак гласува на второ четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвежда този по-висок налог.

Ставката на ДДС за туропераорите ще остане 9 процента още половина година и от средата на 2024 г. ще се върне на 20 процента. Причината за забавянето на връщането на ставката, е че много от пакетите вече са продадени, посочиха депутати.

По европейска директива намалената ставка за туроператорите е нарушение и ако се запази още дълго време се увеличава възможността ЕК да ни санкционира, допълниха членове в бюджетната комисия.

Множество дискусии предизвика гласуването на корпоративен подоходен данък в размер на 15% за големите международни компании с дъщерни дружества в България и национални компании с приходи над 1,5 млрд. лв.

Представители на работодателски организации заявиха подкрепата си за въвеждането на данъка, който се увеличава в съответствие с европейска директива, но при условие, че се въведат облекчения за съществена стопанска дейност заради приноса на съответните компании за икономиката.

Именно такова предложение направи и депутатът от ГЕРБ Делян Добрев към законопроекта.

По информация на зам.-министъра на финансите Георги Клисурски, който присъства по време на обсъжданията, подобно облекчение означава, че разликата в данъка ще се заплати в друга европейска държава или в трета страна.

"Ако гласувате това, "Лукойл" ще отидат на счетоводна загуба и няма да платят и една стотинка", каза Клисурски.

Срещу идеята се възпротиви остро депутатът Венко Сабрутев от ПП-ДБ, като попита депутатите дали наистина искат да гласуват за това "Лукойл" да не плащат.

"Ние ще подкрепим предложението, без да предлагаме подкрепа в залата", каза Димо Дренчев от "Възраждане".

В крайна сметка идеята за данъчно облекчение за съществена стопанска дейност беше прието с 6 гласа "за", 5 - "против" и 1 "въздържал се".

Депутатите гласуваха и изненадващо предложение от депутата Десислава Танева от ГЕРБ, което предвижда част от преотстъпения корпоративен данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника.

Мартин Димитров от ПП-ДБ отбеляза, че друго предложение на Танева, отхвърлено в комисия, е минало в пленарна зала като промяна в Закона за данъка на физическите лица, и попита представителите на финансовото министерство какъв е финансовият ефект, ако и това предложение бъде прието.

Людмила Петкова от МФ посочи, че предложението може да влезе в сила само ако Европейската комисия приеме, че отстъпката е съвместима с правилата за държавна помощ и не представлява конкурентно предимство.

Заедно с предложението субсидиите на земеделските стопани до 100 хил. лв. да се освобождава от облагане, прието с промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица в пленарна зала, това би струвало на бюджета около 200 млн. лв., посочи тя.

Окончателно текстовете ще бъдат гласувани следващата седмица.

В понеделник се окачва първото четене на Бюджет 2024, а данъчните закони са ключови за приходната му част.