17-11-2017 20-11-2018

Бюджет 2020: Повече от същото, много харчене за нищо или неизменна бедност

Проектът сблъска управляващи и опозиция, синдикати и работодатели за доходите, бедността, реформите, разходите и инвестициите

Снимка: "Булфото", архив

Бюджет 2020: Повече от същото, много харчене за нищо или неизменна бедност

15:43 | 25 ноември 2019 | Автор : Виктор Стефанов 48 8122 Снимка: "Булфото", архив

За първи път от 11 години насам финансовият план на държавата излиза на нулево салдо - т.е. догодина тя ще събере и ще изхарчи една и съща сума - близо по 47 млрд. лева. Според финансовия министър Владислав Горанов бюджетът е изпълним и до голяма степен намира баланса между водещите сектори, които финансира държавата. Представяйки водещите показатели, той отбеляза, че очакваният икономически растеж за 2020 г. (както и за следващите две години) е около 3,3 на сто. Той изтъкна ниската безработица на планирано за 2020 г. ниво от 4%.

Бюджет 2020

Какво предложи правителството

Председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова определи бюджет 2020 с думите "повече от същото".

Държавата смята да заложи на образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.

Увеличението на парите за здраве през 2020 година ще бъде с около 500 милиона лева. Само ръстът при Националната здравноосигурителна каса е 395 милиона лева, съобщи наскоро министър Кирил Ананиев. Ще увеличи разходите си и Министерството на здравеопазването, например за изграждане на Национална здравна информационна система (електронно здравеопазване), за нови апарати за изследване на кръвта, за трансплантации.

Повече пари ще има за образование (заедно със здравеопазването това са двата топ приоритета, според финансовия министър.) За "подобряване на социалния статус на учителите" (за повишаване на заплатите), ще се вливат всяка година занапред допълнително по 360 млн. лв. Намерението е през 2021 г. заплатите да се удвоят спрямо равнището им от преди пет години (2017 г.).

В политика по доходите като цяло - първото, което се увеличава, е минималната работна заплата - от 1 януари 2020 г. тя ще е на 610 лв. (от 1 януари 2021 г. - 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.).

Повишават се заплатите в бюджетната сфера с 10%, конкретно на учителите със 17%.

По прогноза на Министерството на финансите е възможно средната заплата през 2021 г. да достигне между 1400 и 1500 лева. (1249 лева за 3-тото тримесечие на 2019 г.) Последователно се стремим да "притискаме" бизнеса към увеличение на доходите, както по линия на минималните доходи, така и по линия на разходите, които ние заплащаме за труд в бюджетната сфера", отбеляза финансовият министър (по-долу следва какво мисли бизнесът по въпроса).

Пенсиите ще се увеличат с 6.7% от юли. От 1 юли 2020 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 219,43 лв. до 250 лева (беше планирано повишението да е до 234,13 лв., но коалицията вдигна размера). От същата дата ще нарасне и социалната пенсия за старост, която ще стане 141,63 лв.

Армията е сериозен приоритет, който поглъща и ще поглъща сериозни средства, а финансовите разчети одобрява парламентът. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти, се казва в мотивите към проекта. За големите сделки за превъоръжаване Горанов изрази надежда те "да бъдат вместени в програмите, приети от НС, и да има график с разсрочено финансиране".

За да си гарантира "цялостно усещане за предвидимост и устойчивост" (думите са на Горанов) догодина от външните пазари ще се търси "необходимото дългово финансиране", което ще осигури "ликвидни буфери" за нужното спокойствие,

Очаква се общата задлъжнялост на страната да се намали, като за първи път дългът ще бъде под 20% от БВП, който догодина ще надхвърли 126 млрд. лева.

До края на мандата е планирано дългът да падне до 19,5% от БВП. "Харчим толкова, колкото сме изкарали", подчерта наскоро премиерът Бойко Борисов.

Алтернатива на "крайно дясната" политика

Както всяка година, в която не управлява, левицата от БСП предложи алтернативен бюджет - европейски, както го определи пред медиите депутатът икономист проф. Румен Гечев. Естествено БСП е против баланса (равновесието), определен в проектозакона - да го наречем 47 на 47. В бюджета няма никакви стимули за икономиката. Без увеличаване на капиталовите разходи няма да има ръст в БВП", категорична е Нинова.

ЕС поддържа високи нива на бюджетните разходи като дял от БВП, в резултат на което имат развити икономики и имат възможност да осъществяват значими социални програми, допълва я Гечев в едно радио интервю.

Гечев смята, че първият проблем на Бюджет 2020 е, че българското правителство е заложило през следващите години преразпределението през бюджета да слезе до около 35% от БВП. Това е политика, обратна на политиката на другите европейски държави на поддържане на бюджетните приходи около 45-47% от БВП. "Това значи, че почти половината от БВП минава през бюджета, през процесите на разпределение и преразпределение, а има и европейски страни, които прехвърлят 50%", коментира Гечев.

Когато се говори за доходи, първото което управляващите подчертават, е, че няма да се променят данъците. В отговор депутатът икономист каза, че няма развита страна с плосък данък. Според Гечев това е "крайно дясна политика и за разлика от ГЕРБ, които предлагат движение на дясно към страни като Азербайджан, Индия, Таджикистан, Того, Камерун, алтернативният бюджет предлага да се движи на ляво - Франция, Италия, Германия".

ГЕРБ не променят плоския данък, а той подхранвал социалната поляризация, е изводът на Гечев. Ние предлагаме "политика на доходите, съобразена с ефекти върху покупателната способност на хората с най-ниските доходи... прогресивна скала, при която данъкът се повишава единствено за хората с високи доходи".

Във връзка с това, според Нинова мерките в бюджет 2020 г. не са достатъчни за преодоляване на проблема с бедността, а го задълбочават - отварят ножицата между бедни и богати и гарантират увеличаване на неравенството. Без увеличаване на доходите няма да има ръст в потреблението, смята Нинова. Както се видя по-горе доходите в бюджетната сфера се увеличават, но БСП държи на промяна в принципа на данъчното им облагане.

БСП отново предложи диференцирани ставки на ДДС върху стоките от първа необходимост - 5%, а за лекарствата, заплащани от НЗОК, 9%. Само България и Дания имат единен ДДС. Всички останали 26 членки на ЕС имат диференциран ДДС, уточни Гечев.

От левицата залагат на по-голяма децентрализация за общините като част от приходите от ДДС и данъка върху доходите на физическите лица да остават на разположение на общините. В коментар на думите на Горанов, че ако кметовете искат повече доходи, трябва да въведат подоходен данък, Гечев каза, че от левицата предлагат 20% от данъка върху физически лица да остава в общината, както и 10% от приходите от ДДС.

Левицата изтъкна алтернативите, които предлага за преодоляване на последиците от демографската криза: цялостен пакет грижа за семейството на стойност 890 млн. лв.; увеличение на помощта за майките студенти от 2880 на 6500 лв.; еднократна помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете за осигурени минимум 24 месеца назад във времето; увеличаване размера на майчинските през втората година от 380 лв. на 650 лв.; безплатни детски градини, безплатни лекарства за децата до 14 годишна възраст.

БСП предлага минималната заплата да се вдигне на 650 лева още от догодина, максималният осигурителен доход от 3000 да стигне 3900 лв., ставката за нощен труд за един час да бъде повишена с 35 на сто спрямо надницата през деня.

За отпуснатите милиони за здравеопазване няма гаранции, че ще стигнат до медицинските специалисти, нито има гаранции за финансирането на държавните и общински болници, категорични са от левицата. Гечев подчерта, че се увеличават парите в здравеопазването при една нереформирана система.

ДПС: Да се обединим около 4 приоритета

Позицията на ДПС за проекта, изразена в телевизионно интервю от зам.-председателя на ПГ на ДПС Йордан Цонев, е: много харчене, с много малка ефективност. Този бюджет по неговите думи не е за хвалене. Това, че се наливат пари в нереформирани системи е най-големият му порок, според депутата. А за да има реформи, Цонев препоръча "съгласие между политическите сили по няколко приоритета: демографска криза, здравеопазване, образование, икономически растеж.

Синдикатите: Да вдигнем максималната пенсия

Синдикатите са доволни, че ръстът на БВП се генерира най-вече от вътрешно потребление. Но предлагат и стъпки за допълнителен ръст. КНСБ например настоява, независимо, че не е предвидено увеличаване на максималния осигурителен доход (максималната пенсия е 40% от него), да се увеличи максималната пенсия. Синдикатът предлага през 2020 г. по изключение размерът й да се определи на база 45 на сто от максималния осигурителен доход, който е 3000 лева. Така, ако бъде прието предложението (едва ли), от 1 юли 2020 г. най-високата пенсия в страната ще стане 1350 лв. (1200 сега и догодина по план).

Предложението ще засегне 40 500 души, сред които около 28 000 човека, на които в момента действителният размер на пенсията е "отрязан" от тавана. Ако предложението на КНСБ се приеме, почти половината от тези 28 000 души ще получават занапред действителния размер на пенсиите си. Допълнителният финансов ресурс, би бил под 28 млн. лв. Аргументът на синдикатите, че е такова повишение допълнително ще увеличи вътрешното търсене.

Заедно с това синдикатите алармират за продължаващата тенденция на силно изразена поляризация на доходите - в известно противоречие с горното искане, при което би се разтворила още повече ножицата при пенсиите (именно това е причината за въвеждането на таван на пенсиите).

За минималната работна заплата синдикатът настоява за въвеждане на механизъм за нейното определяне, като нарастването на минималното възнаграждение да достигне до 50 на сто от средното за страната.

Какво иска (или не иска) бизнесът

Принципно работодателските и бизнес организации подкрепиха бюджета. но... всички те отново поискаха и отпадане на минималните осигурителни доходи. За пореден път възразиха срещу административното увеличение на минималната работна заплата, против са заложеното увеличение на заплатите в бюджетната сфера.

Ръст на възнагражденията на администрацията може да се постигне чрез оптимизиране на персонала, а не с 900 милиона лева ръст на разходите за персонал в бюджетната сфера, отбелязаха от бизнеса. Председателят на БТПП Цветан Симеонов например посочи, че е увеличението с 10 процента на бюджетните заплати е неприемливо, защото така частният сектор е поставен под натиск, изтегля се ресурс от него, а той е основен генератор на блага.

Работодателите приветстват това, че образованието отново е приоритет, а науката и културата също започват да бъдат такива, макар и плахо.

За разлика от синдикатите от бизнеса настояват за запазване на минималното и максималното обезщетение за безработица, тъй като "имат трайно убеждение, че безработица практически няма, а има хора, които не искат да се преквалифицират, за да заемат работата, която има".

Против са всякакво увеличение на максималния осигурителен доход и отново възразиха срещу административното увеличение на минималната работна заплата. От години предлагаме минималното възнаграждение да се договаря между работодатели и синдикати по икономически дейности. По това се преговаря и от бизнеса изразиха надежда следващата година да се договорят такива заплати.

Алтернативата на ИПИ

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) и тази годна изготви алтернативен на изготвение от Министерството на финансите държавен бюджет.

За данъците

Експертите предлагат спиране на тенденциите за увеличаване на данъци и осигуровки и премахване на някои данъци, например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии.

Предлагат намаляване на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частни дружества, за да се разбие монопола на НЗОК.

За заплатите

Подкрепят увеличаването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но искат и реформа - сериозно преструктуриране на администрацията.

Балансът

Преразпределението (от държавата) в алтернативния бюджет на ИПИ е малко над 34 процента от БВП, като се планира и излишък в размер на 1549,8 млн. лв. или 1.2 на сто от очаквания БВП през следващата година.

ИПИ залага на финансова децентрализация, като в техния бюджет на общините се преотстъпва една пета от приходите от подоходното облагане: около 876 млн. лв.

ИЗБРАНО