Проектът на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие "България 2030" /НПР-2030/ в неговата завършена и пълна версия следва да бъде консултиран отново с експертната общност и представителните организации на заинтересованите страни, като бъде осигурено достатъчно време за обсъждане, актуализиране за отразяване на целесъобразните бележи и предложения, и впоследствие внесен за обсъждане в Народното събрание. Това е записано в становище на Българската стопанска камара, изпратено до вицепремиера Марияна Николова и до министъра на финансите Владислав Горанов, получено днес в БТА.

Проектът игнорира изцяло бележките и предложенията на БСК към анализа, предшестващ разработването на Националната програма, както и позиции и становища, изразени от представителни организации на други заинтересовани страни, се посочва още в становището на работодателската организация.

Визията предвижда постигане на "висок жизнен стандарт и конкурентоспособна икономика" през 2030 г. На това според БСК отговоря минимално ниво от поне 75 на сто БВП на жител по паритета на покупателна способност /ППС/ спрямо средното за ЕС. Евентуалното поставяне на такава амбициозна цел при сегашно равнище от около 51 на сто (2018 г.), и изходно равнище от около 37 на сто през 2005 г., преди присъединяване на България към ЕС (Румъния, съответно - 35 на сто и 65 на сто) предполага коренна промяна на приетия пасивен подход, вкл. актуализация на редица секторни документи с хоризонт до 2030 г. , смятат от работодателската организация.

В тази връзка от БСК отбелязват, че редица действащи и разработвани през т. г. ключово значими национални и секторни стратегически документи са базирани върху дългосрочни прогнози, разработени извън България.

Същевременно, Министерството на финансите продължава да използва дългосрочни прогнози и допускания, които според БСК преповтарят заложените пасивни макроикономически сценарии на изключително нисък средногодишен реален темп на ръст на БВП от около 1,5-1,6 на сто до 2030 г.

Преповтарянето на този макроикономически подход в НПР-2030 и неговото прокарване в свързаните хоризонтални и секторни политики обрича според работодателската организация страната на застой и невъзможност да достигне дори настоящото ниво на конвергенция на Румъния по БВП на жител по ППС от 65 на сто спрямо ЕС-28 - 100 процента до 2030 г.

Според БСК документът изцяло елиминира сектор "енергетика", независимо че към настоящия момент тече изготвянето и одобряването на финалния проект на Интегриран план климат-енергетика до 2030 г. В тази връзка, според Камарата, следва да бъде рамкирана ясно визията, приоритетите и индикативните цели за осъществяване на справедлив и амбициозен енергиен преход, даващ отговор на предизвикателствата, свързани с предстоящото извеждане на мощности на големи горивни инсталации в Маришкия басейн.

Заложеното рециклиране на битови отпадъци от 55 на сто се оценява от БСК като неамбициозна, но същевременно проблематична за достигане цел. Изключително неамбициозни са и заложените целеви стойности на индикаторите за устойчиво селско стопанство през 2030 г. Според БСК те следва да бъдат изцяло преразгледани и обосновани.

Индикаторът за продължителност на живота в добро здраве според Камарата е изцяло непригоден за проследяване на напредъка в подобряване на здравните характеристики на населението, доколкото отразява късното откриване на водещи заболявания сред възрастното население и ниския обхват на проведените задължителни профилактични прегледи и изследвания.