"Зелената сделка" на ЕС ще влезе въпреки усилията на Полша, Чехия, България, заяви премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на бизнеса по време на годишната му среща с правителството. Борисов допусна, че постигането на заложените в нея екоцели ще стане през съществуващите европейски програми или през средства, които са на разположение за други дейности, заради намаления европейски бюджет заради Брекзит.

Борисов изтъкна, че Европа причинява между 8 и 9 на сто от въглеродните емисии и дори и да ги свали до пет, четири, три на сто в глобален аспект това няма да се усети, а парите, които трябва да инвестира само нашата страна, за да посрещне "зелените" евроизисквания са около 20 милиарда, като в сектора са заети сто хиляди души. Той напомни, че сега 60 процента от електроенергията на България се произвежда от въглища.

Премиерът обвини някои европейски държави в лицемерие по темата, заради това, че внасят например стомана от Китай, Индия, където не е ясно как точно се спазват еконормите и колко се замърсява глобално въздухът.

Премиерът се спря и върху "зеленото" отношение в страната, като посочи, че ни е по-лесно да обвиняваме ромските квартали за замърсяването на въздуха, а да не обръщаме внимание на богатите квартали от Бояна до Бистрица, където "камините от скъпите къщи пушат", популистично е и отношението по проблема със замърсяването на въздуха заради старите автомобили.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви по темата за "зелената сделка", че все още никой не знае в детайли за нея, а законодателните предложения ще се приемат тази и следваща година. Имаме основание да подкрепим принципно посоката, но сме скептични към скоростта на "позеленяване", коментира Дончев и допълни, че никой не иска да бъдем "зелени" и бедни. Той определи като свърхамбициозна програмата за редукция на вредните емисиите и напомни, че националната ни позиция е за редукция с 40 на сто до 2030 г., а на предложенията на ЕП са с 55 - 60 на сто. Той също напомни, че Европа е отговорна за около 9 на сто от световните вредни емисии, но има опасност да загуби конкурентоспособност, заради тенденцията за ръст на цената на тока, заради условията по "зелената сделка".

Дончев изтъкна, че няма евродокумент, където да е записано коя централа колко може да работи. В контекста на цените на квотите вредни емисии в един момент ще е по изгодно ток да се прави от парогазови централи, отколкото от въглищни, защото ще е по евтино, допълни Дончев и отбеляза, че това връща темата и за ядрено съоръжение, което по думите му става "съвсем неизбежно".

Редуцирането на въглеродните емисии трябва да стане безопасно, за да не се предизвикат повече щети, отколкото ползи, допълни той.

Томислав Дончев даде пример с вулкана Етна, който за 3-4 дни генерира толкова въглеродни емисии, колкото България за една година. "И кой плаща въглеродните емисии на Етна. А това далеч не е най-големият вулкан в Европа", добави Томислав Дончев. Според него, безспорно трябва да се редуцират въглеродните емисии, това обаче трябва да се случи със скорост, която може да се понесе. Освен това не само въглищата, но и природният газ генерира емисии. Единственото без емисионно гориво е водородът, изтъкна Дончев.

За България средствата от Фонда за справедлив преход са малко под половин милиард евро, като страната ни е в първата петица на държави по обем на финансирането, посочи вицепремиерът. Към тези средства трябва да се добавят 1,5 - 1,7 млрд. евро от оперативните програми. С тези пари ще се улесни процесът на зелена трансформация. Анализите и оценките обаче показвали, че с тези средства се покриват относително малка част от нуждите, отбеляза още Томислав Дончев.

Освен за зелена трансформация вече са започнали разговорите и за икономическа трансформация. Според вицепремиера процесът на повишаването на иновационния потенциал на икономиката няма как да се случи изцяло с публично финансиране. Държавата изгражда около 15 звена от т. нар. иновационна инфраструктура, които са правени и с участието на бизнеса. Томислав Дончев съобщи, че Законът за индустриалните зони съвсем скоро ще бъде разгледан в Министерски съвет. Идеята в него не е държавата да прави масово индустриални зони. В закона премерено са уредени типовете стимули, информира той. Основната идея е процесът да стане по-бърз. "Много често се появява инвеститор, който иска да започне строителството на нова фабрика, мощност след една година", добави Дончев. Според всички норми на българското законодателство понякога са необходими три години. Затова голямата тема е скоростта, допълни вицепремиерът.

Финансовият министър Владислав Горанов изтъкна, че 94 000 души са заети в секторите, засегнати от "зелената сделка", а за България тази трансформация ще бъде предизвикателство и допълни, че темата с парогазовата централа няма алтернатива.