Работодателските организации за пореден път разкритикуваха решението на Народното събрание да промени Кодекса на труда (КТ), като вкара в него механизъм за формиране на минималната работна заплата. Този път го направиха в писмо до еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит, като поискаха от него Европейската комисия да обясни на българските власти грешката им. Наред с това обявиха, че ще подадат жалба за нарушение на правото на ЕС, каквато се подава в Европейската комисия. 

В писмото, публикувано на страницата на Българската стопанска камара, се говори за "възможно нарушение на правото на Европейския съюз" - на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. 

Критиките са насочени към регламентирания в КТ механизъм, с който Министерският ще  определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Работодателите, четири организации, събрани в Асоциацията на работодателските организации в България (АОБР), обръщат внимание на Шмит, че тяхната позиция, изразена в становища и заседания в реамките на тристранното сътрудничество, е била "изцяло неглижирана от Народното събрание".   

В писмото се казва, че "приетият законопроект подменя целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос". Защо, според АОБР, новото правило противоречи на изискванията на Директивата. Сред посочените аргументи е, че процедурата за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в документа. Не е било отчетено и въздействието върху малките и средни предприятия. Приетия механизъм напълно обезсмислял ролята на социалните партньори, на които Директивата вменява роля за "избор и прилагане на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата; избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати".

Работодателските организации отбелязват, че в приетия текст се използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно. Сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, тъй като в страната ни още съществува остатъка от плановата държавна икономика - административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности, изтъкват от АОБР.

В писмото се критикува и прибързването - според директивата е предвиден двугодишен срок за транспониране в националното законодателство, като работодателите посочват мотива към приетия закон - предвид растящите цени и инфлацията е необходимо по-бързото прилагане на директивата, като според вносителите няма никакво основание за изчакване на срока за транспониране, особено в частта й за минималната работна заплата.

По отношение на колективното договаряне работодателите пишат и за друг "тревожен сигнал". Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80%. Според вносителите, "в България колективното трудово договаряне е значително под 80%, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му". 

В заключение АОБР се обръща към комисар Шмит с "настоятелна молба службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз".

Работодателите изтъкват, че така приет, законът "нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право. Въпросът за прилагане на принципа за непосредствена приложимост на директивите е изяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie, като впоследствие в потвърден и в редица други решение на Съда. Заключението на съда е че докато тече срокът за прилагане на директива, държавите-членки трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от директивата резултат."

В този смисъл в писмото се казва, че подписалите го организации на работодателите "ще депозират жалба по надлежния ред относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка" и изразяват надежда ЕК "да предприеме официални действия насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС".

Подписалите писмото са ръководителите на 4-те организации в АОБР: Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара; Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско-промишлена палата; Кирил Домусчиев, председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.