17-11-2017 20-11-2018

Бизнесът иска спешна среща с премиера заради промените в корпоративния данък

Законопроект, внесен от Министерски съвет в деловодството на парламента, предвижда въвеждане на данък печалба от 15 на сто за многонационалните и големи национални предприятия

Снимка: iStock by Getty Images

Бизнесът иска спешна среща с премиера заради промените в корпоративния данък

17:49 | 11 декември 2023 | Редактор : Елза Тодорова 6 6197 Снимка: iStock by Getty Images

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Американската търговска камара в България (АМЧАМ), "Конфиндустрия България", Българо-белгийският бизнес клуб и Германо-българската индустриално търговска поискаха спешна среща с министър-председателя акад. Николай Денков заради планираната промяна на корпоративния данък за компаниите с голям оборот от 10 на 15%.

Проектът на Министерски съвет е от 7 декември и вече е внесен в деловодството на Народното събрание. Молбата за спешна среща е по повод обсъждане на предвидените за гласуване правила за въвеждане на допълнително облагане с минимален ефективен данък от 15% в България.

"Предвид важността на предложените промени в данъчната рамка на страната от 2024 г. трябва да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за съществена стопанска дейност съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 и в съответствие с подхода на всички останали държави-членки на ЕС", се посочва в писмото.

Аргументите на бизнеса са били изложени в рамките на общественото обсъждане на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към НС.

Становищата на бизнеса съдържат две основни послания. Първото е, че подкрепят въвеждането на глобален минимален данък, съобразно директивата, а второто - че настояват предвидените в директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към настоящия момент няма друга държава-членка на ЕС, която да не е въвела данъчните облекчения по директивата, се посочва в писмото.

Според бизнеса изготвеният от Министерство на финансите и внесен от Министерски съвет законопроект не предвижда въвеждане на изключението за съществена стопанска дейност с всички последици от подобен фискален подход.

Едната последица би била риск от влошаване на инвестиционната среда:

"Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният ѝ данъчен режим. Предложените рестриктивни разпоредби в законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност.

Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи.

Въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло".

През последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация, се посочва още в писмото.

Там се отбелязва, че въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи, като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави, "с които се намираме в пряко съревнование за привличане на инвестиции".

"Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестициите в реалната стопанска дейност. Обратно - отказът това да бъде направено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж".

България ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС, отбелязва бизнесът.

Облекчението за реална съществена стопанска дейност е предвидено в директивата, за да позволи на държави-членки като България да запазят атрактивността си като инвестиционни дестинации по отношение на тези компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри. Всички останали държави-членки на ЕС са предвидили данъчното облекчение за съществена стопанска дейност в изготвените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.

Икономически нецелесъобразно е България да въведе норми, отличаващи се от практиките в държавите-членки на ОИСР и ЕС, тъй като това би могло да доведе до очаквани негативни последици за инвестиционния климат, категорични са подписалите се в писмото представители на бизнеса.

"С оглед изложените по-горе съображения бизнесът настоява изключението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. Това не би намалило в значителен размер очакваните постъпления в бюджета и същевременно би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна инвестиционна дестинация".

ИЗБРАНО