17-11-2017 20-11-2018

България ще свали инфлацията до края на 2024-а и ще поиска извънреден доклад

Необходимо е да овладеем фискалната експанзия, която действа проинфлационно, заяви в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев

Снимка: AP/БТА

България ще свали инфлацията до края на 2024-а и ще поиска извънреден доклад

15:19 | 26 юни 2024 | Редактор : Виктор Стефанов 60 3366 Снимка: AP/БТА

Присъединяването на България в еврозоната през 2025 г. остава реалистично. Това заяви в специално интервю за БТА управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, след като по-рано днес бяха публикувани редовните конвергентни доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия относно степента на сближаване между страните, нечленуващи в еврозоната, и тези от валутния блок. В доклада е записано, че страната ни не отговаря единствено на критерия за ценова стабилност заради това, че инфлацията ни през май по хармонизираната методология на Евростат от 5,1 на сто не съответства на референтното ниво от 3,3 на сто.

Пътят към Еврозоната

Междувременно в съвместно съобщение МФ и БНБ съобщиха, че до края на годината България ще покрие и инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната и ще поиска извънреден конвергентен доклад.

Страната ни е единствената сред останалите пет - Румъния, Полша. Чехия. Унгария и Швеция, която не отговаря само на един от критериите, докато несъответствието при останалите е поне по още два показателя.

В докладите, които се публикуват на всеки две години или при специално искане на конкретна държава, са представени оценките за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

По думите на Димитър Радев основните предпоставки да можем да приемем еврото през 2025 г. са две: "намаляване на фискалната експанзия и ограничаване на бюджетния дефицит през настоящата година с 1 на сто", както и "проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие".

Управителят на БНБ заяви още, че в сравнение с останалите оценявани страни, България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство в еврозоната.

В съвместното си съобщения МФ и БНБ изтъкват, че страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно -за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент. България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен, подчертават БНБ и МФ.

Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно в размер на 1,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) при дефинирано ограничение за дефицита на сектор "Държавно управление" до 3 на сто от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1 на сто е значително под референтната стойност от 60 на сто. Това поставя страната ни на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост, припомнят българските институции. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. - април 2024 г. е 4 процента и също е под референтната стойност от 5,5 на сто.

По отношение на критерия за динамиката на валутния курс от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро и не е показал никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий.

В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната, препоръчват ЕЦБ и ЕК.

От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, отбелязват БНБ и МФ.

Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, подчертават финансовите институции на България.

В интервюто си за БТА Димитър Радев коментира и последните промени в Конституцията, които са засегнати и в Конвергентния доклад. Според тях президентът при назначаване на служебен министър-председател има право да избере измежду 10 души, заемащи висши държавни позиции, като в това число влизат управителят и подуправителите на БНБ.

В доклада на ЕЦБ се отбелязва, че при назначаване на някои от посочените лица от БНБ би възникнал конфликт на интереси и заради това е необходимо управителят или подуправител, поел отговорността да бъде служебен министър-председател, да подаде оставка. Димитър Радев каза, че тези интерпретации съвпадат с неговата "публична позиция, че при съгласие от страна на управителя или съответно подуправител да заемат поста на служебен премиер, те трябва да напуснат заеманата от тях позиция в БНБ. Необходимо е това да бъде експлицитно уредено в Закона за БНБ, за което вече сме предприели стъпки".

ИЗБРАНО