При положителен сценарий, през лятото, ако България е чувствително напреднала с ваксинацията и това ни позволи да посрещнем есента без притеснения от ново затваряне на икономиката, можем да очакваме растежът на БВП да е около три процента за тази година. Това прогнозира в интервю за БТА старши изследователят в Института за пазарна икономика /ИПИ/ Петър Ганев. При този сценарий, икономиката ни би трябвало от есента да започне да наваксва с добри темпове изгубеното с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП да достигне и четири-пет процента, смята експертът.

Според него, лошият сценарий би бил, ако се окаже, че през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки - заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините. Ако има ново затваряне през есента, било то и частично, това ще продължи да притиска потенциала на икономиката ни, коментира Петър Ганев. Той посочи, че в момента икономическото ни развитие стъпва върху промяната в индустрията в посока по-висока добавена стойност и в промяната в дигиталната сфера. Тези области би трябвало да продължат посоката си на развитие, смята икономистът.

Къде се позиционира България сред страните от ЕС в периода от една година живот в пандемия?

В момента България стои сравнително добре спрямо останалите държави от ЕС. Това се дължи от една страна на факта, че не бяхме ударени толкова силно от първата вълна на пандемията през март-април, и индустрията ни и тогава, и сега не е карантинирана за разлика от Италия, коментира икономистът. Той допълни, че тежките мерки у нас по-скоро засегнаха социалния живот. Средното свиване не икономиките на държавите от ЕС ще е около 6-7 процента за 2020 г., докато по последни неокончателни данни на НСИ, БВП на България за 2020 г. намалява в реално изражение с 4,2 на сто спрямо 2019 г.

Ако включим и банковия мораториум, процентът от БВП за антикризисни мерки може да надхвърли десет, коментира икономистът. Според него, от макроикономическа гледна точка най-ефективните мерки на правителството са банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и мярката 60/40 заради намаляването на потока към бюрата по труда.

Според Петър Ганев, аргументът кой ще плати цената на кризата не е силен от гледна точка на държавните финанси, а по-скоро е силен от гледна точка на това кой е най-тежко ударен от нея, кой е изгубил работа или е с фалирала компания. Държавата е в добра форма като бюджет, смята икономистът.

Той смята, че от тази криза няма печеливши, дори и в дигиталната сфера най-вероятно ръстовете биха били по-големи. Може би има някои специфични сектори в производството на лекарства, маски, големите магазини, предлагащи изделия за домашни ремонти, които са печеливши, допълни икономистът.

Следва пълният текст на интервюто:

- Как премина икономиката на България през първата година на пандемията. Какво показват данните за основните макроикономически показатели за периода март 2020 - март 2021?

- Това, което стана ясно още в средата на март е, че Европа навлиза в рецесия. В момента, в който бяха наложени мерките за затваряне на икономиките - в средата на март, вече беше ясно, че навлизаме в рецесия и още тогава големият въпрос беше за дълбочината на спада и за това колко бързо ще започне възстановяването. В крайна сметка спадът беше дълбок, но с една идея по-малък от най-мрачните прогнози през март и април. Това се отнася както за Европа, така и за България, където през второто тримесечие спадът беше в рамките на 8,6 на сто спрямо една година по-рано, след което през следващите тримесечия имаше леко възстановяване. То обаче не е достатъчно, за да компенсира спада от второто тримесечие, а и икономиката не беше отворена изцяло. Индустрията в по-голяма степен успя да се оттласне след първоначалното спиране на веригите на доставки, например в автомобилния бранш.

- По предварителни данни на НСИ, БВП за 2020 г. намалява в реално изражение с 4,2 на сто спрямо 2019 г., доколко според Вас това е очаквано свиване на икономиката?

- Ако се върнем към средата на миналата година ще си спомним, че тогава бюджетът беше актуализиран и тогава правителството по оптимистичния сценарий предполагаше спад от три и малко над три процента, а прогнозите на БНБ бяха мрачни и даваха спад в рамките на 8 процента. Към края на 2020 г. обаче, повечето институции се обединиха около очакванията за спад около 4 на сто. В Европа има и по-тежки примери - 10 на сто спад, в някои от южните държави, ударени по-силно от пандемията. Но големият въпрос е как ще протече възстановяването на икономиката, защото рецесията е вече зад гърба ни и дали ще успеем да създаваме нови работни места, защото безработицата в повечето райони се вдигна с около два процентни пункта, като това все още не е наваксано. Все още броят на постъпилите на работа не успява да е по-голям от броя на новорегистрираните безработни. Важен е и въпросът, свързан с темповете на ваксинация в страната.

- Къде се позиционира България сред страните от ЕС в периода от една година живот в пандемия?

- България стои сравнително добре. Това се дължи от една страна на факта, че не бяхме ударени толкова силно от първата вълна на пандемията през март-април и индустрията ни и тогава, и сега не е карантинирана за разлика от Италия. Тежките мерки у нас по-скоро засегнаха социалния живот. Освен това, най-динамичният сектор в информационните технологии, както и дигиталните услуги дори успяха да създадат нови работни места и да бележат ръст. Този микс от структура на икономиката, от по-леки мерки, които касаят индустрията, и по-малкия удар на първата вълна на пандемията, ни позволиха да стоим по-добре спрямо държави като Гърция и Испания, които отчитат около десет процента свиване на икономиките си на годишна база. Средно свиването в ЕС ще е около 6-7 процента. Сходни на България са Естония, Латвия, някои от страните от Източна Европа.

- Има ли натрупване на две кризи - свързаната с пандемията, и очакваната още през 2019 г. нова икономическа и финансова криза през 2020 г.?

- Без пандемия в страната нямаше да има рецесия, може би бихме имали по-малък ръст на икономиката. Както твърдението, че коронавирусът "избута" обикновения грип, по подобен начин можем да направим и релация към икономиката. Кризата на короновируса "избута" очакванията за поредната икономическа криза. Отключвайки сериозни държавни разходи, например в Европа с Плана за възстановяване и устойчивост и останалите мерки на правителствата, както и с разхлабването на паричната политика, ние се намираме в различен свят от този в края на 2019 г., когато говорихме за синхронизирането забавяне на икономиките.

- Според изчисления на различни експерти, средно държавите от ЕС са отделяли по десет на сто от своя БВП в подкрепа на бизнеса и хората, пострадали от ограниченията за пандемията. За България какъв е процентът и доколко ефективна е тази подкрепа?

- Подобна сметка, ако направим в България, като включим и банковия мораториум, тогава процентът от БВП за мерки може да надхвърли и десет. Това беше най-важната мярка, която позволи огромен паричен ресурс да не се връща, с което се постигна намаляване на ликвидния натиск върху предприятия и домакинства. Бюджетните мерки, предприети от България, бяха сравнително по-малки спрямо други държави, като понякога е трудно да се каже коя от мерките е чисто антикризисна или е политическа - например добавките от 50 лева към пенсиите. Една от най-чистите от тази гледна точка мерки е 60/40, защото е насочена конкретно към кризата с коронавируса. В "широките мерки" винаги имат елемент на недобра насоченост. Когато мярката е отворена към широка гама от потребители, е нормално да има известно прахосване и в този смисъл от мораториума вероятно са се възползвали и фирми, които поради други причини са имали невъзможност да обслужват кредитите си. Това важи и за мярката 60/40, по която в момента държавните компании са най-големите получатели - от енергетиката, сектора "Пощи". От макрогледна точка най-ефективните мерки на правителството са банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и 60/40 заради намаляването на потока към бюрата по труда, както и ликвидната подкрепа по оперативните програми, въпреки че те не покриват толкова значима част от предприятията.

- Част от тези средства ще трябва да се връщат. Как това ще натовари работещите и бизнеса, кога и как ще се отрази това на двете страни?

- За разлика от други държави с огромни дефицити, още преди пандемията и сега предприеха доста по-големи антикризисни мерки от българските, бюджетът на България беше в много добра форма. Имахме излишъци, които в края на декември правителството си позволяваше под една или друга форма да харчи. Направихме дефицит, който и за тази година е заложен в размер на около пет милиарда лева, но на фона на икономиката ни и в някаква степен на кризата мисля, че този дефицит е управляем. Ако продължим добре да държим бюджета и при очаквано възстановяване за тази година, би трябвало много бързо да консолидираме рамката и да влезем в норма, още повече че по Плана за възстановяване се очаква през следващите години у нас да постъпи сериозен финансов ресурс от Европа, който да се насочи за публични инвестиции и за подкрепа на бизнеса. В този смисъл, ако сами не раздуем бюджета и не отворим голяма дупка, нямаме основания за дългосрочно притеснение и бързо ще можем да се върнем към една нормална бюджетна рамка. Взет е голям дълг, който да покрие дефицита през миналата и тази година, но на фона на ниските нива на задлъжнялост на държавата, страната отново ще остане с нисък дълг към момента и към края на тази година. Затова аргументът кой ще плати цената на кризата не е силен от гледна точка на държавните финанси, а по-скоро е силен от гледна точка на това кой е най-тежко ударен от нея, кой е изгубил работа и на кой му е фалирала компанията. Държавата е в добра форма като бюджет.

- Кой в България спечели от пандемичната кризата за тази една година?

- Не мисля, че има печеливш, дори и в дигиталната сфера най-вероятно ръстовете биха били по-големи. Може би има някои специфични сектори в производството на лекарства, маски, големите магазини, предлагащи изделия за домашни ремонти, които са печеливши. По-скоро всички са губещи.

- Мнозина икономисти определят три необратими процеса след пандемията - локализация, автоматизация и роботизация. Според вас, за България това приложимо ли е?

- Тези процеси вече и в България се случват. През последните десет години икономиката ни върви в посока по-висока добавена стойност чрез автоматизация и роботизация, като ръстове се отчитаха в по-капиталоемки производства - например в автомобилния бранш, а не в производството на облекло, например. Този процес ще продължи. Дигитализацията на икономиката също продължава. Въпросът за локализацията е по-спорен. Не мисля, че ще има някаква драматична промяна заради пандемията. Процесите на глобализация ще продължат и това са бизнес оправдани решения. България може да спечели от това, че е в големия европейски пазар с конкурентните си заплати, потенциалните условия за инвестиции в индустрията, което би спестило разход на фирмите например от Чехия или Германия, ако преместят дейността си у нас. Освен това, някои компании, които са се местили в трети страни - на Изток, сега биха предпочели отново да се преместят, но в рамките на ЕС, където стандартите са спазени, а веригите на доставки по-трудно се нарушават.

- Бихте ли очертали възможните сценарии за икономиката на страната ни за тази година и очакванията ви за 2022 г.?

- Вече е ясно, че тази година ще има частично възстановяване на икономиката, но няма да достигнем ръстовете отпреди пандемията. Най-вероятно и през 2022 г. ще продължим да наваксваме с доста по-добър растеж спрямо тази година. Причините за тези очаквания е фактът, че през първата половина на 2021 г. продължават антикризисните мерки. Икономиката се научи как да функционира с тези мерки, но няма как да "отпуши" пълния си потенциал. Другата въпросителна е свързана с това доколко ще бъде успешна ваксинацията - като покритие на населението и като ефект. При положителния сценарий през лятото страната ни трябва много да е напреднала с ваксинацията и през есента да влезем без притеснения от ново затваряне на икономиката. При този сценарий растежът на икономиката би трябвало да е добър - около или над три процента за тази година, и да започнем да наваксваме с добри темпове изгубеното с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП може да достигне и четири - пет процента, каквато е и прогнозата на ЕК. Лошият сценарий би бил, ако се окаже, че през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки - заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините. Ако има ново затваряне през есента, било то и частично, това ще продължи да притиска потенциала на икономиката ни. В момента развитието ни стъпва върху промяната в индустрията в посока по-висока добавена стойност и в дигиталната сфера. Тези сфери би трябвало да продължат посоката си на развитие.