Ако общините си влязат в ролята, проектите за малки ВЕИ ще тръгнат
Изберете сами: Енергийна общност, виртуална централа или община
Нови и още по-облекчени условия за изграждане на възобновяеми енергийни източници ще бъдат гласувани до дни от Европейската комисия. Те ще бъдат със срок на действие от ограничен период от година и половина. В ход са и промени в българското законодателство за възобновяемите енергийни източници за собствено потребление. Именно това е времето, от което могат да се възползват и българските потребители. В частност става въпрос за домакинствата, така че да постигнат относителна независимост, да ограничат сметките си за електроенергия, а и да подобрят енергийната си ефективност. В този план напоследък все по-голяма популярност набират т.нар. енергийни общности. При тях обаче също има нерешени въпроси. Все пак, за да се случи всичко, което Европа предоставя за малките мощности от ВЕИ е необходима инициатива и то на ниво община. Така че топката е в ръцете на местната власт от една страна. От друга - в ръцете на държавата. Колкото повече се бавят решенията и се късат връзките по самите инициативи толкова по-голяма е възможността за изпаряване на европейското финансиране. Важен въпрос е, че няма яснота как точно общините ще подготвят подобни проекти, а и колко от тях има експертен капацитет за това.
За възможностите и ползите от енергийни общности или кооперативи
Изграждането на малки ВЕИ и в частност на най-популярните фотоволтаични системи за собствено потребление на покриви, в близост до домовете, до помещенията или теренът, на който работи малка фирма, е желание на голяма част от българските потребители. Проблемът е, че самият процес изисква доста усилия, свързан е с различни формалности и административни процедури. Именно те, както и процесът на присъединяване по-скоро прогонват желанието. Не без значение е и сумата, необходима за инвестиции. Точно тук е мястото на енергийните общности или кооперативи, въпреки че българинът е недоверчив към общностните действия.
"Участието на граждани, било то на малки фирми в енергийна общност или кооператив, както намира разпространение терминът води до допълнителни приходи или намаление на разходите за енергия в бъдеще. Проблемът с най-разпространения към настоящият момент източник, който ползват или, който смятат да ползват енергийните общности, а именно слънцето, е слънцегреенето и ефективността. Високото производство от тези инсталации настъпва лятно време, както и в обедните часове, тоест, когато често обитателите нямат нужда от тази електрическа енергия. Тук вече възниква тежкият въпроси - как да направим ефективна тази инвестиция. Защото става въпрос за влагане на сериозни средства. Разбира се има програми, които ще съдействат за осъществяване на тези инвестиции, но те покриват частично инвестиционната част от компонента, така че всеки трябва да извади пари от джоба си", посочва енергийният експерт Антон Иванов. Потребителят "трябва да е убеден и да види, че направените разходи ще имат финансов смисъл".
Възможностите са две.
Първата е свързана с изграждане на фотоволтаични мощности със система за съхранение на енергия. Това обаче по думите на експерта от една страна увеличава инвестицията, а от друга, времето, в което ефективно може да се компенсира липсата на производство от фотоволтаичната инсталация е сравнително ограничено.
Втората алтернатива е - продажбата на тази енергия, която не се използва в момента. Тук обаче имаме пречка - българското законодателство, което не разрешава това.
Енергийни кооперативи (общности)
"Законодателят даде едни много добри преференциални условия за разполагане на малки фотоволтаични инсталации на покриви, но под условие, че те се ползват само за собствени нужди. Ако искате да продадете електроенергия, тези преференциални условия вече не са така привлекателни. За да се случи това всеки трябва да бъде регистриран като данъчен склад, най-малко по Закона за акцизите, да мине тежки процедури, да има връзка с търговец, чрез който да продава своята енергия. Така че един кооператив от хора общо-взето ще трябва да има следващо звено, чрез което вече да се реализира търговска част. Това пък допълнително ще затрудни разпределянето на приходите и разходите в рамките на този един кооператив.
Стигаме до последната възможност: защо са ни необходими кооперативи ? Защото може да се окаже, че в рамките на събирателно дружество на няколко различни по характера на своята консумация собственици може да се балансира произведената енергия, така че до голяма степен тя да бъде произведена и използвана на място. Общо взето щом един потребява, друг да произвежда и така да се търси баланс вътре в общността.
Тогава вече кооперативът наистина има смисъл, защото се влагат общо пари, произведената електроенергия намалява разходите на кооператива и се спестяват не само преките разходи за енергия, но и допълнителните разходи. Страничните разходи са свързани със закупуване на енергия от мрежата като мрежови услуги, търговски надбавки и така нататък.
Тоест кооперативът е хубава инициатива понастоящем, когато е създаден между потребители, които имат личен товаров профил (потребление), което увеличава степента на използваемост на съответната ВЕИ инсталация в рамките на съдружието. Но общо-взето е доста трудно да се намери това златно сечение - от една страна да има в близост и такива други потребители, а от друга страна те да имат желание да влязат в съдружие", посочва експертът.
Алтернативата виртуални централи
Технологиите напредват все по-бързо и дават възможност за осъществяване на идеи, които доскоро изглеждаха невъзможни. Така че нищо чудно новата инициатива "виртуална централа" да влезе в България много по-бързо от очакването, а администрацията в страната ни да се окаже отново на опашката и без възможност да предостави, а съответно да се възползва от предимствата, които дават енергийните общности или кооперативи (според разбирането).
"Има и друга алтернатива, която набира сили в рамките на по-широкия свят. Това са виртуалните електроцентрали. Тогава вече вие не зависите от географското положение на фотоволтаичната инсталация, в чието изграждане участвате като инвеститор", обяснява Антон Иванов. "Голям брой фотоволтаични инсталации формират виртуална централа, а вие участвате в рамките на търговията с енергия, но при условието, че сте ВЕИ производител. От това става ясно, че в енергийните общности не могат все пак да се определят като завършена концепция, в която човек лесно да може да се ориентира, за да направи своя избор и да си направи сметката дали да се присъедини. Необходимо е доста задълбочено проучване на условията, както на потребление, така и на производство, а също на търговски взаимоотношения тогава, когато се разпределя и продава енергията и на други лица. В този смисъл независимо от честото споменаване на липса на нормативна рамка, фактически проблемът е именно в това, че е необходима техническа грамотност, за да може да се оцени, анализира и предложи един подходящ модел за конкретен случай. Моят опит показва, че хората се сблъскват с тези проблеми и казват: "О това е много сложно!" И се отказват", посочва експертът.
От разговора с енергийния експерт се очертава още един проблем, който касае по-малките и микрофирмите. Съдружието в енергийните общности или кооперативи е за 10 години и повече, за да се прояви в пълното ефектът от действието на съответната инсталация за възобновяеми източници. В същото време малките фирми не са наясно какво ще им поднесе пазарът и какви ще са възможностите й. Поради това са предубедени към подобни дългосрочни проекти.
Общините да си влязат в ролята
"Цял кръг от подобни въпроси стои пред енергийните кооперативи и анализът не само у нас, но и в Европа показва, че те се случват там, където има някаква водеща фигура, някой, който поема предварителната аналитична част, организацията по инвестиционния процес и след това поема част от рисковете, балансира част от рисковете за осигуряване на приходите за този кооператив.
Обикновено това са общините, които на местно ниво са заинтересовани да обучат гражданите, да представят пред тях възможността, да създадат интерес за развитие", категоричен е експертът. Според него примерите сочат, че най-много за енергийни общности или кооперативи са именно с участие на общините. "За България това е един подходящ модел", заключава Иванов.
Общините са тези, които на практика могат заедно с мерките за енергийна ефективност да създадат модел, който да е успешен. Както е известно вече е на ход и новата програма за саниране. В комбинация с възможностите за ВЕИ за собствено потребление биха могли да се оползотворят и доста от средствата по различни европейски програми.
"Комбинацията от мерките за енергийна ефективност и за изграждането на локални ВЕИ инсталации може да бъде най-добре осъществена и приложена с активното участие на общините. Те имат свои общински планове, те са проучили, или са ползвали консултантски услуги за локалните условия, знаят каква част от тях могат да доведат до по-висок икономически ефект. От друга страна общините могат да използват ресурсите на общинската собственост. Не става въпрос само за покривите на сградите, а и за териториална собственост, когато говорим за термални източници. Тоест, и за отопление, и за охлаждане. Следва да се говори за цикъла на управление на отпадъците, за водния цикъл. Тоест общините имат по-широк интерес и възможности да влязат на местно ниво в една комбинация от енергийна ефективност и производство от ВЕИ и да предоставят на гражданите възможност да участват в този процес и като производители и като потребители", смята експертът.
Самите общини обаче трябва да имат експертен потенциал и финансова възможност, за да предприемат това начинание. Има редица случаи обаче, в които дадена община има само един експерт енергетик, нает на работа и той рядко разбира от слънчеви централи и инвертори, а камо ли и от финансово балансиране на централите. Този проблем стои пред общините и те имат нужда от човешки и финансов ресурс, за да се справят с подобни проекти. Иначе всяка община би желала да печели "пари от слънцето", както казват в малките населени места.
Нужда от инвестиции в мрежи ниско напрежение
Що се отнася до Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в който са изредени милиони за изграждане на малки фотоволтаични системи за собствено потребление и там има пробойни. Антон Иванов дори не крие разочарованието си и по думите му "той е доста тясно скроен".
Има значителни ограничения, които утежняват възможността за осъществяване на малки проекти. "Планът за възстановяване и устойчивост дава много силна подкрепа за големи ВЕИ проекти, за вятър, за слънце. Проекти ще се реализират, но при малките проекти фактически ще се спъне именно в допълнителните изисквания, които се поставят и ограничават хората в това да направят нещо смислено за себе си", посочва той.
Освен това именно в същия този документ липсва виждането за развитието на мрежата ниско напрежение. "Мрежите ниско напрежение са ключов елемент на развитието на ВЕИ там където се потребява. Както обяснява Иванов, производството на електрическа енергия от големи ВЕИ паркове минава през централизираната система на енергийна система. В същото време за малките производствени единици въобще не е предвидено подпомагане, а става въпрос за ефективност и развитие на мрежите по управление на данни, управление на потоци, управление на комбинация от производители и консуматори на място. "Тук става въпрос и за електромобилността. Това липсва изцяло в рамките на ПВУ, а там е голямата възможност да се привлекат множество малки инвеститори и то местни. Отново ще подчертая - големите ВЕИ проекти практически ще се реализират от големи инвеститори, които ще ползват подкрепата на големи банки, но нито едните, нито другите са с произход България. В България голямата възможност, големият потенциал за привличане на инвеститори трябва да бъдат насочени към малките, местните инвеститори, които нямат възможности да правят стотици мегавати паркове, но може да са заинтересовани от няколко киловата. Когато хиляди изградят проекти от по няколко киловата постигаме ефекта на голямото. Това изисква административни усилия", коментира експертът.
В частност при Планът за възстановяване и устойчивост освен това става въпрос за един много кратък период на действие - до средата на 2025 година и, както често се случва, заложените милиони може да се окажат неоползотворени.
Така че на ход са общините, които трябва да влязат в ролята си, която им е определена по закон.
Изводът води до това, че разбира се общините ще намерят извинение с липсата на средства. Възражението е, че има европейски програми. Тук също така има значение и ролята на държавата и в частност на министерство на финансите. Както се казва, най-вероятно топката ще продължи да се прехвърля, а със сигурност решение има. В България от години проблемът с влизането на всички потоци и приноси на общините в държавната хазна поражда недостиг за местното управление.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}