17-11-2017 20-11-2018

АИКБ настоява служебният кабинет да доработи и внесе Плана за възстановяване

Работодателската организация смята, че мерките в подкрепа на хората и бизнеса заради пандемията, които изтичат на 31 май, трябва да продължат до края на годината

Снимка: istock by Getty Images

АИКБ настоява служебният кабинет да доработи и внесе Плана за възстановяване

12:48 | 17 май 2021 | Редактор : Виктор Стефанов 2 935 Снимка: istock by Getty Images

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява Националният план за възстановяване и устойчивост да бъде доработен и внесен в ЕК от служебния кабинет. В него трябва да се отчетат разумните предложения на различните заинтересовани организации. Днес социалните партньори (работодатели и синдикати) ще имат среща с вицепремиера по управлението на европейските средства Атанас Пеканов за обсъждане на плана. Това съобщи БТА, като е позова на председателя на АИКБ Васил Велев.

Възстановителният фонд на ЕС

Да се чака следващ редовен кабинет да се занимава с националния план е абсолютно неприемливо, защото това би довело не просто до голямо забавяне на инвестирането на средствата, но и до загуба на част от тях, защото има изисквания 70 процента от тези средства да бъдат договорени до края на следващата година, коментира Велев. По думите му, не е едно и също дали тези средства ще се инвестират тази и следващата година, или след две години. Колкото по-рано, толкова по-големи са шансовете на българските предприятия да успеят да запазят и разширят пазарното си присъствие, смята Велев.

Той напомни, че Икономическият и социален съвет е приел по темата два документа. Становище, в което са предложени редица промени по плана и резолюция на база на следващия вариант на плана.

Основно поискахме три неща - доработване на плана и внасянето му в срок, да се увеличат средствата за реалния сектор и средствата за пазара на труда, напомни Велев.

От средствата, предвидени за модернизация на икономиката в трите фонда - "Технологична модернизация", "Зелен преход" и "Дигитализация", в новия елемент на Стълб 1 "Програма за икономическа трансформация" в размер на 900 млн. лева, се предлага те да станат 2 млрд. лева. Това да стане за сметка на кредити от 4,5 млрд. евро, които България може да ползва, но това не е предвидено по плана, коментира Велев и напомни, че това са на практика безлихвени тридесетгодишни кредити. С това увеличение се предлага заложената в плана сума за енергийна ефективност да стане по-голяма, но да не е безвъзмездна, а под формата на кредит и така да се преразпределят средства за модернизация на реалния сектор, за насърчаване на иновациите и инвестициите в икономиката, която е най-пострадала и се нуждае от възстановяване и догонващо развитие.

Велев напомни, че е било поискано в плана да се предвиди и система за ефективен контрол на изразходването на средствата.

За съжаление нито планът е внесен в срок, нито сумите са преструктурирани, изтъкна Велев.

От АОБР продължават да са на мнение, че мерките в подкрепа на хората и бизнеса заради пандемията, които изтичат на 31 май, трябва да продължат до края на годината, каквато възможност за допустимостта на държавната помощ е определила ЕК.

Сред мерките, за които АИКБ ще настоява, е при спад на продажбите над 30 процента предприятията да имат подкрепа за постоянните си разходи, както е по временната рамка за държавната помощ на ЕК, напомни Велев. Другата мярка е за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора, която се прилага при 20 процента спад и според направеното от АИКБ и КНСБ предложение трябва да е за подкрепа на отсъстващия доход - само за времето, в което не се работи, но изцяло за сметка на програмата. Дали ще има ресурс за тях ще се разбере след оценка на състоянието и динамиката на бюджета, посочи Велев.

Как да помогнат банките

В коментар за предстоящата ревизия на Българската банка за развитие, обявена в медии от икономическия министър, Велев коментира, че е необходима промяна в пакета от условия по предоставяните кредити чрез търговските банки, за да станат те полезни за бизнеса. Той напомни, че в началото на кризата беше обявено, че с портфейлните гаранции от 500 млн. лева, които ББР ще предостави на търговските банки, трябваше да се дадат портфейлни гаранции за 2 млрд. лева кредити при облекчени условия. Велев цитира данни на финансовото министерството, според които от 13 март 2020 г. до 31 март 2021 г. са ползвани 192,2 млн. лева. Това е по-малко от 10 процента от планираните 2 млрд. лева, коментира Велев и допълни, че това означава, че тези кредити не са при достатъчно добри условия, защото за същия период са разсрочени от предприятията над 8 млрд. лева кредити. Това, по-думите му, означава, че потребност от кредитиране има, но е очевидно, че условията на кредитите по програмите на ББР не са достатъчно добри, за да са в помощ на бизнеса.

Намаляване на административната тежест

Приветстваме намаляването на административните тежести за малкия и среден бизнес, коментира Велев нареждането на служебния министър на финансите Асен Василев на новия директор на Националната агенция на приходите Румен Спецов да спре терора над малките данъкоплатци и фокусът на проверките да станат големите данъкоплатци. Наредба Н18 в отменената вече и от съда част "СУПТО" е достатъчно красноречив пример за грешна политика, за две години тормоз на сектора, време, което е загубено за бизнеса, допълни Велев.

ИЗБРАНО