КНСБ настоява за ревизия на данъчната система, за да стане тя по-справедлива, заяви лидерът на синдиката Пламен Димитров. Според него именно липсата на усещане за справедливост е основната причина за общественото недоволство в момента.
Какво иска синдикатът:
- необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната;
- 15% данък върху доходите на физическите лица;
- 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- 15% обща ставка на ДДС.
КНСБ смята, че сегашната данъчна система увеличава неравенствата.
Съотношението между най-богатия и най-ниския дял на населението е над 8 пъти. В петте процента най-богати българи има концентрация на 23 милиарда лева ресурс, има все по-обедняваща средна класа, изтъкна Пламен Димитров по време на форум, организиран от КНСБ.
Коефициентът на Джини*, който измерва неравенствата, мина 40 процента (40.1% за 2019 г., както показва таблицата на Евростат - виж по-долу - б.р.), като няма друга държава в ЕС с подобно равнище, подчерта председателят на синдиката.
"КНСБ не предлага увеличение на данъците, предлагаме по-справедливо преразпределение на данъците, никой работещ българин няма да пострада", каза Димитров.
Какво показват сметките на синдиката: кой печели и кой губи
От КНСБ са изчислили, че ако основните искания на синдиката бъдат приети, то държавният бюджет ще загуби около 4,67 млрд. лв., но, от друга страна, има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които са предложили като алтернатива на очакваните загуби. По този начин нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително 600 млн. лв.
Сметките на синдиката показват, че ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи.
Освен това, по линия на косвеното облагане, разходите на хората ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които КНСБ предлага в ДДС.
Така общата допълнителна сума, с която ще разполагат хората на година ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.
"Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага на година, ще бъде 1972 лв.", посочват синдикалните експерти.
Според изчисленията на КНСБ всички хора, които получават доходи до 2500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10 на сто на 15 на сто, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.
Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен, смятат от КНСБ. Около 100 000 са работещите българи със заплати над 3000 лева, посочиха от КНСБ.
Какво измерва и как коефициентът на Джини
Коефициентът на Джини (Индексът на Джини) е предложен от италианския статистик и социолог Корадо Джини през 1912 г. и измерва неравенството между стойностите на честотното разпределение (например нива на доход). Нулевият коефициент на Джини изразява перфектно равенство, където всички стойности са еднакви (например, когато всички в дадена група имат еднакъв доход). Коефициент на Джини от единица (или 100%) изразява максимално неравенство между стойностите (например за голям брой хора, при които само един човек получава всички доходи или цялото потребление, а за всички останали хора - нищо, коефициентът на Джини ще бъде почти единица).
В случая Коефициентът на Джини служи за мярка за неравенство между доходите или богатството. За страните от ОИСР в края на 20 век, като се има предвид ефектът от данъците и трансферните плащания, коефициентът на Джини в дохода варира между 0,24 и 0,49, като Словения има най-ниската стойност (23.9% през 2019 г. според Евростат), а Мексико най-висока.
Африканските държави са имали най-високите коефициенти на Джини преди облагане с данъци през периода 2008-2009 г., като Южна Африка отбелязва най-високите стойности в света, по различни оценки от 0,63 до 0,70, въпреки че тази цифра спада до 0,52, след като се вземе предвид социалните помощи и отново спада до 0,47 след данъчно облагане. Коефициентът на Джини за глобалния доход през 2005 г. се изчислява между 0,61 и 0,68 по различни източници.
Какви са данните за България
През 2010 г. коефициентът на Джини за страната ни е бил 33.2%, минава през 35.4% през 2013 г., 37% за 2015 г., 40.2% през 2017, спада до 39.6 през 2018 г., за да се вдигне до 40.8% за миналата година. Това е най-високата стойност в ЕС. Най-близки стойности до България имат Румъния, която стига до 34.8% за 2019 г., Литва и Латвия са около 35%.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}