3 тежки месеца и още 6 за възстановяване: Прогнозата на Георги Ангелов в Студио Dir
Всички прекопирахме мерките от Германия, просто някои държави са по-щедри от други
Нaвлизаме в нов етап на извънредното положение. Общественото напрежение расте, смисълът от ограниченията се разколебава, появяват се странични проблеми. Бизнесът буксува, икономиката се забавя, а най-голямото струпване на хора е пред бюрата по труда.
Какви възможности стоят все още пред нас?
Специално за аудиторията на Dir.bg поканихме икономистите Илина Лилова - съавтор на стратегията "България на две скорости", и Георги Ангелов от "Отворено общество". Двамата представиха своите гледни точки за това как с наличните ресурси да подсигурим основните икономически опори, да подпомогнем бизнеса и да се преборим за съхраняване на работните места и оцеляването на обикновения човек - социално, здравно и икономическо.
След като в събота публикувахме разговора с Илина Лилова, днес на вашето внимание представяме цялото интервю с Георги Ангелов:
- Кое е най-важно по време на извънредното положение и още колко време можем да издържим?
- Трябва да имаме предвид, че все пак трябва да оцелеем. Ако имаме по няколко хиляди ковчега всеки ден е по-зле, отколкото по няколко хиляди безработни. На безработните можем да помогнем и по време, и след кризата, докато фаталният изход не може да се обърне. Затова и историята ни учи от предишни пандемии, че тези, които вземат ранни мерки, се справят по-бързо с вируса и по-бързо го елиминира. След това те имат и по-бързо възстановяване на икономиката. Докато тези, които имат полумерки, не могат да се справят с вируса, не могат да се правят и с икономиката, защото дълго време след това има втора, трета, четвърта вълна. Всъщност, да победиш вируса, не е еднократно действие, а борба години наред. Това е много по-скъпо икономически. Така че от тази гледна точка най-важното е по-бързо да се справим с вируса, а през това време мерките да са такива, че фирмите и хората да оцелеят - да им се помогне. След това, като започне възстановяването, ще има нужда от помощ, за да се случи по-бързо то.
- Предлагате да се разрешат разходките в паркове и планини под условия на безопасност, часови период и отделяне на рисковите групи. Защо?
- Огледайте се по улиците. Хората са на 5-10 метра един от друг, заобикалят се отдалече, повечето носят маски. Имаме дисциплина. По същия начин могат да се организират и в парковете - ако не се събират повече от двама човека, ако стоят на повече от 2 метра един от друг. Полицията, вместо да ги спира на входа на парковете, може да обикаля и следи да няма струпване на хора. Със същите ресурси ще постигнем по-добър ефект. Тук не говорим да се пускат въртележките и кафенетата в парковете, а човек да излезе да се разходи половин час в парка. Не някакви струпвания на хора, а по-скоро за нормална ежедневна разходка. Нещо, което виждаме, че си позволяват в други страни, да кажем джогинг в парка. При разходките на кучета в парка виждаме, че не се получават струпвания, няма разпространение на зараза. По същия начин можеш да излезеш с детето, със съпруга или с друг роднина. Може да се въведе разграничение между различните групи, както е в магазините - сутрин за възрастни, следобед - за по-млади хора. Това ми се струва сравнително безрисково.
- Привърженик сте и на масово тестване на рискови групи - но не по възраст, а спрямо социални контакти.
- Статистиката е важна и наистина се вижда, че някои групи са по-рискови от гледна точка на заразяване. Ако един човек стои вкъщи 3 седмици, той няма откъде да се зарази, докато да кажем лекар, който лекува болни по 14 часа на ден, полицай, някой на гише в бюрото по-труда, естествено, че като обслужиш 1000 човека, има много по-голям шанс един от тях да те зарази. За този тип рискови групи трябва да има повече тестване. При тестването в Спешна помощ и се видя, че има няколко заразени. Ако тестваме и другите рискови групи, ще можем да хванем още заразени, да ги извадим от работното им място, да ги сложим в карантина и съответно те да не заразяват други. С тестване на рисковите групи, които са всеки ден в активен живот и активен риск да се заразят, бихме могли да изолираме вируса. Най-важното при един вирус е да не се разпространява. Ако един вирус не се разпространява, той умира. Просто всички болни оздравяват, останалите не се заразяват и вирусът изчезва.
Това се случи в Ухан - просто 70 дни карантина и на 71-вия ден вируса го няма, просто изчезна. Виждате, че вече отвориха голяма част от града, където епидемията беше просто безконтролна. За два месеца и половина вирусът изчезна. Това е смисълът на мерките. Един от подходите е да се тестват рисковите групи, за да се изтеглят заразените в болница или под карантина и да не предават вируса на други. Това е южнокорейският подход. Всеки заразен се поставя под карантина. Заедно с тези, с които е контактувал. Съответно вирусът не може да се разпространява. Така че това също е нещо, което би трябвало да се развие, към тези рискови групи да има особено внимание и повече тестване. Целта е се хване заразеният и той да не разпространява повече вируса. Това е един от подходите за по-бързо спиране и ограничаване на заразата. Нека да го разберем. Не е нужно дори всички да имаме стаден имунитет. Просто в момента, в който вирусът спре да се предава и се спазват мерките, той умира.
- Споровете се простират от подозрението, че броят на жертвите се преекспонира, до напълно обратното - че в световен мащаб починалите извън болници остават скрити за официалните данни. По какъв начин икономистите боравят със здравната статистика, която лежи в основата на почти всяко управленско решение и неговите пропорционално отражение върху света на финансите?
- Аз ползвам само проверена и официална статистика. Носеха се слухове, че в Италия нямало толкова умрели, били колкото предишни години, но кметството в Бергамо публикува статистиката по месеци за 10 години назад. Вижда се много ясно как през месец март тази година има 4-5 пъти повече починали, отколкото всяка година преди това десетилетие назад. Много лесно се оборват тези слухове с реални данни. От друга страна в България е точно обратното положение. Ние бяхме взели мерки, бяхме затворили училищата и детските градини, преди да дойде вирусът. Именно затова имаме толкова малко смъртни случаи. Той въобще не можа да се разпространи, тъй като децата имат най-много контакти в училищата и градините, там най-бързо се предават вирусите. Затова и при грипна епидемия затваряме училищата и тя спира. Просто децата и най-младите имат най-много контакти. Като спреш училищата, няма как да се разпространи вирусът. Това е нашата другата крайност. Като се вземат ранни мерки, един вирус не се разпространява въобще и съответно нямаме много хора, които да препълват болниците. Това е разликата между закъснели мерки в Италия и ранни в България.
- Ако по други теми има спорове, най-сигурен от всички е резкият скок в броя на безработните. Основната мярка за противодействие 60/40 предизвика условности, а от социалния министър разбрахме, че механизмът няма да стигне до крайния бенефициент преди 16 април. Какво е Вашето тълкуване на постановлението?
- Постановлението се промени няколко пъти и сега предстои още една промяна, която се надяваме да е в положителна посока - да се изчистят спорните въпроси и поне да е ясно какво точно се иска от фирмите. По данни от 9 април над 16 600 вече са записванията по мярката 60/40 (бел. ред. към 11 април те са 30 000). Доста бързо расте в последните няколко дни, след като държавата обяви, че ще поеме и осигуровките. В този смисъл мярката заработи доста по-добре. Това е положителното. Ако си спомняте, в началото мярката беше само към баровете и ресторантите. Тя беше ограничена в един малък сектор, който обхваща минимална част от заетите, а те дори нямаха интерес към нея. След това се разшири за всички сектори от икономиката при определени изисквания, след това се разшири обхватът - не само 60% от заплатата, а и от от осигуровките. Сега очакваме третата промяна в облекчаване на допълнителните условия за фирмите.
Това е положително този път. За разлика от предишни кризи, в рамките буквално на няколко седмици, правителството реагира. Видя, че някои неща не работят в мярката, промени ги. Видя че други не работят, промени ги. Сега вижда, че трети не работят, и тях ще промени. Такава бърза реакция не сме виждали досега. Ще припомня, че в предишната криза, преди точно 10 години, имаше подобна мярка. Тя беше записване в едно постановление, никога не беше променена и почти никой не се възползва. Тя беше с толкова изисквания, бяха необходими тримесечни отчети, за да докажеш, че са ти спаднали приходите, да задържиш работника години наред и т.н. Беше толкова рестриктивна, че никой не се възползва. Сега в началото пак беше рестриктивна, видя се, че не работи, след това се разшири, облекчи и стана по-щедра буквално за седмица. Този път реагираме много по-адекватно на кризата от предишния. И това не е само в България. Ако видите и централните банки какво правиха в предишната криза в Еврозоната 5 години, докато централната банка реши да направи нещо по-решително, сега на втория ден, на втората седмица имаме трилиони намаление на лихвите.
- Пред бюрата по труда обаче ври и кипи. Разправиите на опашките стигнаха дотам, че служители вече отказаха да работят.
- Разбира се, има неща, които не са толкова добре. Спомняме си как само допреди няколко седмици, че като има опашка, винаги имаше спорове. Сега виждаме опашка, на която хората стоят през два метра, пред магазина никой не спори с никого, станахме като японци. Това наистина е голяма промяна, но все пак опашката пред бюрото по труда е ненужна. Спокойно може да се направи една лека електронна услуга, в която човек да си снима, прикачи документите и да ги изпрати онлайн. Без електронен подпис. Ето един проблем, който не се решава. Не си спомням точно града, но там го бяха направили така. Електронна услуга без електронен подпис. Защо това да не се разпространи в цялата страна? Разбира се, че един документ, ако го подпишеш ръчно, сканираш и изпратиш по мейла, той е валиден и се признава от съда и всички органи. Забележете изискванията досега. Работодателят уведомява НАП, че те е уволнил, след това отиваш в Бюрото по труда, а после в НОИ да се запишеш за помощи - три процедури за едно и също нещо. Спокойно може работодателят, като уведоми НАП, оттам автоматично да информират Бюрото по труда, а то - НОИ. С една електронна процедура да се спести цялото чакане, съвсем лесно може да стане. Затова ми се струва, че тук малко сме в дълг, да очакваме, че един безработен ще изкара електронен подпис, за да извърши една-единствена услуга в живота си. Той не очаква след това пак да му се налага да го ползва. Проблемът е, че никой няма да си изкара електронен подпис, за да използва една единствена услуга. Докато не се предложат 1000 услуги, които човек да ползва, не си заслужава. Затова в момента по-скоро процедурата трябва да се облекчи и да не се изисква електронен подпис.
- Свързани сме с най-засегнатите икономики - Германия, Франция, Италия. Ако те не се стабилизират, не отиват ли на вятъра опитите ни да направим и невъзможното на собствен терен?
- Факт е, че още преди извънредното положение в България, туризмът просто спря. Чужденците, които идват у нас - половин милион на месец дори в слабините за туризма месеци, ги няма. А през март, април - въобще. И това не е заради нашето извънредно положение. Всички резервации бяха отменени още преди това. Просто никой не лети в чужбина, ако има пандемия. Англичаните си стоят в Англия, а германците в Германия. Докато не се изчисти вирусът от цяла Европа, е малко вероятно да се отворят границите и да се възстановят полетите. Никой няма да лети от страна, която има вирус, в страна, която няма. Или обратното. Това би означавало вирусът да се върне обратно, което се вижда в Китай. Там пребориха епидемията, но сега от чужбина, като се връщат хора или като идват чужденци, те носят нова зараза и може да започне втора вълна. Затова те забраниха влизането на чужденци, докато не се премахне вирусът в целия свят. Тази взаимовръзка между отделните страни не можем да я пренебрегнем.
Докато германската заводи за автомобили са затворени, нашите предприятия за компоненти и части няма да работят. Те просто са свързани с немските. Ако никой не купува коли, което е нормално по време на пандемия, няма да има и търсене за нашата заводи. Тази част от нашата индустрия и услугите, която е насочено за външния пазар, ще се възстанови, когато нашите търговски партньори отворят своите заводи. Това е неизбежно. Ние нямаме влияние върху този факт. Няма как да накараме Италия да започне да купува автомобили, защото в момента те се борят с трупове .
Нямаме влияние върху външната икономика, но имаме върху вътрешната. А в нея забелязвам едно събуждане. Да кажем, всички фризьорски салони бяха затворени три седмици, но сега отвориха. Видяха, че може да се работи, ако това става с предварително записване, дезинфекция след всеки клиент, фризьорът с маска и т.н. Ако обслужваш по един клиент, а не да се събират по 10 човека да си говорят, след него направиш дезинфекция, всъщност рискът намалява и можеш да работиш безрисково. Така фризьорските салони, повечето магазинчета, някои баничарници отвориха и лека-полека този първоначален шок отмина. Вече забелязах дори задръствания в София, което не съм виждал от три седмици. Практически преди нямаше никакви коли. Сега изведнъж задръствания на светофари по 5-10 минути.
- Доколко е добра тази новина на фона на ограничителните мерки?
- Мерките се спазват. В градския транспорт няма никой, но хората, по един в кола, си пътуват безопасно от точка "а" до точка "б", без да се бутат в други. Просто лека-полека започва да се възстановява част от бизнеса, който беше затворен от страх, без да има нужда, без да има заповед на министъра. Виждате как бензиностанциите много бързо се оборудваха със стъкло, което отделя персонала от клиента, с ръкавици, с маски. Много бизнеси могат да работят достатъчно безрисково - и аптеки, и хранителни магазини, и други.
- Големите икономики могат да си позволят изсипване на т.нар. хеликоптерни пари, но при нас мащабът е съвсем различен. С кои държави можем да се сравняваме обективно от гледна точка на икономически мерки?
- Българските мерки ги прекопирахме от Германия по една проста причина. Когато започна кризата и България също влезе в извънредно положение, само Германия беше измислила свои мерки. Мярката държавата да плаща 60% от заплатите дойде от Германия, мярката да се дават гаранции по нови кредити за фирми дойде от Германия, отлагане на данъчни срокове - също. Едно към едно са взети оттам тези мерки. Не само България, но и всички други европейски страни направиха същото, но с различна щедрост - според това с колко пари разполагаш и колко гаранции за кредити може да дадеш. Всички прекопираха германските марка. Разбира се, някъде 60%, на други места е 70%, но не е от брутния доход, а от нетния доход, не се поемат осигуровките и така нататък, но горе-долу мерките са едни и същи в цяла Европа, защото всички ги взеха в Германия.
Германия защо ги имаше готови? Защото те приложиха абсолютно същите мерки в предишната криза през 2009 година. И в по-предишната. Те имат тествани мерки, които са ги прилагали многократно, бяха им готови, просто ги публикуваха и казаха "Това са ни мерките наведнъж". Всички други страни, които нямаха такива мерки, взеха немските. Затова и в България не сме измислили топлата вода, всичко взехме от Германия. Въпросът е в приложението, в детайлите и колко бързо ще стигне до бизнеса. Но като обхват и като вид мерки, са едни и същи - и в Германия, и във Франция, и в Дания, и в Ирландия, и в България. Въпросът е, че в България мерките са ограничени до безработните - на тези, които са заплашени от уволнение, държавата им поема по 60% от заплатите, а на тези, които вече са уволнени, им плаща помощ за безработица. В други страни разшириха това и до самонаетите. Това е по-щедрото във Великобритания например. България от своя страна каза: "Който е плащал във фонд "Безработица" и се е осигурявал за безработица, на него му помагаме, а за останалите ще мислим други мерки". Това реално е разликата - в обхвата. Кой е включен в мерките? При нас засега за самонаетите и за тези в неплатен отпуск има тази идея да се дават безлихвени кредити, но тя още не е реализирана. Виждаме, че се сменя ръководството в Българската банка за развитие, така че вероятно ще отнеме известно време, докато се реализира мярката.
- Как гледате на ползата от временни мораториуми по кредити за лоялните платци и как оценявате стабилността на банковите институции и техните мерки - включително и от БНБ?
- В момента, в който започна предишната криза, банките спряха да отпускат кредити. Само събираха, не отпускаха нови. Събираха пари, които не им трябват, но се получи така, че заради липса на финансиране много бизнеси пострадаха. Те бяха солидни, но им трябваше финансиране, за да се разширят или за да продължат дейността си. Те не го получиха и пострадаха заради ликвидни проблеми, а не защото имаха проблем със стабилността. Бизнесът си е стабилен, но ако няма достъп до оборотно кредитиране, не може да се развие.
В предишната криза и в България, и в другите страни тези мерки се забавиха. В САЩ това беше ипотечна криза. Банките не дадоха време на хората, нямаше мораториум по плащанията, а направо им взеха жилищата. Но се оказа, че като вземеш няколко милиона жилища, не можеш да ги продадеш и нямаш никаква полза. Затова този път регулаторите казаха "няма смисъл да взимаме жилищата и после да ги хвърлим на безценица на пазара, когато няма кой да ги купи, по-добре да дадем тези хора 3, 6 или 9 месеца мораториум". Т.е. удареният от кризата да не плаща няколко месеца, а когато се възстанови, ще продължи да си плаща същия кредит. Няма нужда му се взима жилището, няма нужда бъде оставен на улицата, няма нужда банката да поема загуби, като продаде жилището на безценица в разгара на кризата. Това дойде от Америка, първо там го направиха. Регулаторите казаха на банките "Моля ви, говорете с вашите клиенти. Който е засегнат от кризата, дайте му някакъв гратисен срок, в който да не плаща. Той, разбира се, ще го направи отново, но едва след края на кризата". По-късно това се разпространи в Европа и в България.
Това наистина е една поука от предишната криза. Липсата на ликвидност може да убие много повече бизнеси отколкото самата икономическа криза. Сега се работи усилено върху този подход. В този смисъл за банката не е никакъв проблем, ако в една кратка криза, от 3 до 6 месеца, някой не плаща при положение, че след нея той ще си върне работата и ще продължи да обслужва вноските си. Това е и в неин интерес. Иначе трябва да обяви кредита за лош, да трупа провизии, да регистрира загуба, а след това да събира обезпечението.
Представяте ли си заради няколко месеца спиране на бизнеса една банка да отиде да вземе машините от едно предприятие и да ги продаде? В такъв случай ще отидат за старо желязо, защото при спряла икономика никой няма да търси машини. Тогава това предприятие не може да тръгне отново. То не просто спира, а никога не може да се възстанови, защото вече няма да разполага с нужните машини. Затова е по-добре те да останат там, пак са обезпечение по кредита, но нека си стоят там и след 3 месеца, ако тръгне предприятието, банката пак ще си удържи своите вноски. Това е по-добрият вариант. В предишната криза се видя, че е лош вариантът да вземеш обезпеченията и ги хвърлиш на пазара, когато няма купувачи. Затова всички банки по света сега реагират по-адекватно. Добре е, че още помнят предишната криза и си взели правилните поуки. И банките, и регулаторите, надявам се и бизнесът.
- Кое е по-важно - опазването на всеки един бизнес или приоритетни мерки за най-добрите по сектори, на които може да се разчита дългосрочно?
- Tези, които преди са имали по-добър модел, ще продължат да работят, но вероятно ще има и смяна на моделите. Вижте как някои предприятия, например текстилни, казаха "кризата ни удари, затворихме", но други започнаха да произвеждат маски, защитни облекла. Те успяха да натоварят производствата с много бърза промяна в това, което правят. Никой сега не си купува костюм, тъй като не ходи на работа. Работи от вкъщи. Но в момента се търсят маски, защитни облекла и тези, които успяха бързо да обърнат бизнеса, вероятно месеци наред ще правят много големи обороти с поръчки и от България, и от чужбина, ще генерират печалби и ще наемат повече хора. По-адаптивните ще бъдат по-успешни. Също виждаме, че онлайн магазините, които в България бяха нумизматична рядкост, почти никой не ги ползваше, сега изведнъж получиха огромен растеж на поръчките, с които някои от тях даже не могат да се справят все още. Тези, които все пак залагат на бизнес модели, разчитащи на дигиталната икономика, на онлайн покупки, не просто ще оцелеят, а и в момента правят огромни растежи. Компания като "Амазон" обяви, че наема 100 хиляди нови работници, толкова много поръчки има, толкова много много натоварване. Това е нещо, което и в България го наблюдаваме. Сега е моментът за онлайн компаниите да вземат пазарния дял, да отнемат от старите, които са затворени или хората избягват да ходят в техните магазини.
Има и други добри новини. За няколко дни се оказа, че училищата могат да превключат и да почнат онлайн. Покрай децата, разбира се, и майките, и бабите, и родителите се научиха как се работи с тези технологии. Виждаме също и че много срещи, за които преди трябваше да хванеш самолета, да пътуваш 3 дни до САЩ, след това още толкова на връщане, могат да бъдат проведени онлайн, без въобще да се разкарваш до другия край на света и да харчиш излишни пари. Вероятно много бизнеси, ако са умни, ще съкратят подобни разходи. Няма да има толкова безсмислено обикаляне на света, хората ще правят много повече онлайн срещи и така ще свършат голяма част от работата, без да хабят излишен ресурс.
Имайте предвид и нещо друго. Един от големите проблеми на София са задръстванията и замърсеният въздух. Вече се забелязва, че много от хората могат да работят от вкъщи и след кризата очаквам инициативи точно на големите и задръстените градове да стимулират тази тенденция. С данъчни облекчения или по друг начин, вместо да има струпване на офиси в центъра и всяка сутрин и вечер стотици хиляди автомобили да замърсяват, нека има стимул за фирмите от страна на общините, от градските управи, за да може да се спести цялото това безсмислено пътуване. Цял месец вече наблюдаваме как много фирми работят по този начин. Оказва се, че може. Безсмислено е да се плащат пари за толкова много офиси, при положение че голяма част от персонала работи успешно от дома си. Особено по-кретивните професии - на тях не им трябва офис, а място да мислят.
- Няма как да подминем и друга ключова тема по оцеляването в тази рискова среда - новия лимит на държавния дълг. За какво трябва да се използва полезната част от него, при положение, че фискалният резерв няма да пада под 5 млрд. лева?
- В момента нямаме някаква спешна нужда от нов дълг и това беше обяснено и на депутатите. Това е нещо като застраховка, ако кризата продължи по-дълго и дефицитът е по-голям от планирания. Знаете, че ревизията на бюджета е направена при 3% спад на икономиката, докато Европейската комисия, да кажем, има сценарий за 10% спад - не само на българската, а на цялата европейска икономика. Заради голямата несигурност в Германия и в САЩ има сценарии за десетки проценти спад. Но наистина в момента нямаме нужда. В Закона е записано, че всъщност само 3.5 млрд. лв. могат да бъдат похарчени за покриване на дефицита. Всичко друго остава във фискалния резерв, така че и този ход не е по-различен от това, което правят другите държави.
- Досега акцентирахме върху нуждата от ликвидност. Дали това ще е достатъчно за възстановяване на капацитета на фирмите или са необходими и бързи структурни реформи на държавно, общинско и фирмено ниво?
- Вероятно няма да е достатъчно и ще се появяват нови проблеми в нови отрасли и в нови сектори, които ще трябва да се решават поетапно. Затова най-важното е да се следи, може би седмица за седмица или дори ден за ден, какво се случва в отделните сектори, да има контакт между съответните бизнеси, асоциации и правителството, за да може бързо да се реагира. Видяхме, че понеже в някои общини има много ограничителни мерки и не може да си отидеш дори до нивата, много земеделски производители бяха притеснени, но държавата издаде заповед за отмяна на всички допълнителни разпоредби, които пречат на хората да обработват земята си. Това е подходът. Да се следи къде има проблеми заради ситуацията, да се реагира бързо и въпросите да се разрешават. Няма как да предвидим всички проблеми и да ги запишем някакви решения. По-скоро въпросът е в адекватната реакция, защото ако сега се изпусне моментът например за обработка на земята, засаждане или продажба на семена, след това, 3 месеца по-късно, дори да направим нещо, вече няма никакво значение. Така че много бързо трябва да се реагира навсякъде, където има проблем.
А структурни промени, разбира се, че трябва да има. Казах вече за бюрото по труда. Най-лесният начин е да се направи добре електронна услуга, където без електронен подпис да се подава документацията и така ще решим чакането на опашки по различни институции на десетки хиляди граждани. Това трябва да се направи веднага, а не да се оправдаваме. Аз, ако отида да си изкарам електронен подпис и се науча как да работя с него, ако това можеше да го направи всеки за кратко време, досега сме решили проблема. Ние имаме електронни подписи от 20 години. Просто е трудно да се работи с тях и не всеки може да се научи от днес за утре.
- Опитът за фиксирани цени на всички стоки и услуги в големите магазини беше приет като екзекутиране на бизнеса и парламентът даде крачка назад. Държавата обаче успя да наложи на хранителните вериги да защитават българските продукти?
- В тези времена българските производители неизбежно ще повишат пазарния си дял. И заради логистични проблеми, и заради това, че са по-близо до крайния потребител. Дори не е нужно да се налагат административни мерки, а просто ситуацията е такава, че колкото по-близо си до крайния потребител, толкова повече ще увеличиш пазарния си дял. Ако караш продукция от другия край на Европа и трябва да минеш през 14 граници, каквито и зелени коридори да има, е естествено, че ще е по-скъпо, по-трудно и по-рисково. Затова местните производители неизбежно ще вдигнат пазарния си дял, а по-иновативните от тях ще го запазят и след кризата. За тях това е възможност не просто за няколко седмици да се вдигнат и след това да бъдат издухани от конкуренцията, а напротив - да установят трайни отношения със своите клиенти, търговци и т.н., за да бъдат дългосрочно успешни на този пазар. В момента това се случва. Тези, които са по-предприемчиви, капитализират този успех в дългосрочен план.
Аз например, като отидох в аптеката да си купя маски, имаше само български, защото в чужбина също има дефицит, няма износ и такава продукция просто няма начин да пристигне от друга държава, освен от България. Това е пример как много български предприятия ще започнат да произвеждат нещо, което не са правили до момента. Преди Китай заливаше с евтини маски целия свят, но сега не може да задоволи и собственото си търсене. По тази причина се отваря ниша и българските производители ще натрупат опит и отношения с доставчици и с аптеки, за да продължат да се развиват и след кризата. Това се вижда в Азия. Там, където е имало предишна вирусна епидемия - в Южна Корея, в Хонконг, хората си носят маски много повече, използват ги и за мръсен въздух, и за други случаи. В Япония е съвсем нормално да ходиш с маски, има дори и дизайнерски. Това е пример как българското производство може да заеме пазарна ниша. Не е нужна административна мярка, а да сме малко по-адаптивни към новата среда.
- Каква е вашата прогноза за икономическия спад и в какъв сток можем да очакваме възстановяване при условията в България?
- За мен най-реалистичният сценарий към настоящия момент е може би 3 месеца тежка рецесия, докато е затворена европейската икономика, съответно и нашата, след което сравнително бързо възстановяване във втората половината на годината. Това не е толкова теоретичен сценарии, защото го наблюдаваме в Китай. След 3 месеца рецесия и спад на продажбите, на потреблението, в последните седмици наблюдаваме как лека-полека производството се възстановява. Проблемът на Китай е, че сега те възстановиха заводите, отвориха ги, но няма на кого да продават, защото в основните им пазари - САЩ и в Европа, няма кой да купува. Те първо изстрадаха 3 месеца заради карантината, но сега ще трябват още толкова. Т.е. ефектът в Китай вероятно ще продължи 6 месеца. Затова при нас въпросът е координирано всички европейски страни да приложат мерките, за да може, като се отворят едновременно всички предприятия, да имаме бързо възстановяване в цяла Европа, а не една държава да отвори, друга да затвори, едната да тегли напред, а другата надолу, за да не получим този втори цикъл на икономическа криза като в Китай. Затова ми се струва, че сценарий с тежка криза за 3 месеца и след това 6 месеца за бързо възстановяване изглежда реалистичен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}