17-11-2017 20-11-2018

България и кризата: Гледахте икономистите Георги Ангелов и Илина Лилова в Студио Dir

Колко струва войната с вируса и можем ли да я спечелим в настоящето, без да жертваме бъдещето?

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

България и кризата: Гледахте икономистите Георги Ангелов и Илина Лилова в Студио Dir

Колко струва войната с вируса и можем ли да я спечелим в настоящето, без да жертваме бъдещето?

12:35 | 10 април 2020 | Автор : Никола Костадинов 52 47727 Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Нaвлизаме в нов етап на извънредното положение. Общественото напрежение расте, смисълът от ограниченията се разколебава, появяват се странични проблеми. Бизнесът буксува, икономиката се забавя, а най-голямото струпване на хора е пред бюрата по труда.

Студио Dir

Колко струва войната с вируса?
Можем ли да я спечелим в настоящето, без да жертваме бъдещето?
Какви са възможности стоят все още открити пред нас?

В предишното издание на Студио Dir София Касидова обясни как Българската банка за развитие ще подкрепи бизнеса, а Михаил Кръстев представи 20-те мерки за съхраняване на икономиката, съставени от него и дясната платформа "Консерватор".

Специално за аудиторията на Dir.bg сега сме поканили икономистите Илина Лилова - съавтор на плана "България на две скорости", и Георги Ангелов от "Отворено общество".

Двамата представиха своите гледни точки за това как с наличните ресурси да подсигурим основните икономически опори, да подпомогнем бизнеса и да се преборим за съхраняване на работните места и оцеляването на обикновения човек - социално, здравно и икономическо.

Гостите обединиха мнението си около това, че здравните мерки до този момент са ефективни. Като най-важен елемент те посочиха изпреварващите действия на властите, които на този етап предотвратяват подобен на италианския сценарий с множество жертви на коронавируса. Допълнителна увереност вдъхва и високото ниво на лична дисциплина, която хората вече демонстрират с поведението си. Именно на това залага Георги Ангелов в предложението си за по-свободен режим в парковете.

"Огледайте се по улиците. Хората са на 5-10 метра един от друг, заобикалят се отдалече, повечето носят маски. Имаме дисциплина. По същия начин могат да се организират и в парковете - ако не се събират повече от двама човека, ако стоят на повече от 2 м един от друг. Полицията, вместо да ги спира на входа на парковете, може да обикаля и следи да няма струпване на хора. Със същите ресурси ще постигнем по-добър ефект", обясни Георги Ангелов.

Той даде пример, че и други страни си позволяват подобно здравословно облекчаване на някои мерки, като разрешават например джогинг в парка или семейна разходка, а след това уточни:

"Може да се въведе разграничение между различните групи, както е в магазините - сутрин за възрастни, следобед - за по-млади хора. Това ми се струва сравнително безрисково".

Виж още Как ББР може да осигури 4 млрд. лв. кредитен ресурс, като поеме 80% от риска?

Предложението на другия гост - Илина Лилова, представлява план за минимализиране на икономическите щети, разработен съвместно с бизнесмена Красен Кюркчиев. "България на две скорости" залага на разделяне на хората на защитена (под риск) и активна (до 65 г. и без придружаващи заболявания). Изготвянето на плана тръгва от разбирането, че болестта не е еднаква за всички. То е потвърдено и от статистическите данни до този момент, според които хората над 65 години са много по-застрашени от младите.

"Това са много прости четири стъпки. Първата стъпка е да определим коя е точно рисковата група. Втората е физическото отделяне в публичните пространства. Това наистина може да стане не само в супермаркетите, а и в парковете, в банките, в учрежденията - без някакъв допълнителен ресурс или много по-сложна организация от сегашната. Третата стъпка е да насърчим отделянето в домакинствата, защото отделянето в обществените пространства е ефективно, доколкото те след това не се приберат заедно и не споделят едно домакинство. Четвърта стъпка е определяне на различните мерки за различни групи. Във всеки един етап от епидемията мерките за защитената група трябва да осигуряват нейната максимална изолираност и предпазване от вируса, докато мерките за активната група да бъдат една стъпка по-леки, за да могат тези хора да запазят икономическата си активност и да съхранят икономиката на страната", обясни Илина Лилова.

Тя подчерта, че това не включва сваляне на всички ограничения за младите:

"Напротив - скоростта, с която ще се движат двете групи, се определя на базата на етапа, в който се намираме. Тя трябва да се променя постоянно, но е ясно, че за двете групи трябва да важат различни правила. Това е и същността на стратегията. Тя не е алтернатива на мерките в момента, а по-скоро допълнение - различен поглед".

Положителните ефекти от мерките до момента обаче се редуват с негативните последици, които все по-често виждаме. Над 60 хил. души са останали без работа от началото на извънредното положение с тенденция за увеличаване до 370 000 в края на годината. Основната мярка за противодействие 60/40 предизвика толкова условности за това кой ще поеме осигуровките, че дори и след окончателното гласуване остават въпросителни.

Георги Ангелов все пак вижда нещо положително - това, че за разлика от предишни кризи, правителството е реагирало бързо на неработещите мерки и е започнало да ги променя:

"Постановлението се промени няколко пъти и сега предстои още една промяна, която се надяваме да е в положителна посока - да се изчистят спорните въпроси и поне да е ясно какво точно се иска от фирмите. По данни от четвъртък сутрин над 16 600 вече са записванията по мярката 60/40. Доста бързо расте в последните няколко дни, след като държавата обяви, че ще поеме и осигуровките. В този смисъл мярката заработи доста по-добре. Това е положителното. Ако си спомняте, в началото мярката беше само към баровете и ресторантите. Тя беше ограничена в един малък сектор, който обхваща минимална част от заетите, а те дори нямаха интерес към нея. След това тя се разшири за всички сектори от икономиката при определени изисквания, след това се разшири обхватът - не само 60% от заплатата, а и от от осигуровките. Сега очакваме третата промяна в облекчаване на допълнителните условия за фирмите".

Илина Лилова се съгласи, че колаборацията между правителството и бизнеса оставя добро впечатление, а Георги Ангелов припомни, че при кризата преди 10 г. е имало подобна мярка. Тя само е била записана в постановление с извънредно много изисквания и никога не е била променена така, че някой да се възползва.

Икономистът от "Отворено общество" обърна внимание и върху това, че на организационно ниво продължава да има неща, които все пак "не са чак толкова добре":

"Опашката пред Бюрото по труда е ненужна. Спокойно може да се направи една лека електронна услуга, в която човек да си снима, прикачи документите и да ги изпрати онлайн без електронен подпис. Ето един проблем, който не се решава. Не си спомням точно града, но там го бяха направили така. Електронна услуга без електронен подпис. Защо това да не се разпространи в цялата страна? Разбира се, че един документ, ако го подпишеш ръчно, сканираш и изпратиш по мейла, той е валиден и се признава от съда и всички органи. Забележете изискванията досега. Работодателят уведомява НАП, че те е уволнил, след това отиваш в Бюрото по труда, а после в НОИ да се запишеш за помощи - три процедури за едно и също нещо. Спокойно може работодателят, като уведоми НАП, НАП автоматично да уведоми Бюрото по труда, а то - НОИ. С една електронна процедура да се спести цялото чакане".

Според Илина Лилова проблемът с безработицата наистина е много сериозен, но докато опитваме да се справим с него, трябва да приемем и някои от неизбежните правила в сектора:

"Всяко работно място е важно наистина, но в същото време кризата е катализатор, който ще отсее по-слабите, бизнесите с дългосрочни проблеми. След кризата в по-добро състояние ще се бизнесите, които са били солидни и преди това. Не трябва да губим работни места, но в същото време трябва да си даваме сметка и че някои ще бъдат загубени - от бизнесите, които са имали дългосрочни проблеми. Напълно съм съгласна с тезата, че бързооборотните бизнеси могат много лесно да се възстановят, защото ресторантът е там, масите са там, оборудването е там, фабриката е там, машините са. В момента, когато сме готови да рестартираме икономиката, бизнесът много лесно ще се възстанови"

Какво още казаха Георги Ангелов и Илина Лилова за необходимостта от масово тестване, протекционистките мерки за българското производство в големите търговски вериги, банковата система, новия лимит на държавния дълг, прогнозния икономически спад и очакваното възстановяване?

Отговорите на тези и всички други въпроси вижте във видеото!

ИЗБРАНО