По-голям растеж в заплащането на труда през 2016 г. са отбелязали като цяло нископлатените отрасли - "Преработваща промишленост" (11.2 на сто), "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" (14.2 на сто), "Хотелиерство и ресторантьорство" (12.3 на сто).

Това каза директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев, цитиран от БТА, който представи извадки от годишния доклад на Института за динамиката на работните заплати.

Някои от водещите като равнище на средна работна заплата отрасли са регистрирали значително по-слаби увеличения - "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (2.2 на сто), "Добивна промишленост" (2.1 на сто), "Финансови и застрахователни дейности" (5.1 на сто), допълни Томев. По думите му силно се откроява едно изключение - секторът "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", който е лидер в заплащането на труда, бележи и сравнително висок растеж от 10.4 на сто през изминалата година.

Сектори с традиционно силно синдикално присъствие са показали значителни различия в динамиката на нарастване на работните заплати - "Транспорт, складиране и пощи" (9 на сто) "Държавно управление" (8.6 на сто), "Образование" (5.9 на сто), "Хуманно здравеопазване и социална работа" (10.5 на сто).

Средната работна заплата нарасна от 878 лв. през 2015 г. до 962 лв. по предварителни данни за 2016 г. (номинален растеж от 9.6 на сто). Основен принос за това има частният сектор, при който средната работна заплата се увеличи по-бързо (с 10.5 на сто) и от 863 лв. през 2015 г. достигна 954 лв. през 2016 г., докато общественият сектор регистрира по-нисък растеж (от 6.4 на сто) и размер от 985 лв. през изминалата година, при ниво от 926 лв. през предходната 2015 г., допълни Томев.

Според него процесът на сближаване на заплатите в двата сектора се дължи, от една страна - на ограничителната политика на правителството по отношение ръста на заплатите в обществения сектор, но от друга - и на силната конкуренция, на която бе поставен частният сектор в България от общия европейски трудов пазар. Под този натиск и при дефицита на работна сила (особено на квалифицирана) той беше принуден да реагира с адекватно пазарно поведение и да увеличи заплатите, коментира експертът.

Най-високи средни равнища на заплатите се регистрират в София (1302 лв.), Стара Загора (940 лв.), Варна (923 лв.), Враца (904 лв.) и София - област (893 лв.). Като правило големите областни центрове формират и по-високи нива на заплащане, но изключения има и в двете посоки - Русе изостава значително от топ-листата на високите средни работни заплати, докато Враца е на четвърта позиция в нея. Важен фактор, който влияе върху размера на средната работна заплата по области, е наличието на структуроопределящи фирми и предприятия в тях с нива на заплащане далеч над средното за страната (примерно АЕЦ "Козлодуй" в област Враца), допълни Томев. Т

емповете на нарастване на средната работна заплата по области за 2016 г. варират от 1.9 на сто за София - област до 14.9 на сто за Хасково. Прави впечатление, че области със сравнително ниска средна работна заплата са сред водещите по темп на нарастване на заплатите - Видин, Ловеч, Монтана, Велико Търново, Разград, Добрич, Търговище, Перник, Благоевград, Кърджали.