Емигрантите донесли в България повече от чуждите инвеститори
За цялата 2016 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в България над 1,667 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ).
Любопитното е, че според данните в платежния баланс от януари до декември 2016 г. преките инвестиции в страната възлизат на 1,331 млрд. лв. (близо 60% по-малко, отколкото през 2015 г.) Изчисленията показват, че емигрантите са пратили над 322 млн. лв. повече, отколкото са инвестициите на различни компании в страната.
Най-много пари са дошли през март 2016 г. - 154 млн. лв., а най-малко - през ноември, когато сумата надвишава леко 118,4 млн. лв. През последния месец от миналата година сънародниците ни зад граница са пратили близо 129 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече отколкото са пратили за Коледните празници през 2015 г., или близо 128 млн. лв.
Обикновено обемът на трансферите е по-висок и в края на лятото, когато приключват бригадите и програмите за сезонна заетост.
Преводите на сънародниците ни зад граница помагат на хората, живеещи на места с висока безработица и ниски доходи да посрещнат разходите си за образование, медицинско обслужване, битови сметки и храна. На фона на топящите се инвестиции в България тези пари играят роля на компенсаторен механизъм и донякъде успяват да смекчат дисбалансите в икономиката.
Преводите от емигранти към техни близки в родните им страни се характеризират с нисък среден размер за голям дял от трансакциите. Според изискванията на Европейския съюз съществува минимален праг, над който банките са длъжни да отчитат парите трансакция по трансакция, и той е 50 000 евро. БНБ и търговските банки в България обаче са сключили споразумение, според което минималният праг за отчитане на трансакция е 5000 лв. (2556 евро). Поради тази причина една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина, към момента не попада в настоящата статистика, тъй като трансакциите под 5000 лв. не се подават като данни към БНБ. Освен това въпросният праг е условно договорен между БНБ и търговските банки, които нямат задължение да се съобразяват с него, защото той е по-скоро препоръчителен.
В данните на БНБ не попадат и парите, които влизат в брой в страната, а те със сигурност не са малко.