Икономическото доверие в Европейския съюз се повиши през октомври до 11-месечен връх, като в същото време данните на ЕК за България отчитат ръст на икономическото доверие до нов пострецесионен връх. Индексът, измерващ икономическото доверие в ЕС, нарасна през ноември до 107,3 пункта от 106,9 пункта през октомври, достигайки най-високо ниво от декември 2015-а година насам, след като само три месеца по-рано (през август) падна до двегодишно дъно от 103,8 пункта (най-ниско ниво от септември 2014 година). По този начин икономическото доверие в региона успя напълно да възстанови загубите си в началото на лятото, които се дължаха до голяма степен на шока, предизвикан от решението на британците на 23-ти юни да напуснат ЕС. Индексът на икономическото доверие във Великобритания пък нарасна за четвърти пореден месец, достигайки през ноември 107,3 пункта спрямо 105,8 пункта през октомври. Така и британският индекс успя да компенсира изцяло своя драматичен спад от 107,0 пункта през юни до 102,6 пункта през юли (най-ниско ниво от юни 2013 година) като първа реакция на решението за Brexit. Последното проучване на Европейската комисия отчита смесено поведение на доверието във отделните основни сектори на икономиката в ЕС. Индексът, измерващ доверието в индустриалния сектор, се повиши през ноември до -0,5 пункта от -0,9 пункта месец по-рано. Индексът, оценяващ доверието в сектора на услугите обаче се влоши до 9,9 от 10,5 пункта. Този, оценяващ доверието в търговията на дребно, нарасна рязко до 4,8 от 1,5 пункта, докато индексът, определящ доверието в строителния сектор се по-добри по-слабо до -11,0 от -12,3 пункта. Подобрение регистрира и потребителското доверие в 28-те страни - членки на ЕС, като през ноември съответният индекс се повиши до -5,8 пункта от -6,5 пункта през октомври, докато аналогичният индекс за Великобритания падна рязко до -6,9 от -3,3 пункта месец по-рано, но остава все още далеч от дъното от -9,2 пункта, ударено през юли като непосредствена реакция на вота в подкрепа за Brexit. Според Европейската комисия важният показател за икономическото доверие на България се повиши рязко през ноември до 109,1 пункта от 106,9 пункта през октомври, достигайки най-високо ниво от октомври 2003-а година насам, когато беше разгара на глобалната финансова и икономическа криза. По този начин индексът на икономическото доверие в нашата страна остава стабилно над важното ниво от 100 пункта за четиринадесети пореден месец, след като в края на 2014-а успя да изплува за пръв път над това водоразделно ниво. Повечето важни индекси за отделните сфери на българската икономика бележат подобрение. Повишение през ноември до 2,6 пункта от 1,2 пункта месец по-рано бележи индексът, измерващ доверието в индустриалния сектор, а аналогичният индекс в сферата на услугите нараства до 12,8 пункта от 10,5 пункта. В същото време известни понижения бележат съответните индекси, измерващи доверието в строителната сфера (до -18,6 от -18,2 пункта) и в сектора търговия на дребно (до 17,0 от 19,3 пункта). Подобно на данните за целия ЕС, последното проучване на ЕК отчита известно подобрение на потребителското доверие в България през ноември до -25,6 пункта от -27,4 пункта през предишния месец, доближавайки неговия многогодишен връх от -24,8 пункта, достигнат през септември (най-високо ниво от есента на 2008 година). Данните на Европейската комисия за България не се различават съществено от подобно проучване на Националния статистически институт, оповестено по-рано тази седмица, според което общият показател на бизнес климата нарасна през ноември с 0,6 пункта, задържайки недалеч от близо 8-годишния връх на показателя, достигнат през юни.                                                                                           Графика на планираните индустриални инвестиции в ЕС Междувременно ЕК представи резултати и от свое полугодишно проучване за промишлените инвестиции в ЕС, което беше проведено през октомври и ноември. Мениджърите в промишления сектор очакват нарастване на реалните инвестиции през настоящата година с 3% спрямо тяхна предходна оценка през март и април за годишен растеж от 5 на сто, като за следващата година те прогнозират запазване на темпото им на растеж от 3 на сто. Данните от това проучване на ЕС за България обаче са доста обезсърчаващи, като според тях реалните индустриални инвестиции през 2016-а година са се свили с цели 22%, което нарежда нашата страна в челната негативна тройка, изпреварена единствено от Малта (спад с 44%) и Литва (спад с 35%). И докато промишлените мениджъри в Малта и Литва залагат на растеж на бизнес инвестициите през следващата година, предприемачите в нашата страна продължават да прогнозират свиване на реалните инвестиции и през 2017-а година.