ЕБВР преразгледа прогнозата си за икономическия растеж в 29 държави от Източна Европа и Централна Азия.
Икономиките от Централна и Източна Европа, които поддържат тесни търговски и финансови връзки с еврозоната, ще се забавят още по-силно от очакваното тази година заради задълбочаващата се фискална и банкова криза във валутния съюз, посочва институцията, цитирана от агенция Дау Джоунс.
През октомври ЕБВР понижи прогнозата си за икономическия растеж на осем държави от Централна и Източна Европа и на седем страни от Югоизточна Европа, припомня информационната агенция. Предвид "бавния и неравномерен напредък в овладяването на сегашните сътресения" институцията очаква икономиката на еврозоната да се свие с 0,5 на сто през 2012 година спрямо предишната прогноза за стагнация. Поради тази причина сега ЕБВР очаква общият брутен вътрешен продукт (БВП) на страните от Централна и Източна Европа да нарасне с 1,4 на сто спрямо планиран по-рано растеж от 1,7 процента.
Перспективите за отделните страни в региона обаче са смесени. Очаква се растежът в региона на Югоизточна Европа, част от който е България, да бъде 1 процент спрямо очаквания през октомври темп на увеличаване на БВП с 1,6 процента, се посочва в доклада на организацията, публикуван на сайта й.
За България ЕБВР очаква икономически растеж от 1,2 процента, което е понижение с 1,1 на сто спрямо предишната прогноза за растеж от 2,3 процента.
Икономическото възстановяване в България ще продължи и през 2012 година, въпреки очаквания по-рано силен растеж, най-вече заради вероятното понижаване в търсенето на българския износ и влиянието на продължаващата криза в Гърция, посочва банката в доклада си. Институцията очаква правителството да продължи да въвежда мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Основната опасност за страната идва от тесните връзки с Гърция, които могат да доведат до негативни ефекти в областта на търговията, инвестициите и финансовия сектор, прогнозира ЕБВР.
България е единствената сред страните в Централна Европа, балтийските и балкански държави, която не отчита нетно трансгранично изтичане на капитал, свързано с банковия сектор, посочва институцията. България обаче е сред страните, в които кредитирането е най-слабо, като в тази група са още Хърватия, Естония, Унгария, Словения и Македония.