Зеленото бъдеще на Япония изисква връщане към ядреното ѝ минало
За да изпълни своите глобални климатични ангажименти, страната ще трябва да рестартира почти всеки реактор, който е затворила след бедствието във Фукушима през 2011 г., и след това да изгради нови АЕЦ
Каква е ролята на ядрената енергия за Япония след бедствието във Фукушима. Това е основната тема на дискусията, която провеждат приблизително веднъж месечно една и същата група от две дузини японски държавни служители, ръководители на компании и професори, които се събират в скучна бяла и бежова конферентна зала в националното министерство на икономиката, търговията и промишлеността. Тяхната крайна цел е да начертаят дългосрочното енергийно бъдеще на Япония. Всеки от тях има напечатан дневния ред, таблет и картонена кутия със зелен чай, изрядно подредени пред тях, на място обозначено с картонче с изписано името на всеки, съобщава Bloomberg.
Още по темата
Тъй като Япония се ангажира през октомври да стане въглеродно неутрална до 2050 г., много експерти от консултативната група стигнаха до същото заключение. За да изпълни глобалните си ангажименти за климата, страната ще трябва да рестартира почти всеки ядрен реактор, който е затворила след срива през 2011 г., и след това да изгради още.
Това е обезсърчително техническо предизвикателство, което ще наложи нацията бързо да ускори замрелите операции по складиране на отработено гориво и да намери постоянно решение на заплетения проблем със съхраняването на радиоактивните отпадъци.
Също толкова трудно за правителството на министър-председателя Йошихиде Суга ще убеди предпазливите регулатори и широката японска общественост, които имат дълбоки опасения за безопасността. Съвсем наскоро японското правителство обяви, че планира да източи част от водата от авариралите реактори на АЕЦ "Фукушима 1" в океана, което доведе до вълна от недоволство в риболовната индустрия и съседните страни.
"По-добре да побързаме и да възстановим доверието в ядрената енергетика", каза Масакадзу Тойода, член на 24-членния правителствен съвет, който разработва нови политики. "Това е въпрос на енергийна сигурност", припомни той. Япония трябва да има 27 работещи от останалите 36 реактора до 2030 г., за да изпълни задълженията си по Парижкото споразумение за климата, допълва Тойода. Според други оценки, тази цифра е по-близка до 30. До момента от началото на програмата за рестартиране през 2015 г. е възстановена работата само на 9 ядрени блока.
Сега ядрената енергия представлява около 6% от енергийния микс на Япония, в сравнение с около 30% преди бедствието във Фукушима. Веднага след това Япония затвори всичките си 54 реактора, около една трета от които бяха окончателно изведени от експлоатация.
Повече от 160 000 души бяха евакуирани от района около АЕЦ Фукушима Даичи след земетресение с магнитуд 9 по Рихтер през март 2011 г., най-голямото, регистрирано някога в Япония. То предизвика масивно цунами, което преодоля защитите на ядрената централа съоръжението, изключи захранването на охладителните системи и доведе за разтопяване на три реакторни ядра. Инцидентът убеди някои правителства, че рисковете от ядрена енергетика надвишават ползите от нея, и накара някои, включително Германия и Тайван, да определят срокове за затваряне на своите АЕЦ.
Оттогава огромните разходи за изграждане на нови съоръжения и честите закъснения служат като други възпиращи фактори за възраждането на този вид енергийно гориво.
Все пак Китай планира да има 70 гигавата мощности за производство на ядрена енергия до 2025 г., тъй като има за цел да намали емисиите до 2060 г. Това е еквивалент на добавяне на около 20 нови реактора.
Ядрената енергия произвежда около 10% от електроенергията в света, в сравнение с върха от 18 на сто в средата на 90-те години, а строителството на нови централи изостава значително от темповете на затваряне, според Международната енергийна агенция.
На много фронтове ядрената енергетика остава почти идеалното решение за островна държава, която не разполага с ресурси, като Япония: тя изисква минимално количество отвъдморски горива, заема малко земя - за разлика от слънчевите и вятърните централи - и денонощно произвежда безвъглеродна енергия. Всъщност японското правителство се насочваше именно към атомната енергия, която да бъде в крайна сметка основният й източник на електроенергия. Но тогава дойде Фукушима.
И все пак около 39% от японците искат всички атомни централи да бъдат затворени, според проучване от февруари. Много местни правителства на ниво префектура - които трябва да се подпишат при плановете за рестартиране на реактора - не са склонни на това с лека ръка, докато съдилищата подкрепят искания за временно спиране на някои работещи реактори.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}